Как златодобивът промени Крумовград

Още от дълбока древност Източните Родопи са се славели с богатите си на полезни изкопаеми земи. Любопитен факт е, че само на 2 километра от известния каменен град и тракийско светилище Перперикон се е намирал един от най-големите рудници за добив на злато. Без преувеличение може да се каже, че ценният метал играе голяма роля за цивилизационния разцвет в района през античността.

 

Именно в този регион с хилядолетна история се намира и град Крумовград. Мнозинството от населението се препитава благодарение на отглеждането на тютюн. Трудът е голям, а заплатите и перспективите за живеещите около 4000 души – малки. Подобно на много други градове в България нископлатеният труд кара младите и образовани хора да напускат родните си места в посока на по-големите градове и чужбина. Ситуацията днес обаче е различна.

Златно минало и златно бъдеще

Намиращата се непосредственост до Крумовград местност Ада тепе е най-старият известен на науката древен рудник за злато в Европа. Местните жители са добивали ценния метал още преди 35 века, а рударството помага за установяването на цивилизацията в земите на Източните Родопи.

35 века по-късно златодобивът отново оказва положително влияние на региона, а Крумовград изглежда доста по-различено от останалите малки градчета в родината ни.

Точно преди 19 години „Дънди прешъс металс“ получава разрешение за търсене на ценни метали в околностите на Крумовград. Преди броени дни в района на Ада тепе отвори врати първата новосъздадена мина след социализма.

На церемонията по откриването на единствения за последните 40 години нов рудник присъстваха премиерът Бойко Борисов и председателят на парламента Цвета Караянчева, като събитието събра над 500 гости.

За да се стигне до тук, през последните 2 десетилетия е извършена множество подготвителна дейност. Направени са подробни екологични оценки и промени в първоначалната концепция, които са съобразени с желанията на гражданите на Крумовград. Решено за добивът на злато да не се използват цианиди. Макар това да намалява процентът на извлечено злато от добитата руда, то вредното въздействие върху околната среда е минимизирано до нулата.

Максимална грижа за природата

„Дънди прешъс металс“ полагат максимални грижи да опазят природното и историческо наследство на региона. Засадени са множество дървета, положени са грижи по спасяването и преместването на живеещите в Ада тепе видове. Археолозите също изследват мястото и правят ценни находки.

Канадската компания не залага на традиционните хвостохранилища, а предпочита създаването на интегрирано депо за съхранение на минни отпадъци. То е изолирано, не генерира прах и не представлява опасност за подпочвените води. Депото се изгражда поетапно на клетки, което позволява рекултивацията да върви успоредно с работата на рудника.

Компанията създава още и пречиствателна станция, която отработва промишлените води до такива с питейно качество. Създадената на рудника инсталация обаче не предвижда изпускането на води, тъй като предприятието работи в затворен цикъл и те се връщат обратно в производството.

Перспективи пред хората

От идването си в града до сега компанията инвестира 280 милиона лева. Наети са около 300 души, от които над 90 процента са местни. Повече от 10% от наетите са се завърнали от чужбина, за да започнат работа в родния край. Средната заплата в рудника е 2100 лева, като се очаква тя да нарасне до 2700 лева. Дори кадрите на най-ниски позиции вземат 1 600 лева.

Днес в Крумовград живеят доста млади хора и специалисти, на които не се налага да напускат родните си места в търсене на нормален начин на живот.

„Дънди прешъс металс“ е получила право на концесия в продължение на 30 години, като планираният добив на злато от рудника на Ада тепе е 8 години.

Заложеният годишен добив е 850 хил. тона руда, а на концентрат – около 4 500 тона. От община Крумовград и „Дънди прешъс металс“обаче мислят в перспектива. По инициатива на компанията и местната администрация е създаден фонд за устойчива икономика в района. Минното предприятие се ангажира да финансира Фонд за подкрепа на развитието на микро, малки и средни предприятия на територията на община Крумовград.

Размерът на финансирането, което Дружеството осигурява поетапно в следващите години, е 5 милиона долара. Идеята е дори и сред приключване на златодобива в общината да има добър и устойчив бизнес климат, който да задържи младите кадри и специалистите.

Местните виждат разликата с очите си, защото само преди 15 години Крумовград е бил в доста тежка ситуация, а днес парковете са пълни с майки и млади хора. Родопското градче дори се гордее с нови спортни съоръжения и стадион.

Преди работех като шивачка в един цех за 300 лева заплата, друго в малкия ни град не се намираше. Но тук всичко ми е интересно, няма да се откажа, мотивацията е сериозна, виждам се като инженер„, споделя пред DW Дарина Махмуд, която е машиношлосер и учи във филиала на Минногеоложкия университет в Кърджали.

Преди години в Крумовград беше мъртвило, а сега хората взимат добри заплати, пазаруват, а улиците не пустеят, споделят работниците в рудника.

Мнението на местните хора от Крумовград е единодушно – канадската компания е направила не само сериозна инвестиция в развитието на малкия родопски град, но е и върнала надеждите на хората.

Канадската компания има договор с общината, според който всяка година дарява 700 000 лева. Парите се използват основно за подобряване на инфраструктурата и за подпомагане на социалните дейности. Освен това фирмата подкрепя финансово и професионалната гимназия по транспорт в града. 50% от концесионната такса се връща в родопската община.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *