Майка, домакиня, гурбетчийка и/или… „кон за продан”

„Когато влязох на интервюто за работа, вътре имаше един човек от бюрото по труда, преводачка и компютър на масата. Скайпът беше включен с камера, а от другата страна беше човекът, който трябваше да води разговора и съответно да одобрява кандидатките. Накара ме да се завъртя с цел явно да ме огледа. След по-малко от пет минути преводачката ми предаде думите му: „Не ставаш за тази работа. Просто си дебела, имаш големи гърди!”.
Почувствах се сякаш бях на кастинг за порно филм”.
Така разказа една от стотиците явили се на интервю за работа, предлагаща приключението „Бране на ягоди в Испания”. Всяка година те присъстват в програмите за заетост на трудовите борси и винаги се повтаря сюжетът на някакъв изроден вариант на „Родопите търсят талант”. Млади момичета, домакини на средна възраст, отчаяни родопчанки искат ежегодно да влязат в трудовата характеристика за главни героини в напълно българската продукция „Новата робиня от Източна Европа”. В този тъжен сериал всяка дама желае своята малка роля, която обаче ще осигури поне известно време достойно съществуване на семейството й у дома. Стотици родопчанки се отказват доброволно от деца, родители, съпрузи, за да се влеят в тежкото трудово поле отвъд границите. Докато те превиват гръб, мислите им ги понасят към дома в трепетите „взе ли си детето матурата; тате как се чувства след операцията; случи ли сина на кола”. Мечтите им ги носят ежеминутно към близките и те завиждат на комшийката, която си е у дома и работи в „онази” шивашка фирма. Тя не успя да се вреди в нея защото „към момента не търсили работнички”. Без да осъзнава, че едва седмица след като е заминала, са се отворили цели десетина места. В същото време съседката й пък изнемогва и мечтае също да е била подходящо оценена за работа в чужбина, но не би. В цеха заплатите винаги закъсняват, съпругът й е без препитание в момента, а надежда не иде въпреки отчаянието във всеки следващ протест на улицата.
„Работили сме какво ли не, явявали сме се на какви ли не интервюта, но такова чудо не е било. Как и зъбите не ни огледаха, като кон за продан?”, коментират голяма част от кандидатите за пиесата „Гурбетчийки” след интервю за работа зад граница.
Това е съвременната жена от Родопите. Тя е майка, домакиня, работарка, гурбетчийка, одушник на цялото икономическо съвремие, „кон за продан”.
Същевременно далечното разстояние между двама души може да се превърне в бурно море. Всяка една връзка може да бъде покосена от гурбета. Вълните се разбиват в скали от съмнения за любимия човек. В тях всеки може да погуби душата си. Всъщност, дори и за момент, даваме ли си сметка какви непоправими щети нанасяме в нашето битие, в това на близките ни, само защото следваме малката си мечтица-да бъдем бели хора, поне за миг? Нито една политическа партия не би могла да изтрие сълзите на прехода, принудил хиляди хора да живеят разделено. Това е рисунъкът на едно изстрадало общество, чиито явления и способности тепърва ще ни учудват.
 
„Родопи voice
hard admin

*

Top