Младият учи, работи, избяга и рече: Аман от CV „Остави бостана и бос стана”

„Работодателите у дома ли? Има и свестни пичове, има обаче и… Знаеш сигурно”, започна разказа си Самет, който от години вади прехраната си на Острова. „Роден, учил и завършил, работил тук и… стига толкова”. Това пък е кратката му автобиография, която споделя с тежка въздишка и замислен поглед. Въпреки това се усмихва. Обича родното, когато му се наслаждава по малко, твърди самият той.
„Навсякъде има хора, които предлагат работа, но никак не са читави. Гледат да прецакат работниците, да ги гърчат, сякаш това е единственият начин да получат ерекция. Никога не съм предполагал, че комплексарщината може да влияе на нагона. Но е така. Навсякъде ги има, но такива нещастници с пари, които са решили да развиват бизнес, като у дома, просто няма по нормалния свят”, констатира момчето.
„Към края на деветдесетте бачках в един бар в града. Беше от най-вървежните. Собственикът бе от Турция, поне така се говореше. Като идваше със семейството си, всички бяха „равнис, мирно”. Оня шиеше някакви кожени изделия там. Тук обаче въртеше бизнес със забавленията. Българският му съдружник бе един нашенски селянин. Явно държеше малък дял, предвид на страхопочитанието, с което посрещаше „патрона” от Турция. Той пък идваше рядко. За сметка на това, нашенският си играеше на местното бизнес величие, с което и маститите управители на най-големите казина в Лас Вегас трябва да се съобразяват. Е, няма такъв бос! Прост като галош, с маниери на овчар, чието стадо е изпасало тютюна на местния народен изедник. В смисъл, хем се имаше за господар, хем за спасител. „Аз, аз, аз”,само това местоимение знаеше,като започне да държи речите си. Пък то един и два пъти ли бе? Не разбира от нищо, но дава съвети за всичко. Барът се въртеше главно от управителя и персонала, който го уважаваше. Иначе щеше да фалира доста преди наистина това да се случи. Защото неведнъж хората ставаха свидетели на простотиите на „местния патрон”. Оня идва да се напива. Налива се цяла вечер, докато „роди”. И все такива ги правеше, че сигурно после в родното село му викаха: „Пу, да не ти уроки, голям началник си, ей!”.
В такива пиянски ситуации е спирал музиката в заведението къмто 1-2 часа след полунощ, когато купонът е в разгара. Хващаше микрофона и започваше да държи речи. Ту на български, ту на турски, ту на пиянски, ту се пробваше и на чужди езици и целият бар го гледа втрещено. Трак, трак, и хората се изнижат. Нормално! Платили са вход, плащат си като попове и вътре, за да се забавляват, и в един момент някакъв нещастник разваля всичко. Те поне си тръгват. Персоналът трябваше да стоим докрай и да слушаме глупостите му. Това не е бизнесмен. Това е някакъв селянин, докаран от нивите, видял се с пари и изживяващ се на Ал Капоне, само дето нещо е объркал епохите и много други неща.
Веднъж този „бизнесмен” ми блъсна таблата, докато носех поръчка към една маса. Беше пълна с чаши, бутилки. Всичко падна и се потроши. Оня побесня. Започна да маха и да вика към диджея да спира музиката. Всичко замлъкна и „Биг бос” ми заразправя в „тишината” да съм почвал да чистя, като тропа с крак и посочва с ръка. Това беше всичко. Последната ми вечер. Блъсна ми таблата, за да се направи за пореден път на велик пред цялата вселена с комплексираната си душевност. Пази, Боже, на селянин да му дадат да върти чужди пари и да се прави на шеф, все едно на камикадзе да му дадат граната”.
Момчета въртеше глава докато пали цигара.
„В момента работя в Англия. Всякакви тъпанари и там. Но щом е за бизнес, дори и най-голямата отрепка се държи на висота. Лошото у дома е, че на много хора, които не заслужават да излизат от гората, им се „позволи” да бъдат бизнесмени. Няма оправия. Аман от хора с биография „Остави бостана и бос стана”, довърши Самет.
Жельо МИХОВ
hard admin

*

Top