Отворена Европа в най-кофти време и… Фак дис тайм, чок си*имде!

6 юни, 1944 година, съюзническите войски на САЩ, Великобритания и Канада осъществяват най-големия десант във военната история на света. Край бреговете на Нормандия ври и кипи. Отварянето на нов фронт срещу нацистка Германия дава началото на една нова Европа…

Повече от век преди това, икономическото ембарго на Наполеон, наложено срещу Англия, предшества концепцията за създаването на Европейския съюз и един обединен финансов конгломерат на Стария континент…

Кръв и войни подпечатват идеите на Европа от време оно.

В момента Европа мисли. Дълбоко самовглъбение от страна на водещите икономики как да спасят от бракуване финансовия механизъм на ЕС. Те мислят, Гърция потъва, а след нея май крак повлече и Кипър. Един остров с близо милион население е във фокуса на световните медии. И иде реч само за пари. За много мангизи, които са по банките и може да сменят собствениците си. Обикновеният народ негодува, докато руснаците не мобилизират флота в защита авоарите на олигарсите си край чукарите на Афродита.

Всичко е пари. След времената на елинските философи, на юг от границата ни вече не обичат мозъчните упражнения. Лежат си на стари лаври.

Ние от друга страна вече сме го измислили. Стягане, обтягане, нови дупки на колана, че чак се хвалим с дисциплината си!? Обичаме да се тупаме в гърдите, които пък са разположени малко над голия тумбак. Докато някои викаха „булгар, булгар” заради свършеното и падна правителството, а хората излязоха по площадите, проля се кръв, започна да мирише на изгоряла кожа. Курбан за финансовата стабилност.

Великобритания не ще българите. Новите мерки са срещу социалните „паразити” и засягат помощите. Абе, не са точно мнозинството от нашенците, които отиват с тези нагласи на Острова, ама нейсе, друга тема.

Общо взето отвсякъде ни „кроят шапката”, сякаш сме най-големият им дерт. Това разбира се не е вярно. Но пък сме последният. Егаси! Да се отвори континентът за най-подходящите хора, но в най-неподходящия момент! Дето се вика, скъсаха ни на изпит преди още да сме влезли в университета! „Фак дис тайм, чок си*имде!”, пък казват нашенци отвъд табелата на Калотина. Те са там. Каквото и да се случи не биха се върнали у дома. Това е мисленето им, това си е тяхната борба. Вкъщи е трудно. Прокопсията е с много неясни очертания. Като платно на начинаещ кубист. Грубо, гротескно, плашещо. Ами ако Европа фалира и разпадне Съюза? Ако всички диктатори не са били достатъчен катализатор за обединение на люлката на съвременната цивилизация? Какво чакаме? Нов десант по бреговете, концлагери или масово въвеждане на китайски език по школата… Това последното е малко възможно, но все пак. Ще се върнат ли нашенци от финансово изнемощялата Европа, превръщаща икономическите си неуспехи в бич за бедняците? Никой не обича на гости си бедни роднини, те пък не щат никак да си тръгнат когато са прекопали нивите на домакина. У дома имат същата нива, но плевясала, порутената наследствена къща на село, несигурните и ниски доходи и надеждата за следващия спасител на всички избори. Мизерия, но пък родна. Търпението на малкия човек в тази злощастна и изнасилвана политически държава се крепи на едни преводи от чужбина. На крепката утеха, че син, дъщеря, брат, майка, леля, братовчед ще закрепи семейния бюджет с едни евра, пратени поне веднъж на два месеца. Ами ако всички гурбетчии се завърнат у дома? Започва гражданска война. Тогава гладът и мизерията ще придобият чудовищните си размери. Да са живи и здрави „пийсмейкърите” зад граница, защото те ще донесат по още някой мандат парламентарни кебапчета на старите муцуни.

„Фак дис тайм” навсякъде и „Чок си*имде” от бедняците на Европа.

 

От редакцията

hard admin

*

Top