Нашенецът-последният „европеец” в кризата

Упоритост, труд, воля и нито метър назад

Жельо Михов

„Никога нашите хора няма да се върнат от Кипър. Казвам ти го със 100-процентова сигурност. Работил съм там и знам, малко или много, как стоят нещата. В момента семейството ми е на острова. Там, криза за работните места няма. Просто всичко става на проблем заради парите. По банките има много кинти, които явно трябва да се вземат. Тук е родната земя, но тя не предлага почти никаква алтернатива. Едно трудно оцеляване с много, много мъка и лишения. Кой ще се върне зорлем? Никой”.

Това разказва нашенец, прекарал доста години в Кипър. Засега си е у дома, но замисля в бъдеще нови походи зад граница. Дестинациите са много, ще решава тепърва. Категоричен е само, че пътят е само навън.

„В Кипър плащахме наем за къща около 300 евро. Толкова отиваше и за храна на месец. Токът бе 50 евро. Минималната заплата е 830 евро, които стигат за всичко. Цялото ми семейство работихме. С бензин за 20 евро карах цяла седмица въпреки отвратителните задръствания. Никой от нас не работеше някаква „черна” работа, с която да се чувства роб. Бачкаме и се чувстваме бели хора в една топла страна. Гарантирам, че никой нашенец няма да се върне от там. Колкото и да е трудно, ще стиска зъби, но няма да се прибере. Тук го чака бащиният имот, безработица или работа за мизерни пари и какво друго? Само дертове за всичко. Едно време старите хора са казвали: „Не напускай родния край”, сега напътствието в живота е: „Бегай по най-бързия начин! След училище, просто да те няма!”.

Имам приятелчета по всякакви държави в Европа. А ги питай дали смятат да се приберат! Всички казват по скайпа, че едва чакат да си дойдат… След минута става ясно, че кой с нова кола, кой, за да се разцепи по баровете и се напраска наред. След това обаче-пак навън. Оказва се, че почти всички станахме чужденци. Дали у дома или зад граница. От България по-хубаво място няма и по-мизерно също”, категоричен е родопчанинът.

 

 ***

 

Видяхме се с Христо в един бар в града. Момчето стоеше на „щъркела” и си поръчваше водка след водка. Преди часове се бе върнал от Гърция. За малко, около две седмици ваканция на родна земя. После тръгваше пак. С него бе друго момче, избрало да търси препитание в Кипър.

„Работя надолу, много на юг”, говореше Ицо. „До морето. Изстрелях се преди около десетина години. Сестра ми замина преди 15, майка ми също бе там. Аз се усетих по-късно. Доста си губих времето тук. И в един момент драснах. Сега работя като поддържам машините в един цех. Страхотна работа. Всяка допълнителна минута се заплаща. Почивам събота и неделя. Ходя на плажа, пия и се отпускам. Първоначално живеех при сестра ми и мъжа й. После се роди детето им и аз се преместих на квартира. Обзаведох я цялата. От-до. Направо си свих гнездо, само дето булка няма, ама време има. Прибирам се главно през лятото. Освен възрастните ми родители-нищо не ме свързва с България. Използвам ваканцията за някоя лека козметика по жилището в Кърджали и после бягам обратно.

За гърците казват много неща, както и за нашите хора разбира се. Такива били, онакива като работодатели. Всичко е до човека, на когото попаднеш. Късмет. Това, което прави впечатление е огромният им мързел, което мен напълно ме устройва. Благодарение на това имам два часа обедна почивка. Достатъчно да преядем с началника, дори да обърнем две бутилки вино, че и да подремнем”.

„Абсолютно е прав”, допълва го дружката му Стоян. „Аз работех на лифт. Цялата ми дейност се свеждаше до две неща-стоя в кабинката и натискам копчета. Ако напливът от туристи се засили, имам чувството, че ще наемат човек да им казва „наздраве” когато кихат. Парите не са много, но се намира и допълнителна работа. От мързела на гърците единствено такива като нас могат да спечелят. При тях това е вродено, при нас недопустимо, така че бачкане все ще има”.

Така говореха двамата и не спираха да поръчват питие след питие. Пак ще заминат, защото така, по думите им, са си устроили живота. Навън, но за повече пари, въпреки кризата и стресовете по новините.

 

 ***

 

 (как става у дома за „щастливци” зад бюра)

 

„Кихат и селяни, и полицейски началници, а понякога дори и тайни съветници”, разказва Чехов в един от знаменитите си разкази. Съвсем кратък, но побрал в себе си цялата вселена на чиновническите страсти и трепети.

Антон Павлович описва злощастното събитие в живота на екзекутора Червяков, който кихайки в салона на театъра „опръсква” стоящия пред него генерал. Не какъв да е, ами висш служител в министерство. Угодническият характер на дребния чиновник не допуска елементарно извинение, а всячески опити да замаже слюнките по тила на началника (разстелени на цели две-три странички от Чехов). Достатъчни да костват живота на героя, умрял от мъка, че не е успял да засвидетелства огромното си разкаяние…

Стотина реда житие и битие в полза службицу. Повече от нужни, за да се вникне в скромните душици на превърналите себе си в интериор и проядена от молците мебел в нечий кабинет. После защо Чехов толкова добре „стоял” на сцените по „Бродуей”? Както пък при нас словата „Power in the money, money in the power” на класика Coolio. Все за едно и също иде реч. Тя и кихавицата може да се разгледа в контекста на уличния жаргон и тогава си намирисва на чист роден рушвет. Бе, друго си е да си натоварен в седалищните части в очакване да чукне седемнадесет часа и разклащайки балдъри да се отнесеш в лек тръс към дома. И този ритъм до края на месеца, когато цялата мускулатура се тресе от неистов порив да се насочи към банкомата. Истински фитнес за чиновника в последващото пребиваване по кръчмите в антицелулитна програма-пиене, клюки, кючеци и… полека с кихането, че не се знае кои телеса заемат съседната маса.

Каква почва за дисертации от страна на диетолозите и каква мъка за бюджета на държавата само! Мъчехме се да родим капитализъм, а създадохме вманиачено в парите социалистическо отроче. Крак връз крак, желание за money, угодничество на power-о носителите и в крайна сметка резултатът е затлачена държавна администрация, абортирала икономика, мъртъв малък и среден бизнес. Сблъсъкът с това чудо е като секс с „тунингована” столетница от балкана-истината лъсва още в прелюдията, а възклицанията „О, ужас!” нямат нищо общо с удоволствието. Единствената разлика с просташката метафора е, че „дъртата” без чене не може да ви ухапе. Това не важи обаче за възпълен треторазряден чиновник, закоравял в собствената си комплексарщина и чувство за малоценност. Допре ли те животът до крайчеца на бюрото му и прозвучава латинското „Чакай от другия това, което си му направил”. Демек, старт на разкешването, че „знаеш ли къде е 30-то число, бе селски?!”.

Небесните сили да ни пазят от мързеливи и алчни чиновници. Други възприемат труда и упоритостта като верую. У дома или в чужбина.

 

На снимките: На строежа у дома или в чужбина? Разликата е огромна, а жеста на жените дори в Махалата е красноречив: „Ти луд ли си?!”.

hard admin

*

Top