Назми Мюмюн пише на Михаил Миков: Не е лесно да си турчин в България, още по-трудно е да си турчин в БСП

„Жизненоважно за партията в Кърджали е да бъде изпратен, макар и временно, партиен другар с тежко име и авторитет от “Позитано 20″. В противен случай кавгите ще продължават”, твърди членът на НС на БСП

„След поредната съкрушителна изборна загуба на нашата партия в Кърджалийски регион не е лесно да изкажеш мнение, да правиш самоотчет и отчет”, пише членът на Националния съвет на БСП Назми Мюмюн в позиция до председателя на социалистическата партия Михаил Миков, членовете на Изпълнителното бюро и парламентарната група.
Емблематичният социалист от Кърджали посочва, че бил игнориран от настоящото ръководство на столетницата в Кърджали. Назми Мюмюн излага аргументи в подкрепа на тази своя теза.Той също така отправя конкретни препоръки за подобряване на работата на БСП сред турското население в региона.
„Кърджали е район на доминиращата монополна политическа сила ДПС. При тези условия, да се работи за БСП и то като свой сред чужди, чужд сред свои – не е лесно. Отговорно заявявам, че да си български гражданин от турски произход и да си действащ български социалист в Кърджали и в Република България никак не е комфортно. В това отношение партията е в дълг към турската общност в нашата Родина. Не е лесно да си турчин в България, още по-трудно е да си турчин в БСП”, подчертава Назми Мюмюн.
В позицията му се казва още:
„Въпреки това, благодарение на няколко мои истински другари социалисти и заради голямата социална идея, продължавам да работя за каузата БСП. С болка признавам, че изживях едни от най-унизителните месеци от живота си поради недостатъчното доверие и вечното клеймо “етнически турчин”. Жалко е, че в моята партия „правилният избор” надделя над моите 41 години отдаденост и служба на партия и Родина. Преживях тормоз и репресивни психологически похвати от едно обкръжение, което продължава и днес да клати “кораба” на партията в Кърджали. Не знам в този случай  кое ще бъде по-добрата неизбежна необходимост – вразумяване в името на партията или ампутацията.
В контекста на гореизложеното и поради липса на респектиращия авторитет в лицето на покойния Димчо Михалевски, жизненоважно за  партията в Кърджали е да бъде изпратен, макар и временно, партиен другар с тежко име и авторитет от “Позитано 20”. В противен случай кавгите ще продължават да обезсилват и ще уморят партията в региона.
Както знаете, мнозинството от живеещите на територията на община и област Кърджали са етнически турци. Повечето от тях – тютюнопроизводители, зеленчукопроизводители, животновъди, работници в промишлените предприятия, дребни търговци, занаятчии – с други думи все отрудени хора, са естествените ни съюзници с леви идеи. Големият въпрос (с риск за остра реакция ) е:
„Защо тези хора не припознават БСП за своя партия?”
Другари и другарки, разрешете ми да бъда много, много искрен с Вас. Произхождам от техните среди, познавам до болка психологията, бита, културата, нравите, обичаите на нашите съотечественици етнически турци. За съжаление, в партийнополитически и етнически план, все още не е отминала болката, не са зараснали раните от смяната на имената, от т.нар. “Възродителен процес” и т.нар. “Голяма екскурзия”. Трябва да осъзнаем, че както българските турци, така и другите малцинствени групи, носят същата човешка и гражданска стойност, подобно на мнозинството. Откритото и прикрито дискриминиране не е в интерес на целокупната ни българска държава.
Освен това не малка част от хората се притесняват от антитурското говорене в българското общество и затова непрекъснато консолидират гласовете си в полза на ДПС. Там виждат партията, която единствено защитава човешките им права и свободи, въпреки настроенията против местните “велможи”, недоволни от политиката на местните ръководства – на кметства и общини, които се управляват години наред от представители на ДПС.
Напоследък сме свидетели на процес на „ухажване” от ГЕРБ и в частност от Бойко Борисов, които се обявиха за следващия защитник на интересите, правата и свободите на етническите турци след ДПС. Ние като столетница къде сме и не трябва ли да поведем това хоро?
Ние за първи път, само в община Кърджали, издигнахме 12 кандидата за кметове в селата, като със същите допълнихме листата на общинските съветници. Успех за нас е, че те се съгласиха да застанат под нашето знаме. Това беше похвално, като линия на нашата партия за приобщаване и интеграция, но в същото време станахме обект на реплики от избирателите на общината. Укоряваха ни, че българските турци пак са за пълнеж – на последните места на листата, че за пореден път са в ролята на втора, трета категория граждани, че няма байрактар /знаменосец/ в челната тройка, дори петица. За разлика от нас, при управляващата, съуправляващите и другите партии нещата изглеждат далеч по-добре – ГЕРБ – 4-та позиция за тях, РБ – 2-ра, Движение 21 век – водач и т.н. Поради тази причина, още преди една година, предупредих „Позитано”20 чрез тогавашния организатор, че отстъпваме и вървим от седем към четирима общински съветника.
