Кърджалиец щракнат със СРС как дава рушвет на катаджия, ще свидетелства по делото "Палките"

На 13 май 2011 година пътните полицаи Стоян Илиев и Петър Михайлов застъпили дневна смяна. От 8.30 до 10.30 часа със служебния автомобил обхождали района на автомагистрала “Тракия” в близост до пътен възел ханче “Церово”, където трябвало да извършват пътни проверки.
По същото време Малин Андреев пътувал от Кърджали за Дупница. Като приближил полицейския патрул, бил спрян за проверка от Илиев. Полицаят му разпоредил да го последва до служебния автомобил, до който се намирал Михайлов, след което уведомил водача, че е карал с превишена скорост. Показали радара на Андреев, който отчитал 130-140 км в час. Вместо да съставят акт, Илиев и Михайлов взели 20 лева и пуснали водача да си ходи.
Всичко това е заснето със специални разузнавателни средства.

Става дума за операция “Палките”, която бе една от емблематичните за бившия вече вътрешен министър Цветан Цветанов. С помощта на подставени лица и камери служители на отдел “Вътрешна сигурност” към МВР заковаха обвинените в подкуп полицаи.
Тригодишното разследване не успя да установи кога и от кого е поставено началото на “Палките”. Според прокурорите дейността на организираната престъпна група е започнала не по-късно от втората половина на август 2010 година. Ръководството над дейността на групата през периода се упражнявала от Стоян Илиев, става ясно от обвинителния акт на прокурор Кирил Димитров от Софийска градска прокуратура. В работата си той не се възползвал от йерархическата зависимост на останалите към него като полицейски инспектор 6-та степен. Възприемал се като неформален лидер, пръв сред равни.
Основно ръководенето на организираната престъпна група се изразявало в съставянето на месечни графици от Илиев, в които тенденциозно поставял участниците в групата като дневни смени на пътни участъци с интензивен трафик на автомобили. Така им осигурявал възможност да спират по-голям брой моторни превозни средства за превишена скорост и да искат подкупи от шофьорите.
В периода март-май 2011 година инспектор Стоян Илиев инструктирал и контролирал нарядите, давани от служителите от охранителния състав на група “Престъпления по пътищата” към отдел “Криминална полиция”. През тези три месеца Илиев съставил три графика, като така осигурил дневни смени на себе си, както и на останалите от “Палките” Михайлов, Бодуров, Костадинов, Енджов, Даскалов, Георгиев и Сотиров. Илиев станал нещо като координатор на схемата, изградена и доказано прилагана от организираната престъпна група във времето март 2011 – май 2011 година, пише прокурор Димитров в обвинителния си акт.
Група “Престъпления по пътищата” използвала два радарни скоростомера, които се калибрирали на всеки 12 месеца. При настройката били нагласени така, че да не запаметяват веднага фиксираната при пътните проверки скорост на автомобилите. При нормално техническо състояние и функциониране на радарните скоростомери бутонът “VL” служел за включване и изключване на радарите. С бутона “Н” в порядъка на близо 20-15 секунди скоростта може да бъде изчистена, без да се въвежда в електронната памет на техническото устройство. След изтичане на този срок, в рамките на който може да се използва бутон “Н”, скоростта се запаметява автоматично. Способът, позволяван от бутон “Н”, се прилагал при засичане на превишена скорост, която не може да се свърже по безспорен начин с определен автомобил или бивало засечено моторно превозно средство със специален режим на движение. Членовете на организираната престъпна група обаче използвали неправомерно наличните измерители на скоростта с цел лична изгода и придобиване на нерегламентирани доходи от шофьорите на пътя.
Действията, в които се изразявало тяхното корупционно поведение при наближаване на МПС, били да натиснат бутона “VL” и така да включат радарния скоростомер, предварително монтиран върху подходящ външен елемент от купето на паркирания край пътното платно служебен автомобил. В този момент превишената скорост е фиксирана, но незапаметена в електронната памет на устройството. На дисплея се изписват реалните дата и час, а под тях фиксираната превишена скорост, която мига, и устройството издава писукащ сигнал. Полицейският служител показвал на нарушителя данните върху дисплея, в частност изписаната превишена скорост, с която се движело управляваното от водача МПС. След това завързвали разговор за проява на снизхождение от страна на пътните полицаи, които междувременно с бутон “Н” изтривали показанията на трафик-радара, за да не бъдат запаметени. Нарушителят бил подканян да почерпи, вместо да му бъде съставен акт за установяване на административно нарушение.
В хода на така умишлено създадените пътни ситуации повечето виновни водачи охотно давали пари на ръка на автоконтрольорите, за да не понесат административно наказание. При отказ на нарушителя да заплати подкуп пък се съставял акт за административно нарушение. Но тъй като фиксираната от радара превишена скорост е изгубена, се налагало веднага след потеглянето на наказания водач полицаите да се качат в служебния автомобил, да насочат радара към скоростната кутия и да подкарат патрулката с превишена скорост, за да бъде отчетена от уреда. След това се завръщали на мястото на наряда и продължавали да изпълняват “служебните” си задължения.
Наред с гореописания начин за действие Илиев, Бодуров, Костадинов, Даскалов, Георгиев и Сотиров прилагали и алтернативен технически способ за привеждане на дигиталните показания на радара. В различни директории в паметта на своите мобилни телефони “Палките” въвели звукови файлове, наподобяващи свирене с уста. При аудиовъзпроизвеждането им с мобилния телефон в близост до радарен скоростомер отделните мултимедийни файлове генерирали звук с определена честота на излъчване. Всеки записан звук отговарял на определена скорост. При това трафик радарът реагирал на мелодиите с отчитане на определената скорост с грешка, която е в границите на максимално допустимата. Така при отказ от страна на нарушителя да плаща подкуп Илиев, Бодуров, Костадинов, Даскалов, Георгиев и Сотиров могли да не използват служебен автомобил за манипулиране на показанията на скоростомера, защото това било свързано със загуба на време. Вместо това те възпроизвеждали съответния файл пред радара, за да отчете нужната скорост. Спрените моторни превозни средства, чиито водачи се поддавали на уговорките на “Палките” и плащали подкуп, не се докладвали по радиостанцията, не се записвали в нарядните дневници и в задължително съставяната докладна записка за пътното дежурство. От десетки спрени автомобили на ден се записвали само по 3-4.
В организираната престъпна група нямало служител, който да не знае за манипулираните технически устройства и схемата за заставяне на шофьорите да дадат подкуп. След края на смените членовете на групата отчитали парите от подкупи, а Стоян Илиев ги разпределял помежду им, понякога още в служебните автомобили. Ръководителят и членовете на групата постоянно се опасявали от дисциплинарни проверки на място, каквито ръководството на областната дирекция на МВР в Пазарджик регулярно извършвало. За да не бъдат намерени от проверяващите, до края на нарядите по пътищата “Палките” поставяли парите от подкупи в цигарени кутии, укривали ги в мантинелите, изхвърляли ги встрани край пътя по места, където лесно могат да бъдат открити, или залепяли кутиите в билбордовете. Членовете на групата и особено често Стоян Илиев ежедневно телефонирали на постовите полицаи, даващи дежурства в сградата на ОД на МВР, питали къде са ръководителите на дирекцията, излезли ли са от сградата, маршрутите им, какви служебни автомобили ползват, поводите за тяхното пътуване. По такъв начин се стараели да получават изпреварваща служебна информация относно предприети от управата на дирекцията проверки на автоконтрольорите по пътищата.
В зависимост от пътната обстановка, климатичните условия, натовареността на трафика нарядите могли да събират подкупи в границите от 20 до 1000 лева на автоконтрольор. Размерът на приеманите рушвети варирал от 20 до 50 лева на спрян шофьор. Минимумът бил 20 лева, но членовете на групата много пъти казвали на водачите нарушители, че това не е достатъчно. Кога с намеци, кога с директни действия, им давали да разберат, че трябва да дадат по-голям подкуп, което спрелите шофьори обикновено правели.
Действията им обаче не останали незабелязани от тогавашния шеф на полицията комисар Стоян Стоянов. На 13 септември 2010 година той уведомил дирекция “Вътрешна сигурност” към МВР за групата. Заведено било дело на оперативен отчет с псевдоним “Палките”. Съставен бил план за работа, организирали се оперативно-издирвателни мероприятия със задача идентифициране на състава на организираната престъпна група и изясняване на структурата є. Започнала експлоатация на специални разузнавателни средства за разобличаване на членовете и документиране на престъпната дейност.

