Как се оспорват избори у нас

Бойко Борисов обяви, че ГЕРБ ще иска касиране на изборите. БСП, ДПС и „Атака” реагираха, че няма основание да се анулират резултатите от вота на 12 май. Централната избирателна комисия също обяви, че в деня за размисъл е нямало нарушения, които да са опорочили гласуването за парламент в неделя.

 

Как се оспорват избори у нас

След изборите на 12 май от представители на неуспели партии и кандидати да прескочат 4-процентната бариера за 42-рото народно събрание все по-често се повдига въпросът за оспорване на изборите пред Конституционния съд (КС). Той единствен има думата за законността на вота. Лидерът на НФСБ Валери Симеонов дори направи заявка за оспорване на крайните резултати пред съда.

Но е добре да се знае -извънпарламентарните партии не могат сами да сезират Конституционния съд, нито да оспорят законността на вота. Техният шанс е да убедят главния прокурор за груби нередности на изборите и той да препрати на КС искането за касиране на съответните резултати по места. Още повече че това вече се е случвало.

 

Какви са правилата?

Първо. Право да искат касиране имат кандидатите за народни представители и централните ръководства на партиите и коалициите, участвали в изборите. Те обаче не могат лично да сезират Конституционния съд, а само чрез една пета от народните представители, президента, Министерския съвет, главния прокурор. Макар че право да се обръщат към КС имат също двата върховни съда – Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС), както и омбудсманът, в случая с изборите те са „извън играта”. Защото ВАС и ВКС сезират Конституционния съд само по проблеми, изникнали по гледани от тях дела, а омбудсманът – ако са накърнени конкретни граждански права.

 

Второ. Друго изискване за производството пред Конституционния съд е исканията да са направени в 15-дневен срок от решението на Централната избирателна комисия (ЦИК), с което е обявила официално резултатите за народни представители.

Искането, свързано с конкретни нарушения, трябва да е добре аргументирано, за да бъде допуснато за разглеждане от КС. Например лидерът на НФСБ трябва да посочи достатъчно доказателства, че при преброяването на гласовете ЦИК е допуснала грешки, които са го оставили под 4-процентната бариера. Би могъл да опише и гафове на съответните избирателни комисии, недостатъци в изборните книжа, които са опорочили волята на избирателя, лоша организация и т.н. Ако КС допусне искането за разглеждане, съдът конституира заинтересовани страни. Сред тях задължително са Народното събрание и Министерският съвет.

По самото дело и в зависимост от оплакването съдиите могат да поискат от ЦИК да представи образец от бюлетина, с която е гласувано във всеки един от изборните райони. Както и всички сигнали за допуснати нарушения на изборния процес в изборния ден и при установяване на резултатите от гласуването. Включително и писмени доказателства за констатациите по тях и взетите мерки.

 

Трето. Ако в хода на „разследването” пред КС се окаже, че НФСБ е прескочил 4-процентната бариера, тогава съдът ще касира изборите и ще укаже на ЦИК да определи законосъобразни резултати, като изключи от базата данни всички гласове, които не са оформени и подписани надлежно в изборните книжа. В такава хипотеза ЦИК е длъжна да направи ново преразпределение на парламентарните мандати според пет, а не според сегашните четири партии в НС. Ако в хипотезата на конкретния казус се докаже, че е налице мащабно фалшифициране на изборите, подменени бюлетини и прочее, и то от такова значение, че да се преобърнат сериозно резултатите от вота, КС касира целия избор. В такъв случай президентът насрочва дата за нови избори. Съдът няма срок за решаване на делата.

 

През 2010 г. КС размести парламента

През 2010 г. по искане на Борис Велчев след проверка на законността на парламентарния вот КС касира изборите в 23 от секциите в Турция и се наложи резултатите да бъдат преизчислени. Това доведе и до рокади в парламента. ДПС загуби един депутат (Рушен Риза) за сметка на ГЕРБ. Парламента напуснаха Атанас Семов (РЗС) и Мариана Даракчиева (СДС). До решението на съда всички депутати остават по местата си. През 1995 г. КС извади Жорж Ганчев от парламента, тъй като се оказа с двойно гражданство към датата на изборите през 1994 г. и бе погазил забраната да има само българско.



—————————————————————–
Почивка в Анталия от 01.06! Чартър, 7 дни/AI, 4* хотел – от 288€

hard admin

*

Top