Пиян бунтар на електрически стол

Много бомби започнаха да „избухват” последно време. По-точно да бъдат поставяни, поне във фикцията на бомбаджиите. Взрив обаче се получи само след като цъкна на нула таймерът на електроразпределителните дружества. Разпределиха на всяко домакинство достатъчен волтаж в бг-левчета, че да го тресе до Великден. Часовниковият механизъм отмервал още по Коледа и Нова година, ама нейсе, болката чини се, ще откине до май. Още малко само да се налудуват масите. Не говорим за тези по Родопите. Тук знаят и две, и двеста, пък може и къмто 5 стотака да научат, щото недоволството изглежда не вирее много по склоновете на планината на Орфей. Така де, навсякъде напъни за гражданско общество, а Кърджали и Смолян се разминаха с развети дълги фермани за ток, но от ръцете на има-няма стотина души общо. Обяснението не е в дървената политика сред домакинствата, а по-скоро в натъкмената вяра, че „този месец бе тъй, ама другия няма да е”. Както впрочем и на две-на три скалъпеното оправдание-„ми, то, к`во да се промени, пак ще си е тая”. Това последното, барабар с по-горното, вероятно е единственият мотив за продължаващото библейско съществуване по веригата общество-търговци-власт. Поредно доказателство, че винаги може още и, че в България дори и кучетата не лаят.

Като оставим настрана Хизбула и целия хаос от „взривове”, „покушения” и поставени бомби, бая работа се случи тези дни на полицаите. „Под стола на Бойко Борисов, дето сяда, има две бомби, ще избухнат”. Такава е била „заканата”, която отправил по тел. 112 преди дни 35-годишен мъж от пловдивско село. Той бил в кръчмата и тръгнал да се прибира вкъщи, но минал през дома на брат си. Там заварил 12-годишния му син да си играе с мобилен телефон… И така, като се навържат събитията и хоп-някоя бомба цъфне под стола на политик. Накратко: мъжът дума по 112 за опасността, задрямва и се събужда в къща, оградена със седем патрулки. Обясненията в съда: „Бях пиян, много съжалявам. Бойко Борисов да е жив и здрав. Вкъщи имам календар със снимката му.”

Що ли така мяза този хубостник на представителна извадка на българското общество в самата масовка на понятието? Радетел за юмручна „реч” по кръчмите, готов на всичко когато е умопомрачително наквасен, но дори и тогава-негоден за „велики” дела. Те му идват на главата, страхът от големите началници се е изпарил, а малко подир и мъжеството, пък дори и мотивът за революционерските настроения. После ще се извини ами, няма как.

2000 във Варна, толкова в София, 1000 в Сливен, по 50-60 из Родопите. Толкова успяха да кажат „Докога ще ни мачкат?”, а останалите поставиха новата бомба с мълчанието си. Тя си цъка, цъка, в страната, където и кучетата не вият, а пияните се оказват единствен нерв на обществото. Майната им на маите, май, май вече достигаме дъното.

 

„Родопи voice

hard admin

*

Top