Младата, коравата, избягалата: Панелът и дупките у дома каляват волята навън

Жельо МИХОВ

„Преди години единствената законна работа във Великобритания за българи и румънци бе в селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост. Сега е по-различно. И въпреки това, Островът е пълен с източноевропейци, като например от прибалтийските държави и Полша. Повече дори от България и Румъния”.

Това разказва Петя. 25-годишното момиче от Кърджали отдавна е стегнало куфарите за Острова. Тя не е типичната гурбетчийка. Не е заминала, за да мие чинии в ресторантите за бързо хранене на поданиците на кралицата, дошли за „обед” от всички краища на „империята”. Момичето учи мениджмънт в колежа на градчето Херефорд. В свободното си време работи, а в още по-свободните си мигове-бачка двойно. Просто защото животът у дома така я е научил. „Ако не успееш да постигнеш нещо, трябва да се сърдиш единствено на самия себе си. Значи не си се постарал достатъчно. Ако и това не помогне, просто е-не си положил достатъчно старание. Гледах родителите си в България. Усилията, които полагат, за да имат дори минималното. Това ми бе примерът. Човек трябва да даде всичко от себе си”, казва младата кърджалийка. Тя смята себе си за глобалистка. Майка й е в чужбина. В друга държава. Брат й също е във Великобритания, но в друг град. Единствено баща й е в България. За нея социалните мрежи са част от семейството-контактът с най-близките хора. „Тежко е, самотата понякога обзема, но целият свят е такъв, може и да е сбъркан, но това е положението”, заключава Петя. Тя учи мениджмънт, но отдавна управлява собствените си бъднини, отстранила умело излишния сантимент в своето съвремие. Приема нещата каквито са. Без сълзи и сополи. „Не дойдох тук да бърша праха от витрините с порцелан на възстари индийци, които с умиление си спомнят своите първи мигове на острова на кралицата. Нито пък да мия чинии в закусвалня. Във всеки изминал ден аз желая да надграждам себе си. Да постигам поне по една малка победа. Така започнах от първия ми ден тук. Сега работя във фирма за кетъринг. Вземам поръчките за офиси и предприятия и изпращам колите с доставката. Засега единствената работа, която ми дава необходимото свободно време за учене и разбира се-финансовата свобода”. 

 

***

Херефорд е спокойно английско градче. Допреди десетина години. Отдавна вече то е залято с вълна от източноевропейци. Първата атака е от поляци, разказват местните. Обикновена гледка пред местните пъбове в петък вечер била на пияни поляци, а таксиметровите шофьори от индийски произход направо изтръпвали при евентуален досег с буйните славяни. Квартири и къщи под наем са пълни, а цените конкурират дори по-големи близки градове.

Причината за наплива в района на шестдесетхилядното градче са земеделските ферми, в които всяко лято пристигат хиляди сезонни работници от Източна Европа. Голяма част от тях остават, след като изтече договорът им. Намират си работа, а след това пристигат и техните роднини. Преди години най-много били работниците от Латвия и Полша, а след тях и тези от Украйна и Русия. Сега вече е пълно с българи и румънци.

 

***  

„Преди е можело да работят само студенти от чужбина. Сега възрастовата граница достига близо 50 години. В цяла Великобритания идват хора от Източна Европа. Вероятно това е причината правителството да недоволства. Но не българите са им проблема. Техните дертове са много по-назад във времето. Виновна е тяхната колониална политика, чиито „плодове” те започнаха да берат още преди години. Познавам много, ама много млади хора от нашия край и от цяла България. Те идват тук с амбицията да учат и до просперират. Те не идват да „изядат хляба” на местните лентяи. Защото работата, която нашите хора работят тук, британците дори не си помислят да вършат. Голяма част от тях се учудват, че тук има хора с висше образование, които обаче бачкат в калта по фермите изкарвайки в пъти повече пари, отколкото с дипломата си на машинен инженер, примерно”, казва Петя.

„Идвам си с особена тръпка в Кърджали. Със свито сърце. Там е детството ми, спомените. Особено бързо ги възвръщам като видя сивата олющена фасада на панелката във „Възрожденци”. Въпреки това ми е мило. Наше, родно. Стои си дори и дупката, вдясно край блока, където като малка си ожулих коляното със скейтборда. Направо завръщане в миналото, в буквалния смисъл. Но дори и през ум не ми е минавало, че един ден аз отново ще се установя в България и особено в Кърджали. Всеки един етап от обучението в чужбина предлага нови хоризонти. У дома само дупките от детството остават. От друга страна те пък каляват за борбата навън”, завършва разказа си Петя.

Има малко време, само след ден заминава отново.

 

На снимките:

Петя

Херефорд

hard admin

*

Top