Изборите-борба на програми! Пък един мармот кат`се напи…

Секнаха силикона и мръвката, привидно

 

Партиите стартираха своите кампании со кротце и со благо. Кютеци още няма, а обещанията са за позитивизъм, за скромност, за солидарност със семейната криза на родопчанина. Демек, няма да са много гръмки, че да не дразнят с разхищението озлобения нашенец. И с право, че аха и последният може да си ги сложи на „оная работа” по 12 май и тогава социолозите ще има да се червят, а някои бутилки шампанско ще си останат неотворени. То голям праз, щото из нашенско е доказано, че негласуващият е урожай за политиците. Тоест по-евтино се минава с кебапчетата и мангизите из махалите, защото тези последните ще разпределят мълчанието на останалите. Аре, пито-платено. Всички са доволни, а някои дори повече. Пък и малко гузност по кризата. Да не вземе някой да ги обвини, че бая пачка са направили щом вдигат гръмки концерти с многото силикон и странична мръвка. Ех, дей.., кризата удари и по всенародното предизборно веселие. Сякаш върви да се очовечим и да избираме „политики, идеи и програми”? „Ба, жена ми знаела френски! Някакви келеши от махалата я научили…”, дето се викаше в оня виц. Сиреч, кой ги гледа тези философии? Те, половината кандидати не са наясно с тях, та Бай ти…

Седмица преди изборите е Великден, ведно с Гергьовден. Оттам явно ще се използва инерцията на празничното настроение и каквото стане. Само празници му дай на този народ и не го мисли-все ще се оправи. От мохабети с близки и роднини, през софрите, преяждането и махмурлука, бързо минават кризисни помисли и други „програми и идеи”. Един нашенец беше споделил, че жена му гледала календара на стената и сочила укорително делници и уикенд с: „на работа, на работа, на работа…, пиян, пиян, на работа…”. Ами, тежко е. Пет дни на бачкане и само два за фиркане. Съдба!

Смисълът на живота и неговата дефиниция е тревожил доста човешки умове. Теорема няма, а съвремието ни се люшка от черни петъци до черни Златки без значение материка. В кюпа на нашите неволи прозренията за битието обаче са придобили малко по-други измерения. При нас, да речем, липсват грандиозни намаления, предшестващи празниците. Напротив-наблюдава се обратния процес. У нас знанието не означава Нобелова награда и по никакъв начин не кореспондира с известността. Тъдява силикон на квадрат и Брюксел наместо Белград е относително по-добра формула от вехти теории на шантави евреи. При нас луксът се мери с материята на „Адидас”-ката анцунг и тунингования „нов внос” пред панелката. В България все още се вярва в сказанието за несломимата икономическа мощ на свинята. Като се тръгне от цар Ивайло, че чак до олигарсите, тръгнали скромно от един свинарник по „смутните години”. За милионерите спестовници от банички, да не споменаваме. У нас просперитетът незнайно защо винаги е тясно свързан с определени цветове и партийна принадлежност. От времето на файтоните, че до днес… Така, че битката по митингите и данданията може да е скромна, но тази другата, скритата, партийната-леле, снарядите й дънят в душиците като ехо от битката при Курската дъга. Тя не е на идеи, а на жажда за отплата след тежката служба в партията, тя идва после, доста след изборите, след оценката на лидерите и разбира се ако си заложил на правилната карта. Трябва да си член, корав, но и партиен!

 

„Родопи voice

hard admin

*

Top