Нели Куцкова за жестокото убийство на свекърва й: И на душманин не го пожелавам това, което видяхме! Беше страшно!

Навръх Нова година крадци пребиха до смърт 85-годишната кърджалийка Надежда Куцкова, свекърва на съдия Нели Куцкова. От апартамента й в столичния квартал „Овча купел” откраднали коледния й подарък – парфюм от близките, подарен дни преди това. Сред задигнатите вещи били още няколко красиви тефтера и колекция от минерали, които възрастната жена събирала от много години. Установено е, че нападателите са криминално проявени, но все още не са заловени.
Както вече 24rodopi.com писа, във фаталната вечер, която преобръща живота на семейството, съпругът на Нели Куцкова, който е архитект, потропал на вратата на ателието, където била майка му към 20. 40 ч. Точно по това време убийците се измъкнали, смятат разследващи. Мъжът започнал да вика, да звъни и да тропа. В един момент успял да отвори и заварил майка си Надежда да лежи мъртва на пода. Отначало помислил, че й е прилошало, паднала е и се е ударила лошо. Но после видял, че всичко в жилището е обърнато наопаки и разбрал, че възрастната жена е станала жертва на обирджии.
Дори на „желязната” Нели Куцкова й трябваше близо месец, докато превъзмогне шока и проговори за трагедията пред столичен сайт:
– Г-жо Куцкова, появи се информация, че има заподозрян за убийството на свекърва ви Надежда Куцкова. И в момента се проверява неговото алиби…
– Честно казано, аз нямам никаква информация да има задържан или заподозрян човек. Нищо по-конкретно не са ми казвали, а и те не са длъжни да ми дават сведения. Защото потърпевшите са всъщност синът и дъщерята на свекърва ми. И всъщност тях ги конституират в един много по-късен момент, когато вече има повдигнато обвинение.
Дори и да е вярно, че има заподозрян човек, никой нищо не ми е казвал, а и мисля, че не е длъжен.
– Защо да не е длъжен – вие все пак сте близък човек в семейството?!
– От тази гледна точка, да. Но аз говоря по процесуалния закон – там не са длъжни. А и аз гледам да не се меся на полицаите. Още повече, че има само престъпление, но не установени извършители. Защото не забравяйте, че „заподозрян” е само началото на процедурата.
– Комисар Константин Димитров обяснява, че се работи усилено по случая, че доста от общия брой на грабежите са разкрити, но може да се очаква разкриването и на поредната група за поръчкови убийства… Предполагам, че сте далеч от мисълта, че убийството на свекърва ви има нещо общо с тях?!
– Ооо, не, в никакъв случай! Убийството на свекърва ми да е поръчково? Абсурд! Разследването продължава, но и през ум не може и да ми мине нещо подобно.
– А възстановихте ли се чисто психически след този ужас?
– Ами… вече мисля, че се възстановявам. И в момента (неделя – б. а.) даже съм в съда и пиша дела. Но имаше едни десет дена, в които бях абсолютно неспособна да работя каквато и да е била работа, освен най-простите физически дейности. Не бях добре и нямаше как да си върша и работата.
– Мислили ли сте за това дали е възможно убийците на свекърва ви да имат нещо общо с предишни ситуации, в които сте взели участие и вие?
– Не, не мисля. Не се прави така. Например първо се започва със заплахи, а мен никой не ме е заплашвал. Нито пък някой се е опитвал по някое дело да ме притиска. Не!
– Крадците са взели… коледния подарък на свекърва ви! Вашият подарък или на друг от семейството?!
– Моят подарък си е още там, не е бил моят. Това поне със сигурност го знам. Може да е на зълва ми подаръкът, не знам…Но за извършител наистина все още нищо не знам. Ако знаех, щях да потвърдя. Ние сме упълномощили адвокат – в качеството си на пострадали имаме такова право по НПК, който да съдейства на разследването – и ако има нещо, да ни каже.
– Помня, че веднага след трагедията казахте, че всъщност свекърва ви е останала точно за половин час сама вкъщи, когато я нападат…
– Да, тя остана точно за половин час сама и това е времето на нападението. Така се оказва, за съжаление. По-страшно нещо до момента не ми се е случвало, но знам, че има хора, които са преживели и по-страшни неща. Например има хора, които са си загубили децата по такъв ужасен начин, но продължават да живеят, и те знаят какво им е. Наистина е ужасно, но ние не сме изключение.
– Не сте изключение, още повече, че професията не определя степента на мъката – било то съдия, адвокат, журналист и т.н…
– Ама, разбира се, няма измерител за човешката мъка! Друг е въпросът, че аз знам, точно защото съм съдия, че такива престъпления не се разкриват веднага.
Второ, това, че има заподозрян, не означава, че има доказани извършители. И че за да се установи със сигурност едно престъпление, трябва да се докаже със сигурност в целия наказателен процес. Това е професионалната страна. Човешката е друго и е хубаво, че не забравяте и за нея, поне вие. Много от колегите ви не се сещат. Не са и длъжни, разбира се.
– Вие ли бяхте първият човек, който установи какво се е случило, целия този ужас?
– Не, първо мъжът ми слезе долу и установи, че не може да отключи и да влезе, тъй като е пуснато резето. След което слязохме и ние със сина ми. И на душманин не го пожелавам това, което видяхме! Беше страшно!
– Знаете, че процентът на разкритите престъпления, уви, не е висок…
– Да, наясно съм с това. Но много се надявам това да бъде разкрито – не защото ще върне жената към живота и ще спести ужаса на последните й минути, а за да не посегнат на още някого тези хора! И това е желанието и на нейните деца, не само мое.
– Колко близки бяхте със свекърва си? Това, което чета за нея, е, че е била много отзивчив и добър човек…
– Ние много се разбирахме. Наистина беше много добър човек! И много интелектуално съхранена. Беше счетоводителка и продължаваше да се занимава с математически неща. Четеше книги непрекъснато. Имаше си, разбира се, болести, но чисто интелектуално беше на много високо ниво.
– Явно е била от онези съхранени в ерудицията си хора, които са били характерни за някогашната родна интелигенция. Някога, преди години, когато и хората, и времето са били други…
– Тя е раждана през 29-та година. Може да се каже, че е така. Тя е от хората, които много са работили и, докато ги държат краката, продължават да работят. А тя, освен това, и четеше много. Намерихме книгата й разтворена на 320 страница…
– Желая ви спокойствие и бърз развой на случая!
– Най-важното е тези хора да не посегнат на някой друг! Това е най-голямото ни желание, на цялото семейство! Да бъдат хванати, за да не посегнат на друг безпомощен човек! Дано душата на свекърва ми е намерила спокойствие! Бих се радвала някак да мога да разбера, че тя е спокойна сега, там, където е. И някак си надскочила ужаса от последните си минути.
Интервю на Анелия ПОПОВА, Днес +
hard admin

*

Top