Мангизи-черно возило-готино дупе -охолен живот

Перхидрол и тетрахидроканабинол*

 

Жельо МИХОВ

„Ще изкарам и тази година и след това не знам. Трябват ми още две, за да завърша. Най-вероятно ще се преместя някъде, където да избутам с минимум усилия. Да имам някаква диплома, не претендирам за отличие. Не ми се учи и това е. Предпочитам да обикалям с баща ми и да му помагам в работата. Зарежда магазини. Аз съм с него, разтоварвам стока, запознавам се с клиентите, създавам контакти. Това ме влече много повече. Защо трябва да си губя времето с някакви неща, половината от които са пълни глупости. Слушам някакви тъпотии от учителите, вместо да вадя пари. Защо? Като уча, като че ли нещо по-различно ще стане. Висшисти и така нататък. Глупости. Братовчед ми като учеше толкова време в университета и какво стана? Нищо, едно голямо нищо. С мен не искам да стане същото”.

Житейската теория е на десетокласник от родопско училище. Момчето дефинира мечтата си просто. „Искам да правя пари, не да си губя времето на чина”. Това е светоусещането на 17-годишен ученик от провинциален град. Така го е научило съвремието ни. Тези знания не се преподават в час, нито ги има в учебниците. Представляват анализ на картина-джип за 50 бона винаги е с предимство на кръстовището и качва относително най-готините мадами за съответният модел. С други думи, теорията „мангизи-черно возило-прекрасни задни части, равно на охолен живот” замества отлично други изучавани и затормозяващи концепцията за успех науки.

Предлагаме ви няколко истории на днешни ученици и прясно завършили своето образование млади хора. Ще кажете: „Всеки си има своите такива, какво е толкова странното?”. Всъщност, така е. Представете си обаче, как с годините невинната игра с младостта разширява ареалите на безумната постъпка. След това помислете за броя на прекрачващите прага на свенливостта петокласници и умножете историите по 10.

 

Пич, къде ни е музиката?!

„Няколко пъти ме викаха в полицията. Трябваше да ходя до съседния град защото разследването се водеше там. Дойде ми до гуша и накрая казах на куките, че повече няма да стъпя, ако искат нека ме вадят с белезници от къщи. Да, ама наа…

Не съм виновен за простотиите на малките глезльовци. Бях с тях на хижа заради едно от момичетата. Празнуваха началото на лятната ваканция. Водеха се едва ли не „хай”, елитът на училището, блясъкът на бъдещето ги чакаше, любимците на всички. Следващата година щяха да бъдат абитуриенти и още отрано се четкаха с милия взор на даскалите към тях. Лошо няма!

Качихме се през деня за една нощувка, а на другата сутрин трябваше да си тръгваме. Очерта се мощно запиване. Страшно много алкохол се носеше. „Екстрите” също бяха налице. Стартираха през ноздрите за по-голяма издръжливост на масата, а амфетите си направиха своето. Оливане и викане. Чувстваха се като у дома си-сред гората к`во му е. И Боб Марли сигурно би се просълзил, ако бе видял масурите, които се въртяха на масата на всеки 30 минути.

Веселието ми дойде в повече и си легнах заедно с гаджето. Другите ги чувах до сутринта.

Към обед на следващия ден всички се излюпиха и… изненада. Лаптопът, с който пускаха музиката, изчезнал. Никой не бил заключил вратата на хижата, то „в тези гори к`во ли да стане”. Истерията нямаше да е толкова голяма, но се оказа, че техниката била собственост на училището. Пуснали им аванта заради купона. Извикаха полиция и разбира се, на куките подозрението падна върху единствения „чужд” на „кротката младежка вечеринка”-демек върху мен. Нищо, че има хижар, имаше наблизо и други наематели на съседни обекти… И ченгелите си ме викаха няколко пъти, докато не им омръзна.

Доколкото знам така и не откриха свитото имущество на даскалото. Заради една мадама и поради факта, че не съм от техния „елитарен” клас, само аз имах главоболия. Като се напиваш и друсаш до такава степен обаче трябва да имаш и дупе. Защото една красива утрин и то ще те заболи, здраво…”

 

Дим се носи и от цветята

Квартал „В.”, часът е около 21.30, „скромна” група от около 15 души се надъхва за първия учебен ден. Видима възраст 15-16 години. Пушат цигари в близост до местния магазин.

