Овчари и пчелари в паника от “Дънди”

34a4e27b391e0d77a8fe4facee4552ea_400x300

Стадото на Семави пасе върху златна земя – съвсем близо до находището Ада тепе, под което лежат 28 тона злато. За 40-годишния овчар обаче съкровището под краката му не е повод за гордост, а сигнал за тревога. До есента на 2016 г. канадската компания “Дънди Прешъс Металс Крумовград” ЕАД планира да открие рудника си съвсем наблизо.
“Преди време отново идваха алтънджиите (така местното турско население нарича служителите на златодобивната фирма). Доведоха и една руса висока жена, която не знаеше български и с преводач ме разпита какво мисля за мината. Тя каза че е представител на европейска банка (Вероятно Европейската банка за възстановяване и развитие, която е партньор на “Дънди” – б.р.)”, разказва Семави.
Овцевъдът изложил за сетен път притесненията си от отварянето на златна мина. “Първо, 80-те ми овце ще се побъркат от бомбите, с които ще се взривяват скалите. Те ще гърмят два пъти седмично по 7 тона взрив”, посочва той. Семави се чуди и как овчиците му, за които получава европейска субсидия от 41 лева на глава, ще се разминават с 50-тонните камиони на “Дънди” на пътя за пасището. “Ще ми съсипят стадото, казах им, че трябва да помислят за изграждане на подлез или надлез”, допълва Семави. Овчарят смята, че вече търпят щети от подготовката на златодобива. “По време на сондажите в село Овчари пресъхнаха няколко чешми и поточета”, каза той.

