Икономика на гурбета: Европа ни гони, иде национална катастрофа!?

Елена Хаджиева
„Изходът от кризата в България е терминал 2 на летище „София”. Популярният лаф, появил се с началото на кризата по нашите земи, повтарян от политици и на раздумка в кръчмата бе универсалната рецепта за всеки, неудовлетворен от родното заплащане и перспектива. За последните години хиляди последваха „изхода от кризата” през летища, автогари и с личните си автомобили. Дестинации като Испания, Италия, Великобритания, Германия и САЩ и днес си остават „план Б”, ако не успееш в родината си. Но какво ще се случи ако европейските страни последователно затворят трудовите си пазари за българи и въведат строг контрол за влизане? Тази заплаха е съвсем реална, след като отговорни политици от Холандия, Германия и Англия открито говорят по темата и дори готвят законодателни промени. Какво ще се случи с хилядите български емигранти, с България и с нацията? Отговорът е – национална катастрофа. В последните години именно живущите зад градина са основния външен инвеститор. Милиони евро месечно влизат в Родината под формата на банкови преводи за близките. 100, 200, 500 евро е спасителната помощ за стотици домакинства, които отдавна неразчитат на пенсии или пък някаква държавна помощ под формата на метене на улици. Инвестициите за хиляди левове, направени за строежи и ремонти, покупка на модерна техника и автомобили също ще секне, а сватбите ще станат спомен от красива народна приказка. Това е действителността-родните гурбетчии поддържат държавата и цели населени места. Но какво ще се случи ако те трябва да се върнат? Малцина от тях биха намерили сносна работа. Строителство в България няма от 2007 г. Майсторите отдавна се търсят само за частични ремонти, а в селското стопанство у нас има всичко друго, освен печалба. Сценарият би бил следния двоен ръст на безработицата, препълнени бюра по труда, много по-масови протести и още по-голямо пренаселване на големите градове. Делата за неплатени заеми биха постигнали световен рекорд, а във фирмите, благодарение на многото свободна ръка ще има уволнения през ден. Би се получил сблъсък на две цивилизации. Едната свикнала да работи много, но и срещу много в края на месеца, и друга – работеща според това, което й се плаща на принципа „за толкова – толкова”. Връщането на хиляди сънародници от чужбина ще увеличили немотията, ще преобърне образователната система, а ВУЗ-овете ще се окажат празни, тъй като няма да има кой да плаща таксите. Колите ще замлъкнат, бензиностанциите ще са пусти. Въобще апокалипсис. Едва ли си даваме сметка колко много значат за нас българите зад граница. Едва ли обаче си даваме и сметка, когато молим някой близък да се прибере, защото ни липсва. Сънародниците зад граница са като хората от мечтите ни – да имаме богат роднина, който не сме виждали от години, за да ни завещае несметно богатство. Принцът на бял кон, за който мечтае всяка тийнейджърка също е напуснал родните ширини и би дошъл само от Запад. Ако те се приберат мечтите, надеждата ще изчезнат. И ако ще имат модерен и обзаведен дом, то гурбетчиите няма да имат приятели. Раздумката на чаша под лозата ще са свързани с пари, с тежък живот, болести, „мама й на системата” и прочие. Съседите ще звънят за краткосрочни заеми, ще ги канят на празници, за да донесат хубав подарък. Ще гледат на тях като на плячка, която трябва да бъде разграбена, а след това – българският чужденец ще си стане същия – нормален българин, с мечти… 
hard admin

*

Top