Неджми Али, депутат от ДПС: Защо да няма шефове от малцинствата в спецслужбите

Неджми Али е роден на 16 юли 1972 г. в с. Устрен. Народен представител на ДПС от Кърджалийски избирателен район. Женен, владее английски, руски и турски език. Зам. председател е на парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред. Член е и на подкомисията за парламентарен контрол върху Националната разузнавателна служба, Националната служба за охрана и служба „Военна информация“. Бивш зам. министър на отбраната в правителството на Симеон Сакскобургготски.

– Г-н Али, проектозаконите за Националната служба за охрана, за Държавна агенция „Разузнаване“ и за военното разузнаване, както и общият устройствен законопроект за националната сигурност са вече готови. Каква е оценката на ДПС за тях?
– Парламентарната група на ДПС винаги е отстоявала позицията, че системата за сигурност и специалните служби трябва да бъдат уредени законово. Нека припомня, че ние подкрепихме и стратегията за национална сигурност, която беше и база за разработването на тези законопроекти. Първите опити за съставяне на закон за националната сигурност бяха направени преди десетина години по време на управлението на Симеон Сакскобургготски, но поради липса на единна политическа воля за същността и целите на подобен законов акт, не се стигна до решение на въпроса. Тогава изпълнителната власт беше на една позиция, а президентската власт на друга. Управляващите в момента заслужават да бъдат поздравени, защото беше положено началото на изработването на нормативната уредба. Струва ми се обаче, че схемата беше сбъркана, защото всички законопроекти бяха започнати едновременно. Според нас първо трябваше да бъде изработен този за националната сигурност, който следваше да преуреди редица важни действащи устройствени закони като ЗОВС, ЗМВР, за ДАНС и др., за да бъде съставен конструктът на цялата система за сигурност. Оттам нататък нещата щяха да бъдат по-стройно подредени.

– Можем ли да очакваме някакви сериозни промени в сферата на сигурността и в работата на тези служби или новите закони просто регламентират наличните практики?
– Общо взето в случая се регламентират начините, по които са функционирали системите – няма нещо кой знае какво ново. Основното е, че за първи път се въвежда законова уредба на тези обществени отношения. Осигурява се възможност за парламентарен и граждански контрол, чрез преминаване на службите към изпълнителната власт. Очаквам да се учреди постоянно действаща комисия към Народното събрание, която да осъществява наблюдение върху дейността на тези служби.

– Депутатите на ДПС в последно време активно говорят, че малцинствата не са интегрирани в специалните служби. Откъде имате такива наблюдения и как може да се реши проблемът?
– Това е факт. Надяваме се, че чрез тези законопроекти ще се положи началото на отваряне на службите и към всички представители на малцинствата, защото и те са пълноправни граждани на тази държава. Факт е, че и в тези законопроекти отново има въведени ограничителни критерии като десетгодишен стаж в системата за заемане на ръководна длъжност, военизирани структури и т. н., което създава пречки за реформирането и отварянето на системата като цяло. Тези наши виждания ги изразих и по време на общественото обсъждане, което се проведе в академията в Симеоново. Удовлетворен съм, защото се получи разбиране, идеите ни бяха споделени и подкрепени и от представителите на МВР, и от неправителствения сектор в сферата на сигурността. Ние най-вероятно ще предложим да отпаднат ограничителните критерии от такъв род.

– Т.е., вие искате и ръководни постове за представители на малцинствата?
– Защо не? Вижте, ние говорим за реформиране и отваряне на системата. Към настоящия момент няма представители даже и на най-ниските нива, като редови служители – почти няма никакво представителство на хора от малцинствата.

– Има ли оплаквания от такива, че са кандидатствали, но не са взимани на работа в службите на етнически признак?
– Преди няколко години в София се проведе конкурс за служители в структурите на МВР, в който участваха 65 представители на малцинствата и се оказа, че на един етап всичките 65 кандидати са отпаднали. Когато още в начален стадий бъдат демотивирани по такъв начин и не се даде възможност за реализация на тези млади хора, няма как да не приемем, че е налице субективният момент.

– Но никой не е подал жалба в Комисията за защита от дискриминация?
– Не са подали жалби, обаче тогава ние бяхме сезирани като парламентарна група и отправихме нашите въпроси. За съжаление не се постигна никакъв ефект.

