Истерично, без Волен Сидеров!… или защо партиите купуват „екмек“ в Кърджали

Ееех, какви кампании провеждаше Волен Сидеров в Кърджали!
Като тръгнеше от Софията за Кърджали всичко в града край Арда се променяше. Полицията даваше ход на поредната операция „Националистът”. От дрямка се събуждаха и „нашите”, и „вашите”. Дори часовникът от кулата в сградата на полицията „пееше” по-тържествено възрожденските песни. А един мъдър жител на квартал „Боровец” отсичаше: „Този ако беше от наш`те, щяхме да живеем по-добре!”.
Волен Сидеров вече не идва в Кърджали.
1.Защото неговите хора се разцепиха, заразени от мераклиите за власт, прескачащи от партия в партия. Достойните се оттеглиха, отвратени от пошлото мислене „Политиката е келепир, аз ще се боря със зъби и нокти”. С гласовете от бума си в Кърджали, днес Сидеров щеше да има резултат колкото за около половин мандат, а системата „Хеър-Ниймайер” можеше да го сюрпризира дори с мандат чрез прехвърляне на гласове от други регион към така нар. „най-висок остатък”.
2.Защото копията на „Атака” и на Волен Сидеров станаха толкова много, че не си струва оригиналът да си губи времето в регион със скромен потенциал за националистически вот. Всъщност, подражателите на Сидеров не идват за срещи с избиратели, а само ако ще има телевизионно мероприятие.
За кърджалийци Волен Сидеров си остава политикът, който в последните 25 години успя да „скъса по шефовете” театъра в Кърджали, без докарани с автобуси партийни активисти, без купени агитки. Той си остава първият и най-убедителният в доводите си срещу онези, които леят реч на омразата към българското. Знаеше, че Кърджали няма да се преименува на Слънчев град, но опонентите му го изслушваха, защото беше подготвен. Волен беше и куражлия момче, развяваше трибагреника под прозорците на кмета Хасан Азис.
Знаеше, че няма как в Кърджали да не получиш хляб, ако не го кажеш на турски – „екмек”, но изигра и този предизборен трик когато му беше времето и хващаше дикиш.
Един от онези, които преди години наричаше Сидеров „фашист”, обяви от телевизионния екран, че в Кърджали, ако не знаеш турски език, няма да ти дадат хляб. Елементарно се подценява избирателят в града край Арда, „такъв „Будала дюкян” просто няма. Ескимос да дойде, един „Заводски” винаги ще си купи. Иначе, това лято в Кърджали е модерно да залепиш на витрината на магазина табела „Търсим продавачка с гръцки език”.
Днес епигоните на Волен Сидеров са като стар филм, който е излъчван по телевизията за N-ти път, защото няма какво друго интересно да се дава. Звучат като стара, изтъркана плоча – чува се нещо, ама никой не слуша. Изглеждат като здравеняк от ромска махала, който се бие в гърдите, че е Сандокан Втори, малките ромчета питат бащите си „Тате, тате, кой е Биринджи (първият) Сандокан?”, а отговорът гласи: „Нерде Сандокан, нерде ментето Сандокан! Жалко, че в града няма кино”.
24rodopi.com
hard admin

*

Top