Мирен геноцид с чалга и предизборни кебапчета

Българското Чучхе и „потенциалната политика”
Жельо МИХОВ
В напъните си да създаде напълно свое отроче, в чиито гени само да бъде заложена марксистката идеология, творческата мисъл на генерал Ким Ир Сен ражда държавното кредо на Северна Корея, наречено Чучхе. Това е форма на държавно самозадоволяване-икономическо, политическо и културно, отхвърляща всякаква чужда намеса, влияние или зависимост. Резултатът е видим. Близо 10 милиона души военен персонал, абсолютна изолация от останалия свят, неспирно дрънкане на оръжие, маршируване до откат пред паметниците на вождовете Ким, ядрени опити и образуване на нерви на целия останал свят с периодичните заплахи за Трета световна война. И същевременно наличие на една привилегирована върхушка, чието потребление няма нищо общо със самозадоволяването на останалата част от населението. „Един свят без Северна Корея не е необходим”, казва бъдещият пазител на идеите Чучхе-Ким Чен Ир пред баща си, поне според една от митологизираните биографии на лидерите.
Но дотук за проблемите край 38-ия паралел, разделящ Корейския полуостров. У нас идат избори. Официално старт на джангъра се дава от днес. Принципно той не е спирал, но нейсе. 45 партии и коалиции влизат в битка за българския парламент. „Четири човека да се съберат в един файтон и докато се приберат по домовете си могат да направят партия” е резюмето на родната политика от началото на третата българска държава. Дето се вика, сега няма да можем смогна да плащаме хартията, която ще отиде само за бюлетините. А другият масраф? Защото не са само балончетата, плакатите и чалга певиците, ами то кебапчета, алкохолно, безалкохолно, мангизите за купуване на гласове. Опс, това последното е най-невидимата истина за прехода. Като куфарчетата, олигарсите, мафията, обръчите от фирми, политическият чадър над монополите, „усмивката на властта” към всеки „бизнесмен над средно ниво”, процентите и вонята от почти всяка обществена поръчка…
Дотук с невидимото. Започват кампаниите за преразпределение на местата в следващия парламент и съответно „бизнес картата” на страната. Видими ще бъдат концертите по време на митингите, безплатните тениски с различни номера, шапките, хапването и останалите обичайни зрелища за гласоподавателите. Месец поне ще има далавера както за Иван, така и за Хасан. После ще дойдат и псувните. Малко преди тях обаче ще настъпят трепетите с назначенията по държавни администрации. Ще потръпнат от началници до чистачки. Последващите трусове могат да се нарекат с термина „Голямото наместване на масите”, които могат да продължат до няколко месеца (в зависимост от „стойността” на коалицията).
 
Надеждата отстъпва на мерака
 
Над 360 000 родопчани ще имат възможността да упражнят правото си на глас за 330 кандидати за народни представители в областите Кърджали и Смолян.
Анализ на листите показва и серия от куриози, достойни за поредния български рекорд за Гинес. С изключение на парламентарно представените партии, малко са тези с пълен комплект от кандидат-депутати – 8. И в двете области има листи с един, двама или трима мераклии за Народното събрание.
Специалисти в изборното право коментират наплива на кандидат-депутати със Закона за партиите, който позволява и на извънпарламентарно представените да се отпуска държавна субсидия, ако прескочат бариерата от 1% гласували. „Всяка малка партия знае, че няма как да излъчи депутати, но за тях целта е да съберат над 1% от гласовете, което ще гарантира субсидия от близо 2 лв. за всеки глас”, обясняват юристи. По този начин се формира държавна помощ до 500 000 лв., което си е чиста печалба. Юристите не изключват и възможността за търговия между самите партии. „Кампанията започва на 12 април и до 12 май всяка партия ще знае на какво може да разчита. След 6 май, когато влезем в решителната фаза на кампанията, по-малките партии ще обикалят централите на големи и обещавайки им подкрепа с определен брой гласове, ще казват какво искат в замяна”, категорични са експерти…
Надеждата бива тотално прегазена от мерака. Пазарлъкът е в основата на политиката, предшестван обаче подобаващо от цирка. Сега ще се нагледаме как партии минават на режим „скромност” пред данъкоплатеца. Едни ще решат да финансират кампанията си изцяло със средства от държавната субсидия, заклеймявайки даренията по изборно време с цел да не изпадат в ненужни зависимости в устата на опонентите. На други ще им излязат „криви сметките” и отново ще потърсят помощ от банките, залагайки субсидията си. Сценарият сме го виждали вече. Тогава кредитът бе отказан, та един лидер излезе с тълкуванието, че у нас и банките не хващат вяра на държавата…
Пари винаги ще се намерят, дори за „най-смачканата” опозиция. Започва агитацията. Концерти, забави, хапка и пийка-с наш`те кинти, по нашите кратуни. Ще облажат отново мургавата част от гласоподавателите. Което разбира се, ще отприщи завистта сред останалите. Защо пък само на тях откупуват гласовете? Ето, да речем, пенсионерите. Огромна маса народ, преминала школовката на безропотния труд преди `89-та, оцелели при Менгелеевите опити за преход и нови трактовки за социални реформи след `89-та, а днес – готови на всичко. При тях всяка сума над 15 лева е по-голяма от всички добавки към пенсията от двадесет години. Та, оттам-насетне упражнението е лесно, а отговорността при поетата задача у пенсионерите е пословична (примерите с дълги опашки и стоицизъм за евтино кисело мляко и плащане на тока са показателни). Да, ама не дават пусто на пенсиите! За сравнение, в последните мигове на вота през 2009 г. в „Столипиново” мизата стигнала 100 кинта за глас…
Проучвания сочат, че само до около 20 на сто от избирателите искат пари срещу бюлетината. Като се има предвид обаче армията на негласуващите, резултатите получават друга краска-тъмна като настоящето и бъдещето ни. Опрени на икономическите постаменти за търсенето и предлагането, борбата с подобен род алъш-вериш изглежда предварително загубена. Най-якото в целия цирк обаче е умелото пробутване на теорията за „девствената проститутка”. Плащаме билетите за едно и също представление от режисьори с еднаква школовка. Нито една партия не купува, нито един гражданин не продава, а всъщност…
 
И пак стигаме до Чучхе
 
Ще мине и този вот. Местата в парламента ще бъдат отново преразпределени, но в голямата си част муцуните в него ще бъдат същите. Различните, вервайте, няма да постигнат нищо извън уклоните на партиите-носители. Крупният бизнес също ще преразпредели депутати и министри. Така ще тръгне и циркът при гласуването на законите…
Ами ако надеждата не умира последна?! Ако тя отдавна е напуснала пределите на страната ни?! Защо в противен случай властва усещането, че каруцата отдавна е затънала в калта, Андрешко бяга към политиката, а пък бирникът е доволен пенсионер някъде по ЮАР или друга точка на Земята? Надеждата липсва тук. Тя напуска всеки път порите на настръхналата кожа при поредното увеличение на тока, закрито предприятие, самоубийство, та дори и разбито мазе с открадната туршия. А „възможностите на един политик са толкова големи, колкото на един банкер”, бе казала една от най-емблематичните фигури на прехода, която бе допълнила, че „ако не може да си построи огромен дом, не би могла да гради държавата”.
В България политиката неизменно мирише на кебапчета. Надеждата към добро със скара-бира. Дори и напълно да не е изчезнала надеждата, то с подобна политика съществува потенциална опасност това да се случи. Как звучи само! Като „Потенциална политика” (на френски Politique Potentielle), от чието съкращение навремето лидерът на червените кхмери-Салот Сар получава прозвището Пол Пот. Истинско българско Чучхе. Масово самозадоволяване. От чистачката в някоя общинска администрация, та чак до кабинетите в Министерски съвет. Самозадоволяване на собствените нужди, без каквито и да е обязаности към обществото като цяло. Мащабите преди всеки вот изглеждат зашеметително големи, поне според списъците с избиратели. Истината няколко часа след изборния ден обаче е съвсем друга. Българското Чучхе работи и сред най-малката обществена единица. На нея пък й е последна грижа маршът към урните. Тя е просто име в списъка, но физически отдавна е извън страната.
Самозадоволяване, породено от „потенциалните политики” при един непризнат геноцид с втръсващия мирис на кебапчета…
 
На снимката:
Настроение на сцената, настроение и по трибуните в месеца преди вота. Така е било, така и ще бъде.
hard admin

*

Top