Инж. Азис Мурад: Емиграцията-алтернатива за все повече млади висшисти, близо 30 на сто от ардинци са работещи бедни

Инж. Азис Мурад е роден на 8 февруари 1966 година в ардинското село Горно Прахово. Завършил е Техническия университет в София със специалност „Машинен инженер”. Общински съветник е в местния парламент в Ардино и председател на СБУ към КНСБ в Ардино. В момента е учител в Професионална гимназия „Хр.Смирненски” в Ардино. Владее руски и английски език. Женен, с едно дете.
 
Въпросите зададе Гюнер ШЮКРИ
– Г-н Мурад, как определяте рамката на републиканския бюджет за тази година?
– Зад върволицата от числа във всеки годишен бюджет прозират широко обявявани приоритети и зле прикрити пренебрегнати дейности. Близо 500 млн. лв. са предвидени през 2013 г. за национално съфинансиране по големите европейски програми – магистралите „Марица”, „Струма” и „Тракия”, докато основни обществени политики, като „Средно образование” получава ръст от 92 млн. лв., а увеличението в разходите на НЗОК за здравеопазване през новата година е със 70 млн. лв.
 
– Какви са очакванията Ви във функция „Образование”, която е определяна за приоритетна почти от всички правителства на прехода?
– Ако си припомним, че през 2009 г. ЕРС/единните разходни стандарти/ за издръжката на 1 ученик бяха намалени с 10% и оттогава практически са замразени, то 5-6%-ното увеличение сега всъщност компенсира наполовина тогавашната рестрикция. Това символично действие не може да доведе на практика до увеличаване на заплатите на учителите, както се тръбеше по медиите от уволнения вече просветен министър Сергей Игнатов и вицепремиера Симеон Дянков, особено в училища с брой на учениците под 100, каквито са 7 от 8-те действащи учебни заведения в Община Ардино. Статистиката сочи, че средната учителска заплата спрямо средната за страната от 120% през 2008г. се е снижила до 97% към 1 април 2012г., поради липсата на всякаква компенсация и индексация на доходите на учителите.
 
– А каква е ситуацията в другата приоритетна област „Здравеопазване”, според КНСБ?
– Планираните разходи за здравеопазване през тази година са със същата философия, както през последните 3 години – да се лекуват толкова хора, за колкото стигат предварително определените финансови средства. Плащанията за болнична дейност от НЗОК са увеличени само с 1,29% спрямо 2012 г.(близо 15млн. лв.), а увеличението на средствата за лекарства и медицински изделия е с 32,5 млн. лв. Трябва да се има предвид, че 56% от стойността на лекарствените средства за хронично и тежко болни се заплащат от пациента или неговите роднини. Все още са пресни протестите на лекарите от хематологичните центрове, които подаваха масови оставки поради ниско заплащане на труда им. Обещаното им увеличение от 18%, за съжаление, по данни на КНСБ, не е подплатено за 12 месеца в бюджет 2013. В подобна ситуация са работещите в ЦСМП (центровете за спешна медицинска помощ), 27% от които декларират, че ще напускат, недоволни от недостатъчното заплащане на тежкия им труд. Ниските възнаграждения в сектора водят до демотивация на висшия и среден медицински персонал, които напускат системата и за съжаление, броят им е много повече от желаещите новопостъпващи медици.
 
– Какво да очакват стотиците хиляди работещи в държавната и общинска администрация?
– В бюджет 2013 не е заложено увеличение на заплатите за държавните и общински служители. Повишаване на заплатите на 430 хил. души работещи през 2012 г. в бюджетния сектор, може да се потърси единствено по линия на оптимизация т.е. намаляване на тази бройка, което е нереалистично да се очаква в изборна година. Единствено работещите на МРЗ(минимална работна заплата) ще получат 20 лв. брутно повишение на дохода си, но в нетно изражение този доход е близо до екзистенц-минимума за физическо оцеляване, което е много жалко и дава основание в Брюксел да се говори, че у нас все още съществува парадокса „работещи-социално слаби”.
 
– Какви мерки виждате в Бюджет” 2013 за насърчаване на заетостта в реалния сектор?
– Правителството продължава да натрапва аргумента за привличане на чуждестранни инвеститори и постигане на конкурентноспособност на базата на тенденциозно поддържаната ниска цена на работната сила. 27% от наемните работници в България, както и в Община Ардино, са „работещи бедни” в отраслите шивашка, текстилна, обувна и кожарска промишленост, в търговията на дребно, хотелиерството и ресторантьорството, в селското и горско стопанство. В интерес на бизнеса е да заплаща възможно най-ниско труда на работещия, тъй като той го разглежда като вид разход. Според синдикатите обаче повишаването на производителността на труда не е единствено в интензивността на полагания труд от работника, тъй като има свои физиологични граници. Ние, синдикалистите, поставяме не без основание свои аргументи, че е крайно време да се имат предвид и използваните машини, съоръжения и технологии, мениджърските умения и добрата организация на труда при оценяването на труда на работещия. След 6 години пълноправно еврочленство, съседката ни Румъния, която преживя много трудности през последните 3 години и доходите им бяха орязани под външен натиск, все пак средната работна заплата през юни 2012 е била по-висока от тази в България с 24,4%. Налице е ясен проблем и този проблем е свързан както с първичното, така и с вторичното разпределение на дохода. Продължава да нараства коефициентът на младежка безработица (16-24г.) от 12,7% през 2008г. до 28,4% през второто тримесечие на 2012г. Според КНСБ, кризата засегна с особена сила младите, които много трудно намират реализация след завършване на средно или висше образование, поради което емигрират все повече и повече.
hard admin

*

Top