По делото срещу “Палките”, което тръгва на 10 септември, ще бъде разпитан и един защитен свидетел.
На 27 май 2011 година човекът пътувал за Капитан Андреево, когато бил спрян за проверка от Петър Костадинов.
Полицаят му се скарал, че е спрял внезапно на магистралата и би могъл да причини ПТП. Взел му документите и след формален преглед му ги върнал. Защитеният свидетел попитал как да оправят работата, на което Костадинов отговорил, че “вече я оправил”. Неправилната маневра на аутобана струвала на скрития свидетел две банкноти от по 10 лева.
По време на разследването от дирекция “Вътрешна сигурност” на МВР използвали и хора под прикритие, които умишлено карали с превишена скорост, за да бъдат спрени. На 17 май 2011 година Наско Ставрев и Атанас Димитров били на дневно дежурство.
Около 17 часа свидетел под идентификационен номер 15 минавал по магистрала “Тракия”. Двамата полицаи засекли превишената скорост и спрели колата. Ставрев прегледал документите и го попитал закъде бърза толкова. Униформеният тенденциозно бавел проверката и свидетелят разбрал, че Ставрев очаква подкуп.
Полицаят отишъл до задния габарит на полицейския автомобил и върнал документите на скрития свидетел. “Нарушителят” поставил 20 лева и върнал калъфа с документи на полицая. Ставрев взел парите и му пожелал приятен път.

hard admin

*

Top