Специално по отношение на малцинствата смятам, че ние като партия, трябва да приемем представителите им с техните различия, да ги приемем такива, каквито са – с техните обичаи, традиции, култура, език, етническа идентичност. Да им отворим по-широк път в партийната йерархия и държавните структури. Да не ползваме представителите на малцинствата само като цвят и демонстрация, че приемаме различието. Трябва най-сетне да се разбере, че хората държат на идентичността си!
Според мен, партията трябва най-сетне да започне привличане на амбициозни,  не кариеристи, а верни на идеите на БСП в истинския смисъл на думата, млади турци в редиците си, да помогне за партийното им израстване и професионалната им кариера. По същата схема, считам, че трябва да привличаме и работим индивидуално с много млади хора – българи, роми, арменци и др.
Другарки и другари,
На основание гореизложеното, в контекста на подготовката на 49-я конгрес на партията, искам да очертая няколко акцента, под формата на предложения за по-нататъшна работа:
Активна работа с малцинствата – по света левите партии държат под свой чадър етническите малцинства. Камбаната бие за нас като партия да предложим на българското общество мерки за по-нататъшно приобщаване на малцинствата, за политики на обединяване на българската нация, а не да чертаем разделителни линии;
Да се отхвърлят идеи, които откровено са насочени против малцинствата, дразнят ги и ги маргинализират и радикализират. Да не си играем с огъня. Той лесно се пали, трудно се гаси! Такива са идеите за единна кандидатура за кмет на Кърджали извън ДПС, отделянето на Перперек от община Кърджали, подписката за отделянето на град Кърджали от селата в самостоятелна община – всичко това не само, че не е плодотворно, но и работи в полза на другите партии и на ДПС. Наблюдава се преди изборите първоначално сплотяване на елита и актива на партиите и последващо пренасяне на техните настроения сред симпатизантите и избирателите  –  така се получава етнизиране на вота! Нашата партия в своята природа е хуманна, лява, социална – ударението на предизборните кампании трябва да се поставя върху демографската криза, бедността, ниските доходи, разкриването на нови работни места, грижите за майките и техните деца, пенсионерите, правата на работниците, привличането на инвеститори, спиране  изтичането на цяла генерация младежи към Европа  и т.н., а не противопоставянето, антитурското говорене и етнизирането на вота;
Към хората трябва да се отправят земни послания, да се говори на езика им, да се гледат в очи – прямо, откровено, без двуличие;
Занапред трябва да се обръща по-голямо внимание на субективния фактор – и на централно и на местно ниво. Имаме дефицит на умения за обяснения и убеждения. Необходими са силни лидери, които да се припознават не само от социалистите, но и от цяла България;
Крайно време е на “Позитано 20” да се избере подготвен, деен и “автентичен” другар, отговарящ за малцинствените проблеми, произлизащ от техните среди;
Ясни послания от авторитетите за районите с компактно турско население;
По-чести посещения на депутати и членове на ИБ в селата, където живеят български граждани етнически турци и други малцинствени групи;
Засилване на връзките с изселническите организации в Р Турция и сродната СНР – поради факта, че немалко настроения се пренасят между двете държави и Европа от двойните граждани, техните роднини, икономическите емигранти и т.н.;
Да се обсъждат жизнено важните проблеми на смесените райони на място по региони. Да се държи пулса на живота в ръце;
Да се изучи опита на сродните партии на Балканите – в Гърция има четирима депутати, етнически турци от лявото пространство. Въпреки, че съществува идентична на ДПС партия, етническите турци, представители на малцинството от Северна Гърция, гласуват сега за СИРИЗА, а преди това –  за ПАСОК. В Турция има голям брой депутати от малцинствата, излъчени предимно от сродната ни СНР – кюрди, арменци, роми и т.н.;
От няколко години тече процес на завръщане на изселниците от 1989 г. – т.нар. “екскурзианти – туристи” по родните места. Предимно пенсионери, те, стягат бащините си къщи или купуват нови и се установяват в Родината си. Необходимо е да се изгради екип, който да работи предимно с тези хора;
Да се прекрати с феномена “Припознаване на кадри”. Никой от припознатите ръководни кадри (основно от ГЕРБ) не оправда доверието ни и те не работиха за нас на парламентарните и местните избори – напротив, явно работиха против БСП. Поради това пък загубихме гласа на много наши симпатизанти и членове, които очакваха от нас да действаме по-решително спрямо партийните опоненти;
Да се прекрати превръщането на партията в своеобразно „Бюро по труда” – практика наложена от ГЕРБ и другите партии. Наистина, хората са в затруднено положение, безизходица, и очакват от нас да им помогнем, но не това е същинската партийна работа. Истината е, че разочаровахме нашите съотечественици и не успяхме да подобрим живота им”.
hard admin

*

Top