Още едно откритие: светилището при Черешица

Природа е най-голямото съкровище, когато я преоткриеш, ставаш неизмеримо богат

Добре дошли в село Черешица (Кирезлии),  община Кърджали, което се намира само на няколко километра от едно от най-големите села – Мост.

Оградено  е от красиви хълмове, по които сякаш са нахвърляни варовикови скали. Навсякъде са в изобилие. Податливи на ерозия те многократно са променяли формата си през хилядолетията. Това обаче не е попречило на древните като страстни ваятели да дооформят това, което природата им е предоставила.

Интересът ми към това село дойде при една случайна среща с мой приятел, орнитолога Ивайло от  село Горно поле. Преди време той ме заведе на две много интересни светилища край Маджарово. Сега се засякохме в хотелски комплекс „Арда“ близо до село  Долно Черковище. Той водеше семейство англичани, за да им покаже редки птици, които гнездяха в района. От приказка на приказка стана дума за моите интереси към трапецовидните ниши. Той ми спомена, че е видял такива край Черешица при едно от проучванията си за гнезда на птици в района. Описа ми къде се намират, но едно е да чуеш, а съвсем друго да го видиш.

В  начало бях подведен от старци от селото, които ме пратиха в обратна посока, като ми посочиха скала в другия край на селото. Но всяко зло за добро. С група приятели пристигнахме по черешово време в Черешица. Поехме към Черната скала (Кара кая), която ми  показаха от селото. Излезли от селото попаднахме на големи черешови дървета, отрупани с  череши. Удоволствието беше неописуемо. Спомних си за детските години, когато се катерехме по  дървета в махалата и ядяхме до пресита от вкусния плод. Сега клоните  висяха над главите ни. Помислих си: сигурно така изглежда раят.

След като се насладихме до насита, продължихме до Черната скала. Нямаше изсичания по нея, но такива открихме в поляните на землището. Там имаше овални щерни (кладенци), в които се беше задържала дъждовна вода.
След това приключение продължихме  още три пъти в същата година да обикаляхме землището на Черешица, да търсим различни подходи,  да обикаляме дерета, да влизаме в труднодостъпни места и се натъквахме на какви ли не предизвикателства. В края на годината достигнахме до първите скали, по които имаше ерозирали ниши. Тогава за пръв път от един хълм зърнах скала, която веднага ми направи впечатление. Посочих я на сина ми Антоний, който е неотлъчно с мен в пътешествия в този район, и на приятеля ни – Стефан Недялков. Нещо ми подсказваше, че това е скалата, която търсехме. Решихме да я достигнем в началото на следващата година, преди да е избуяла зеленината.
Дойде и времето за новите ни походи.Черешица ни приласкаваше с разцъфналите си дървета, с чистия си въздух и с потоците, които шуртяха отвсякъде. Деретата се пресичаха, отдалечаваха и ако човек не е обикалял тези места, ще си помисли, че е обречен никога да не достигне мястото, към което е тръгнал. Но имахме стабилен жокер  – с нас беше нашият приятел Минчо Гумаров,  един от най-добрите краеведи на Източните Родопи. Той беше ловувал по тези места и знаеше пътеките, въпреки че не беше виждал скалата с трапецовидни ниши. Той ни изведе на ловджийската пътека. Стигнахме до полянка, от която се виждаше предполагаемата скала с нишите. Тук групата ни се раздели. Едни  останаха, решиха да не рискуват, а трима продължихме екстремното преживяване.Приближавахме скалата, но не виждахме нищо издълбано по нея. Иво, моят приятел, който ме следва в много приключения, се спусна в самото дере, а ние със сина ми решихме да не рискуваме и тръгнахме обратно. И тогава се случи интересното. Изкачвайки се обратно към полянката, попаднахме на пътека, която ни изведе към основното светилище. Гледката беше невероятна.
Нищо случайно няма във всичко, което се случва в един човешки живот. И в този случай сякаш съдбата си играеше с нас и искаше достатъчно да ни поизмъчи, след което да ни разкрие това, което търсихме.

 

 

За мен съкровищата не се измерват само в злато и скъпоценни камъни. Те са си вътре в нас. А самата природа е най-голямото съкровище. И когато я преоткриеш, вече си неизмеримо богат.

Венцислав СТАЙКОВ

Снимки: Венцислав СТАЙКОВ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *