Мишо Царя: Синът ми е като мен – черна овца

Антимафиоти арестуваха със седем автомата “Калашников” четирима за незаконна търговия с оръжие. В момент на незаконна сделка са задържани продавачът – 43-годишният А. А. от гр. Крън, и купувачът Манол Михайлов, на 33 г., от Кърджали. Спецполицаите са иззели оръжието. По случая е задържан и Е. Д. (28 г.), който подпомогнал осъществяването на незаконната сделка, и 39-годишният Д. А. от Крън, в чието жилище била оборудвана работилница за преработване на газови оръжия в бойни.

Арестуваният Манол Михайлов е син на известния кърджалиец Михаил Манолов – Мишо Царя. Той е един от колоритите на Кърджали. Известен е с бохемския си живот и с любовта си към риболова.

Роден е през 1957 г. в Тополовград, но израства в Кърджали. Завършва техникум в родопския град, след което работи в местен завод. По това време кандидатства неуспешно в Учителския институт в Кърджали. “Изкарах успешно 2 изпита, сред които и политическия, въпреки че вместо априлска линия бях написал априлска черта. Скъсаха ме на изпита по пеене”, спомня си Мишо Царя.

През 80-те години той е осъден за търговия с валута. След демократичните промени се захваща с частен бизнес, но става популярен с нестандартните си прояви. В началото на 90-те години учеше кон да кара водни ски, разхождаше живо мече с “Линкълн”, подарен му от Иво Карамански, с когото бяха близки. През 1995-а купи кораб тип “Комета”, който преустрои в ресторант. През кризисната зима на 1996-1997 г. превърна кръчмата в първата частна безплатна кухня за социално слаби, в която хранеше с рибена чорба и българи, и турци.

Голямата страст на Мишо Царя обаче си остава риболовът, а сред постиженията му е улов на 134-килограмов сом. В момента е собственик на плаваща рибна таверна в яз. “Кърджали”.

 

– Мишо, според информация от полицията синът ти е задържан при закупуването на 7 автомата “Калашников”. Така ли е?

– Нищо не мога да кажа. Нямам представа за какво става дума. Научих за случая в понеделник късно през нощта. Прочетох в интернет. 24 часа по-рано в таверната ми на яз. “Кърджали” дойдоха полицаи. Аз бях поканил приятели на печено агне и пирувахме. В разгара на купона се изсипаха изневиделица. Толкова ченгета не бях виждал накуп. Извикаха: “Никой да не мърда”, и започнаха да ровят. Попитах ги за какво са дошли, но нищо не ми обясниха. Казаха ми само, че е полицейска акция. Държаха ни поне 2 часа, докато дойдат от специализираната прокуратура.

 

– Притесни ли се от случващото се?

– Не. Мен такова нещо не може да ме уплаши. И друг път съм пирувал, докато наоколо има полицаи. Аз пия вино, а те стоят с оръжието край мен.

 

– С какво се занимава синът ти?

– С негови си работи. Той е на 33 г., не е дете. Сам отговаря за себе си. Пътува, прибира се. Понякога си идва веднъж седмично. Има собствен живот, аз не му се бъркам и не питам. Пък и да питам, казва ли ти с какво се занимава. Последно си беше тук в средата на април. Прави купон. Оттогава почти не съм го виждал.

 

– През 2006 г. Манол получи присъда за палеж на автомобила на Ерсун, по-малкия брат на Ерджан Рашид – Роко.

– Тогава го вкараха с нагодени СРС-та. От 10 минути запис взеха 8 секунди. Другото момче, осъдено по случая, въобще не беше в Кърджали по времето, когато е станал палежът.

Човекът, който запали колата, до ден днешен се разхожда свободен из София.

Но какво да направиш – съдба. Съпругата ми почина, докато Монката беше малък. Аз се опитвах да бъда и майка, и баща, но беше трудно. Синът ми е като мен – черната овца. Влезе невинен в затвора, а когато някой изкара вътре някоя годинка, как искаш да бъде самарянин.

 

– Допускаш ли, че някой се опитва да си прави пиар на гърба му в случая с автоматите?

– Не изключвам нищо. Възможно е някой да се опитва да трупа дивиденти на гърба на Монката. Аз също съм ставал жертва на амбициозни полицейски началници. Имах много разправии, особено в средата на 90-те години.

 

– Откъде тръгнаха тогава нещата?

– От Иво Карамански. Беше взел под аренда яз. “Кърджали”. Трябваше му човек, който да го представлява. Предложи и аз се съгласих. Такива бяха нещата тогава.

 

– Май не ти се връща към онзи период?

– Минало-бешело. Всичко свърши. Линкълна, дето ми го подари Карамански, го изядоха мишките в един склад. Жалко, хубав автомобил беше.

 

– Но неприятностите ти с властите не бяха само около Карамански. Имаше и други случаи?

– През 2002 г. ме нарочиха за рекетьор. Взел съм бил чувал брашно и 100 лв., пълни глупости. Историята беше съвсем друга. Ама от цялата работа не излезе нищо. Даже и аз бях на печалба, защото осъдих прокуратурата да ми плати 2000 лева за тормоза.

Последната постановка, дето се опитаха да ми направят, беше преди 2 г. От ИАРА ме спряха в язовира с 2 сома. Всички в Кърджали знаят, че съм запален рибар. Можех спокойно да им избягам, защото моята лодка е много по-бърза от тяхната.

Ама аз нали не бях направил нищо нередно – останах на място. Обвиниха ме, че съм ловил сомовете с ток, а в лодката имах само акумулатор.

Как може с 12 волта да хванеш сом? Опитаха се да лъжат, че съм хвърлил генератор в язовира. Тая машина струва поне 1000 лв., луд ли съм да хвърлям във водата такова нещо.

Пробваха да ме натопят, че съм ударил длъжностно лице. Как мога да го ударя със 60-сантиметров синджир, вързан за лодката? Та цялата работа завърши с глоба, но да са живи и здрави.

 

– Да се върнем пак на случая със сина ти. Дали пък не става жертва на предизборната ситуация?

– Нищо не мога да кажа. Нито мога да потвърдя, нито мога да отрека. Аз амбиции в политиката нямам. Вярно, че през 2005-а бях кандидат за депутат, ама то беше друго.

Обади ми се Митьо Пищова от Търново, той ме вкара в тоя киреч. Приятел е, и до днес се чуваме от време на време, нямаше как да му откажа и влязох в политиката. Заради него го направих, пък и кога друг път щях да бъда кандидат за депутат?

Даже имах 40 дни имунитет, ама не съм се възползвал от него. Цялата работа беше голям шенлик. Накрая обаче всичко пропадна.

Цветелин Кънчев беше обещал да направи концерт на Азис в центъра на Кърджали, ама той не дойде. Уж щяха да финансират кампанията, а си плащахме от джоба. В крайна сметка стана така, че на изборите въобще не отидох да гласувам.

Ненко Станев, 24 часа

hard admin

*

Top