Зъболекар бере от едно дърво череши, сливи и кайсии

Може ли черница да роди грозде?
Отговорът е да. Поне според стоматолога от Момчилград д-р Фикри Гюлестан.
Едно от любимите занимания на зъболекаря извън кабинета е овощарството. Той отглежда над 200 фиданки в градина, която нарича “ранчото”. Тя се намира на няколко километра от Момчилград, а д-р Гюлестан прекарва тук голяма част от свободното си време.
Заради плодните дръвчета отглежда и 4 кошера с пчели, които да опрашват цветовете напролет.
Стоматологът признава, че се е научил да ашладисва преди няколко години.
“Стана по неволя. Земята, на която се намира ранчото ми, е камениста и бедна, а много обичам череши. Няколко години садих фиданки, но те бързо изсъхваха”, разказва стоматологът.
Той обаче обърнал внимание на факта, че дивите джанки са изключително устойчиви на сурови атмосферни условия, и решил да експериментира.
“Повиках един старец, който можеше да ашладисва, и той присади няколко дивачки. Видях как става и на следващата година започнах да го правя сам.”
В началото голяма част от ашламите не се хващали, но д-р Гюлестан продължил да упорства.
“Запалих се много. Започнах да присаждам дивачки не само в градината и около нея, а и по балкана наблизо”, казва любителят овощар.
Той е горд, че голяма част от плодните дървета по пътя от Момчилград до ранчото му са присадени от него.
Само тази пролет д-р Гюлестан е присадил над 50 дивачки. “Става лесно. Най-важното е калемите да се приготвят навреме – от януари до март”, обяснява любителят овощар. След като плодните пръчки се отрежат от дървото, се съхраняват на хладно и тъмно, за да се запазят до ашладисването. В класическия вариант то представлява срязване на дивачката, сцепване и поставяне на калемите в отвора.
След това ашламата се налива с восък, парафин или болкит, за да не се допусне влизането на вода.
“Има някаква магия в това да превърнеш диво дърво в плодно”, убеден е стоматологът. Той допълва, че през последните 20-ина години присаждането на дивачки се е превърнало в нещо като мода сред хората в Момчилградско.
“Приятно е, като ходиш по баирите и попаднеш на облагородено дърво, да се спреш под него, да откъснеш плод.”
Стоматологът допълва, че всички, които облагородяват дивачки по пътища и баири, го правят за хаир.
“Има стих в Корана, в който се казва, че ако човек не може да направи нищо друго, е добре да
посади поне дърво”, казва докторът. Според него правенето на хаир е традиционно за хората в Родопите.
“Няма планина, в която човек може да види толкова много чешми и кладенци, както в нашия край”, убеден е д-р Гюлестан. Той обяснява този факт с вековната традиция да се правят чешми и бунари в памет на починали близки.
“Всяко изворче в Родопите е каптирано. Прави се, за да могат случайно преминаващи хора да утолят жаждата си, обяснява стоматологът. – Никога не знаеш кой ще откъсне плод от дървото, което си ашладисал.”
Докторът е убеден, че усилията по облагородяване на дивачки се оценяват от хората, защото почти не се срещат унищожени ашлами.
“В най-лошия случай някое животно може да опасе филизите”, казва любителят овощар.
След като усвоил тънкостите на ашладисването, д-р Гюлестан започнал да експериментира. Идеята за това му дошла още при присаждането на череши върху подложка от джанка. Една от порасналите ашлами дава едновременно и бели, и червени череши.
Стоматологът е особено горд с едно от дърветата си, върху което е присадил различни плодове.
“Има клони, които дават череши, други сливи, праскови и кайсии”, обяснява д-р Гюлестан. В разговори с други любители той разбира, че може да се присади лоза върху черница.
“В началото ми прозвуча като виц. Всеки, който се е занимавал с облагородяване на дивачки, знае, че семкови видове се присаждат върху семкови, а костилкови върху костилкови. Не можеш да ашладисаш слива върху дива круша”, обяснява докторът.
Въпреки това той решава да разпита и други любители за лозата и черницата.
“Оказа се, че е вярно. Дори разбрах, че за първи път е правено в Ивайловградско. Там открай време е развито лозарството, а черници има в изобилие, защото преди години с листата им са хранени копринени буби.”
Според д-р Гюлестан присаждането на лоза върху черница е висш пилотаж в ашладисването.
“Освен всичко друго се изисква и много търпение, защото отнема години. Първо се засажда лоза в близост до избраната черница. Когато се хване, се пуска дълга пръчка към дървото, а за това са нужни поне 2 г.”, обяснява стоматологът.
Когато лозата достигне до черницата, в един от клоните  се пробива отвор. Той се прави на ръка със свредел.
“Ако се използва бормашина, няма да се получи. Оборотите на бургията са много високи и дървесината се загрява, което я унищожава”, обяснява д-р Гюлестан.
След като клонът на черницата е пробит, през него се прекарва пръчката от асмата. Частта, която попада в дупката на дървото, се обелва. Дупката се запълва с болкит или восък, за да няма влага, която уврежда ашламата.
“Пръчката остава свързана с корена на лозата поне една година. Прекъсвам я едва когато съм убеден, че дървесината на черницата е притиснала достатъчно пръчката”, обяснява д-р Гюлестан. Според него черницата има предостатъчно хранителни сокове и ашладисаната лоза расте бурно.
“Най-добре е за подложка да се използва черница, която не дава плод – мъжка черница.
Само в този случай се запазват ароматът и вкусът на гроздето”, твърди стоматологът.
Според него не е лош плодът от лозата, израснала на дърво, даващо плод. В случая обаче сортът грозде трябва да бъде със силен аромат.
Докторът е решил да присади няколко вида грозде на черницата, която е отгледал специално за целта в ранчото си, въпреки че експериментът ще отнеме години.
“Освен всичко друго, когато се разлистят лозовите пръчки върху дървото, става много ефектно и оргинално като гледка”, твърди любителят овощар.
Ненко Станев, „24 часа”
hard admin

*

Top