Младият „тигър”: Тренираме, играем, бием, ние сме „Арда”!

С отскок и забивка от „брега на реката”
 
Волейболна „Арда” направи летящо начало на старта на Суперлигата, размазвайки столичния ЦСКА с 3:0 гейма. „Тъмната река тече и всичко влече”, си спомниха стария рефрен феновете в Кърджали…
Само преди седмици юношите на небесносиния тим пристигнаха в Бургас, за да покажат, че Арда може да изтласка и морето от най-големия залив на страната. Младежите в старша възраст на тима от Кърджали се изправиха срещу връстниците си от „Лукойл”, Казанлък и Царево. Подобно на батковците си от мъжкия отбор, младите тигри на „Арда” разпиляха съперниците и не им оставиха и минимален шанс. Това бе първият кръг от Зоналното първенство.
 
***
 
„Още два отбора трябваше да участват в турнира-Димитровград и Сливен. Така и не дойдоха в Бургас. Как ли разбраха, че сме в супер форма и ще им откъснем ръчичките от атаки”, шегува се либерото на тима Александър Стоянов.
Догодина победените идват в Кърджали за втория кръг от зоналната надпревара, а при победа родопските волейболисти отиват на републиканските финали.
„Там ги отнесохме, а тук просто нямат шанс. Ще дойдат само, за да ни направят шпалир в края на турнира и ние да се насочим към следващото предизвикателство”, категоричен е Сашката, както го наричат.
Талантът на „Арда” се е запалил по волейбола преди години. Участва със свои приятели в Mtel Beach Masters Kids в Кърджали. Печелят първото място. Сашката зарязва футбола и минава в стройните редици на волейболна „Арда”.
Ученикът от СОУ „Славейков” в Кърджали е заемал с училищния тим второ и трето място в републиканските турнири между школата в страната. Така момчето отбелязва и като най-големите си успехи. Гладът обаче се увеличава…
„Няма как да опиша адреналина и тръпката по време на състезания. Чувството е неописуемо. Всички отиваме и знаем само едно-единствено нещо. Ние трябва да победим. Всичко друго е провал. По-добри сме от останалите, трябва да мачкаме, ние сме от школата на „Арда”. Това последното е повече от достатъчно дори от всички наши тренировки и от всичко, което сме научили. Победата е над всичко!
За съжаление нямаме възможност да участваме на всички турнири в страната. Според мен това е в наш минус. Други отбори имат много повече мачове от нас. Не са по-добри, но просто когато ни побеждават го правят на база по-големият опит. Защото едно е да тренираш, друго е да се състезаваш. Малко ни са мачовете, а най-хубавото е когато има игра, когато има цел-победата. Това не може да го даде тренировката. Дори да се трудим по 10 часа в залата”, разказва момчето.
 
Амбициите в малкия град?
 
„Това е моят спорт. С това искам да се занимавам и в бъдеще. Мечтата ми е да имам професионална кариера във волейбола. Да вляза в мъжкия отбор, да достигна дори до националния тим, да играя волейбол. Трудно ми е в момента да се сетя за други мечти. Искам да играя и да печеля. Защото всички могат да играят, но победителите са малко.
В залата се чувствам като у дома си. Там съм най-спокоен. Мога да се ядосам само когато нещо в играта не ми върви. Всичко останало е шест! Даваме всичко от себе си, гладни сме за успехи и ги постигаме. Въпреки, че сме от малкия град, с нищо не ни превъзхождат останалите. Може би в това, което казах и одеве, трябват ни повече мачове, повече турнири, повече игра. Тогава се става голям, не само на тренировки”, смята ученикът.
 
Болките
 
„Гадно е, когато има контузия някаква. Боли гърбът, кръста…, така е. Не може без тях. Това е играта. Преодоляваме ги. Стискаме зъби и продължаваме. Ние сме „Арда”, трябва да превъзмогваме подобни неща”, категоричен е Александър.
 
Фенки, фенки
 
„Е, има. Намират се”, смее се тийнейджърът. „Не ми се говори много за това. Не сме някакви звезди, но все пак има интерес де. Няма да забравя една случка. Момичета ми искаха потника след един турнир. Беше на плажния волейбол. Направо бяхме слънчасали от игра. А пък момичетата молеха за потния потник. Дадох им го. „Да го изперете и да ми го върнете!”, им казах”, смее се либерото. „Не бе, както и да е, дадох им го”, добавя момчето.
 
 
 
До спорта и в свободното време
 
„Всичко съм научил от баща ми. Любовта към спорта, дисциплината, да бъда характер”, казва Александър.
Само преди дни в памет на баща му-Краси Стоянов се проведе футболен турнир в Кърджали. Либерото на „малката” волейболна „Арда” награди участниците. Баща му бе футболен рефер. Синът му също свири мачове.
Почивката след тренировка също е част от спорта.
hard admin

*

Top