Същите тревоги не дават мира и на земеделците непосредствено на юг от Ада тепе, където са разположени пасища и ниви с тютюн, както и редица махали. “Тази пролет сушата е голяма. Водата в гьоловете е съвсем малка и няма да стигне за поливане на нивите и за поене на добитъка”, кърши ръце Раиф Мустафа, бивш кмет на село Овчари.
Пчеларите в други три съседни села – Звънарка, Скалак и Сърнак, също се оплакаха, че сондажните работи на компанията преди години са причинили измиране на пчелите и се опасяват, че пчелите им няма да понесат бъдещото замърсяване.
Край къщите на махала Сойка, разположена на 200 метра от Ада тепе, през лятото препускат елени и сърни, а в зимните нощи пронизително звучи воят на вълците.
“Овчари и особено няколкото махали до находището са обречени на геноцид. Преборихме се да не се обработва златото с цианиди, но и другите химикали не са безобидни”, казва Зюлбие Ахмед, кметица на Овчари. По думите й местните хора участват във всички протести и подписки, давали са интервюта срещу рудника включително и пред “Ню Йорк Таймс”. “Те вече се ошашавиха, иска им се, ако можеше, златното тепе да го нямаше тук”, допълва тя. Според Зюлбие хората от години не смеят да си поправят къщите, тъй като знаят, че един ден ще дойдат “Дънди” и ще изтровят водата и въздуха, така че ще се наложи да бягат.
От северната страна на златния баир край Дъждовник и Полковник Желязково пък минава поречието на река Крумовица със зеленчуковите градини и импровизирани плажове. Кметовете на двете села – Рами Азис и Мустафа Хасан, също изразиха пред “Стандарт” категоричното си несъгласие с отварянето на рудника. Почти всички техни жители взеха участие и в протестната подписка срещу “Дънди” преди две години.
Овчарят Семави си спомня зловещи прокоби от стари турски книги. “Пише, че ще дойде ден и в местността Секи ще се напълни с къщи и тогава Крумовград ще стане лукова градина – тоест нищо няма да вирее там. Пророчеството се сбъдна – в махалата има петдесетина къщи, а добивът на златото ще се погрижи за останалата част от предсказанието”, смята той.
Иманяри “прекопават” ниви
През последните десетина години с началото на пролетта иманяри полазват златните баири край Крумовград. “Редовно ми “прекопават” люцерната. Обръщат земята нощем и почти винаги идват с металотърсачи”, казва Гюлназ от село Овчари. По номерата на автомобилите Гюлназ заключила, че най-много търсачи на съкровища идвали от Пловдивска област. Тя допълва, че почти всеки в близките села къта на тавана стари османски и византийски пари, намерени край Ада тепе. Жител на Звънкарка показа пред репортер на “Стандарт” кутия със стари монети, но не позволи да бъде заснета. Миналата година била проведена и специална операция на ДАНС срещу контрабандисти на ценности, в рамките на която били обискирани няколко къщи в града.
Пораженията от треската за съкровища личат върху двете нацепени тракийски могили и некрополи край нивите с тютюн и множеството полузапълнени ровове наоколо. От некрополите освен антични глинени съдове понякога излизат и черепи и кости. A по поречието на Крумовица в топлите сезони могат да се видят и биваци на златотърсачи, които промиват пясък на реката със специални сита.
Вниманието на иманярите бе привлечено и покрай мащабните разкопки, провеждани през последното десетилетие от археолозите Георги Нихризов и Христо Попов и финансирани от “Дънди”. Първият намери тракийско светилище на върха на златния баир на племето кикони. През 2005 г. на Ада тепе Нихризов откри и уникален 15-сантиметров бронзов лабрис – двуостра брадва, символ на Зевс и атрибут на царската и жреческата власт при древните траки.
Екипът на Христо Попов пък попадна на старовремски рудници, работили в периода ХVI – I век пр. Хр. По мнението на археолога тези рудници са най-древните в Европа и там е добивано златото на Микена и Троя. Със старта на мината на “Дънди” и древните минни галерии, и тракийското светилище ще бъдат унищожени. Компанията обещава след 10 г., когато проектът бъде закрит, а местността – рекултивирана, да се направи възстановка и музей на рудодобива на открито.
Държавата вдига рамене за здравето на родопчани
Действията на Министерския съвет и съдебната система по концесията на “Дънди” оставиха жителите на Крумовград без никакви гаранции за живота и здравето им от бъдещата миннодобивна дейност. До пролетта на 2011 г. реализацията на рудника на площ от 850 дка беше практически невъзможна, тъй като в сила бе Наредба 7 на Министерството на здравеопазването за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда. С нея се забраняваше откритият рудодобив на по-малко от 2 км от населени места. Под нейна закрила попадаха 17 села и махали край Крумовград: Сойка, Чобанка 1 и 2, Къпел, Победа, Тайник, Битово, Върхушка, Конево, Синап, Звънарка, Дъждовник, Едрино, Кременик, Белагуш, Скалак и Копривник.
Наредба номер 7 забраняваше и изграждането на хвостохранилища на по-малко от 1 км от населени места и разпъваше допълнителен чадър върху пет от горепосочените селища.
На 17 май 2011 г. Министерският съвет обаче отмени Наредба номер 7, която към момента блокираше трайно проекта на “Дънди”.
Правителството замести отменения акт с допълнения към Наредба номер 36 от 2009 г. за условията и реда за упражняване на Държавен здравен контрол. Според член 19, ал 1: “Регионалните здравни инспекции извършват оценка на съответствието със здравните изисквания на инвестиционни проекти и проектни разработки по искане на физически или юридически лица и изготвят здравно заключение”.
При изготвянето на Оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС) на проекта обаче пропуснато е да се извърши изследване на здравословното състояние на населението и заплахите. Вместо това беше изпратено писмо от главен държавен здравен инспектор, в което се казва Министерство на здравеопазването (МЗ) няма забележки и предложения по инвестиционното предложение и дава положителна оценка на същия. Във второ становище на МЗ пък се твърди, че при спазване на всички препоръки, посочени в доклада за ОВОС, не следва да се очаква възникване на здравен риск за населението.
На практика обаче това са голословни твърдения на чиновници, а не оценка на здравния риск по смисъл на закона, коментираха експерти.
Тези възражения бяха повдигнати и пред съда от обжалващите решението по ОВОС жители на Крумовград и природащитници. В двете си решения от 13 септември 2012 г. и 4 март 2013 г. съответно тричленният и петчленният състав на Върховния административен съд постановяват, че изискваното по закон здравно заключение се издава едва при изработването на инвестиционен проект и не е било необходимо да присъства в ОВОС-а.

Информация  standartnews.com

hard admin

*

Top