Кърджали и “Студен кладенец” рай за зимуващи редки птици
Къдроглави пеликани, кафявоглави потапници, големи нирци, шилоопашати патици, речна чайка с лятно брачно оперение.
Това са само част от по-интересните, редки и защитени видове птици, които бяха забелязани по време на среднозимното преброяване на зимуващите по поречието на Арда и в Източните Родопи водоплаващи птици. 43-то поред преброяване се провежда в цяла Европа, като в България се координира от Българското дружество за защита на птиците и Изпълнителната агенция по околна среда.
Два акцента в тазгодишното преброяване се открояват сред най-любопитните. Домашна гъска се изживява като лебед и е станала част от групата на дивите птици във Водното огледало в Кърджали. И още – единствената гнездова колония в България на далекосеверния вид “Голям нирец” се намира в кърджалийския язовир “Боровица”. Предполага се, че толкова на юг видът е реликтен и се е запазил отпреди ледената епоха.
Досега не сме виждали такава комбинация – домашна гъска с ято неми лебеди, коментира Христо Христов, експерт във фондация “По-диви Родопи”. Лебедите живеят близо до хората и не се знае къде гъската се е присъединила към тях, но определено лети добре и е дошла с тях от север. Присъединила се е към групата и се изживява като лебед. Тя е подивяла гъска, но по-интересното е, че не е с ято гъски, а с лебеди, разказва Христов.
Според него това смесване на домашни и диви видове не е типично за природата. По принцип всеки си живее по своите правила, но има и симбиоза сред видовете – някои си подпомагат, други се конкурират. Например червеният ангъч гнезди в обитаеми дупки на лисици. И лисицата не закача яйцата и малките, докато са в дупката, даже ги пази. Едно каменарче живее в дупките на лалугерите. Ако има лалугери, ще съществува и каменарчето, разказва Христо Христов.
В последните години експертите отбелязват увеличен брой на зимуващите във водоемите на Източните Родопи тук големи нирци. Предполага се, че толкова на юг видът е реликтен и се е запазил отпреди ледената епоха.
Големият нирец в последните години зимува в “Студен кладенец”, тази година бяха повече бройки. Ние предполагаме, че това са птиците от язовир “Боровица”, понеже там има гнездова колония на този вид, една от най-южните. По принцип той е изключително северен вид, обаче на Балканския полуостров има малка уникална популация на Преспанското езеро, Македония, където учените смятат, че е реликтна популация, оцеляла отпреди ледниковия период. Напоследък изглежда, че същата популация се е разраснала и има в Сърбия още една колония и тази в язовир “Боровица”. На “Боровица” се размножават. Това е единственото място в България, където този вид се размножава, разказа Христо Христов.
Още един любопитен факт направи впечатление на преброителите. В района са забелязани речни чайки с лятно оперение, което е брачно. Експертите предполагат, че птиците са долетели в Родопите не от север, а от юг, където в момента е по-топло.
Малко факти от преброяването – повече от 4300 птици от 22 вида бяха регистрирани тази година. Най-многобройни са птиците в язовир Студен кладенец – 2698 броя, а най-многоброен вид е Зеленоглавата патица – 1109 птици, големия корморан – 711 птици и кафявоглава потапница 550 птици. Според Христо Христов около 4000-5000 е традиционният брой зимуващи в Източните Родопи птици, долетели от север. Тази година те са повече, отколкото миналата зима, когато бяха преброени над 2800, и по-малко от 2017 година, когато бяха долетели повече от 7000 птици.