– Миналата година знайте ли к`во стана бе?-пита единият от компанията и продължава-С Кучето отиваме към даскалото, ама се нацънкахме преди това. Дали му допълнително пари да купи букет за класната, ние пък взехме една глава. Викам му, че е бая тупалка, оня дърпа здраво. По едно време, както стояхме на пейката, и тоя превключи на вълна отговорност. Не знай къде е. Пълен мат. Започна да разсъждава един такъв. Бивало да купим букет. Ама нали изпукахме всички пари и му се прокрадва планът да сме отскубнели цветя от градинките. Пълно с народ навсякъде, полиция, хората засмени, карат малките за първия учебен ден, Кучето щял китки да краде?! Мен ми е едно смешно, а той влиза още повече в спека. Наливам го, че ще го видят и само ще се изложи к`ат шматка, ама… Тръгнахме и му проблясва. Щял да прескочи мантинелите на булеварда, при което да скъса с едната ръка няколко рози от храстите, дето са посети там. Оставих го да прави к`вот си реши. Стигаме до кръстовището и Кучето задейства плана. Засилва се. Разчепен на мантинелата се хваща за розите и дърпа… Явно се убоде доста будалата, щото се пусна и засилен от напъна се свлече от другата страна. Там обаче също храсти и нашият се отъркаля хубаво в розите. Превивам се от смях, а онова теле става засрамено и започва с ярост да дърпа. Откъсна няколко и пресече от другата страна. Издран, ръцете с кръв и ме гледа замаян. Викам му: глей к`во правиш бе, за една роза целия храст стана.

Както и да е. Продължаваме към двора на училището, а на Кучето нещо му има. Лошо му било, не знам що си. Много му дойде тревата на пейката. Отиваме на двора, фул навсякъде. И тогава вече тоя не издържа. Хвърли цветята и почна да драйфа върху тях. Хората го гледат, Кучето си показва цялата закуска. Смях…

– Утре нещо ще взимаме ли?-секва го пъпчасало момче, със странен бретон, люпещо семки.

– Да бе-отговаря разказвачът-За една петдесетуна 4-5 глави и баластра. Мърдата и той искал. Викам да му пробутаме половината за 50, щото и без това не ги усеща. Така избиваме наш`те.

– Бомба!-хили се друг от групата…

 

Изтръскайте им джобовете преди първия час!

Те могат да си позволят всичко с минимални усилия. Дори ги е жал да гледат продавачите по сергиите. Разцепват се по баровете с девойки. Всеки си определя бъдещето. Тяхното с блъскане за „жълта пара” не е свързано. За ден могат да изкарат повече от работник на строеж в София и без да си дават зор. Гледат да не се увличат, защото лесно падат в клопката на алчността. Не са били силни в училище, но за сметка на това дори някои отличници искат да са на тяхното място. Гореизложеното е достатъчен стимул пред упоритото и дълго залягане над книгите.

Те са дребните дилъри на така наречените „леки наркотици”. Някои от тях дори още не са завършили училище. Други пък, вече с натрупан стаж из поправителните институции, коментират сегашната обстановка.

„Не е нужно да ходиш около училищата и да зарибяваш. Сами те намират като им трябва нещо за купон. Илюзии са глупостите, че едва ли не е пълно с дилъри край даскалото. Тия дето вярват в подобни митове, да отидат да изтръскат учениците преди първия учебен звънец, че тогава да вникнат в действителността. Окомплектовани са за всеки „час”. Пък като ходят да дивеят по хижи и бунгала… Звездите в музиката не са толкова заредени с материал. Имат за дробовете, за носа. Родителите още живеят с измършавелите разбирания за веселба. Алкохол, музика, гаджета. И още нещо, в големи количества. Колкото се пуши тук, пиячка не се употребява толкова.”

 

 

*Наркотиците са огромен проблем. Той е като просещо дете на улицата. Никой не го забелязва, обръща му внимание когато разни „известни” люде правят маймунджулъци по телевизиите и очакват хората да пратят sms. Други просто говорят и правят статистики, с цел „успокоение”, но истината е съвсем различна. Тя не е по кабинети, офиси и даване на пресконференции. Тя е там, на улицата, където тротоарното право властва над съдбите на редица млади хора. Там, където зениците на очите са широко отворени, но не за знания, а за имагинерната реалност на бягството от… реалността.

hard admin

*

Top