– Бихте ли настоявали за квотен принцип за приемане на лица от различните етноси?
– Ние никога не сме настоявали за квоти. Нашето разбиране за нещата е по-различно и то е, че ние живеем в една демократична държава и искаме да живеем по правилата на демокрацията. Това е философията, въз основа на която е създадена нашата партия. Вече над 20 години имаме едно сериозно представителство в националния парламент. Това, което ние желаем, е да бъдем третирани като пълноправни български граждани, да имаме нашето адекватно присъствие като съотношение и в съответните структури. Считаме, че това ще е от полза и за самите системи за сигурност, защото по този начин малцинствата ще бъдат приобщени, интегрирани. Така и самите служби ще имат възможност да направят по-добър психоанализ на различните етноси, защото виждате, че напоследък се получиха доста разминавания, и според нас това се дължи основно на непознаването на психологията на различните етноси.

– Вероятно обаче има страх от внедряване на лица, които биха работили за чужда държава, примерно за Турция. Тези страхове не са ли оправдани?
– Нашият най-малък проблем е Турция , тя е наша съседна страна – „комшия“, съюзничка в северноатлантическия алианс НАТО. Нека припомним и един факт – през 2004 г. Турция беше първата и единствена страна-членка, която със специален закон подкрепи членството ни в НАТО. А и аз не знам още колко десетилетия ние трябва да се доказваме, че сме лоялни български граждани на нашата Родина. Струва ми се обаче, че въпросът за лоялността би следвало да се отнася с еднаква тежест както за представителите на малцинствата, така и за етническите българи. Не бива да се правят внушения, че престъпниците и предателите са представители на само един етнос. Нека да не заиграваме на тази струна, за да не преиграем.

– Тук все пак говорим за една специфична система за национална сигурност…
– Точно защото говорим за една специфична система за сигурност. Не считам, че представителите на малцинствата досега сме давали поводи за такива изводи . Нека да видим в най-отговорните моменти как сме реагирали всички ние – представителите на тези малцинства.

– Какви други проблеми виждате в новите проектозакони за службите?
– В основния закон за националната сигурност вместо система от способности се предлага система от структури. Рационалният подход би бил определяне на системата за защита на националната сигурност чрез система от способности. Освен това се оставят извън уредбата някои министерства и ведомства, които по Стратегията за национална сигурност имат съответните ангажименти в сферата на сигурността – това са например Министерство на транспорта, на финансите, МРРБ и др. Друг съществен и много важен момент е, че не е уредена възможността за преминаване на служителите от една структура в друга, не са уеднаквени званията в различните агенции. На практика този законопроект е устройствен акт за Съвета по сигурността. Тази проблематика заема три четвърти от съдържанието на проекта. По отношение на военното разузнаване следва да се постави въпросът – доколко на законово ниво е осигурено взаимодействието му с ДА „Разузнаване“ с оглед синхронизиране на дейностите и недопускане на конфликти помежду им, както и избягване на дублирането и липсата на резултати, вследствие на припокриване на дейностите. Що се отнася до закона за НСО, там е дадена опция президентът да определя числения състав, което по принцип не е в неговите функции – работа е на изпълнителната власт да решава въпроси, свързани с бюджета и структурния състав. Неправителственият сектор има доста забележки, които ми се струват удачни и трябва да бъдат взети предвид при по-нататъшното приемане на тези законопроекти. Да се надяваме, че между първо и второ четене неяснотите ще бъдат изгладени.

– Имаше идея цивилното и военното разузнаване да бъдат обединени. Това удачно ли е?
– Не, според мен военното разузнаване трябва да си остане отделно, защото то е в структурите на Министерство на отбраната.

– Армията обаче доста силно се сви през последните години и ще продължава да намалява. Не е ли редно тогава военното разузнаване да стане просто елемент от общото?
– Нужен е дебат по тази тема, но към настоящия момент така са уредени системите, така е възприето и от управляващите. Може би по-нататък времето ще покаже дали са необходими толкова много служби в сферата на контраразузнаването най-вече.

– Лично аз имах случай, при който служители на НСО ми забраниха да снимам президента, понеже и тях щяло да ги има на снимките. Те имат ли такива права, след като това са едни охранители, които дори всеки ден виждаме по телевизията?
– Не знам какви са били правомощията им, досега те функционираха на база вътрешно–нормативни уредби, които не бяха публични. Ето защо е добре на законово ниво да бъде уредена тази система. След приемането на тези законопроекти ще трябва да бъдат изготвени и съответните подзаконови нормативни актове – правилник за приложение или наредба, на база на която ще функционира системата като цяло, тогава ще има и пълна прозрачност за правомощията им.
Лъчезар Лисицов, Класа

hard admin

*

Top