Политически рекет за златодобива! Лидер на партията искал 80 на сто от „Горубсо-Кърджали”

Инженер Живка Ковачева е изпълнителен директор на единствената засега българска компания, която извършва добив и обработка на златни руди. Един от лидерите на миньорските стачки в края на миналия век, инициатор за създаването на работническо-мениджърско дружество, приватизирало фалиралото ГОРУБСО-Кърджали. Сега дружеството е най-големият работодател в Източните Родопи с перспектива да разработи няколко златоносни находища в района.
 
-Казват, че България лежи върху злато. Вярно ли е?
-Е, това не мога да кажа. Не съм пророк. Факт е, че в България не е извършвано детайлно проучване по отношение на златото. По линията на СИВ (Съвет за икономическа взаимопомощ) до 1989 г. на България не се е разрешавало да извършва търсене и проучвания за златосъдържащи руди. Факт е, че дори и при наличието на индикации за злато проучванията са се спирали. България не е добре проучена откъм злато и неслучайно има интерес към площите. Ние работим на две места, на едното имаме вече регистрирани две геоложки и едно търговско откритие, на другото към средата на април ще приключим и се надяваме да регистрираме геоложко и респективно търговско откритие. Участвахме в конкурс за нови площи – едната я загубихме, конкурса го спечели канадска компания, другия конкурс го спечелихме, но как ще се развият нещата – дали ще бъдат подписани договори за концесия за проучване, не мога да кажа, предвид днешното състояние на ситуацията в страната, защото реално ние нямаме правителство, а едва ли служебният кабинет ще разписва договори. В този смисъл искам да кажа, че инвестициите в минната дейност са много рискови, защото особено при проучванията влагаш много пари, а не си сигурен какво ще установиш – има ли запаси от руда, или не. Ако няма, губиш всичко, което си вложил. Слава Богу, че на площите, които сме проучвали досега, има запаси, които при разработване на находищата ще възстановят направените до момента инвестиции. Но да откриеш находище на злато, не е достатъчно. Трябват много пари, за да се стигне до самото злато.
-Напоследък се появиха информации за големи находища на злато в страната. Как ще ги коментирате?
-Не мога да кажа. Това е въпрос на проучване. Няма как, преди да си направил сондажи, да кажеш има или няма злато. Има една група геолози в пенсионна възраст, които денем и нощем говорят как лежим на злато и даже сметнаха запасите до 23 милиарда долара и как, виждате ли, ако те започнат да се разработват, България ще цъфне и ще върже. Това са приказки за пазара. В България непрекъснато на търг се изнасят площите за проучване и ако тези хора са заинтересовани, да се явят на търг, да го спечелят и да открият златото. А не непрекъснато да слушаме как държавата си изпуска природните богатства, което изобщо не е вярно.
Може ли да се спечели от добив на злато в България?
-Би трябвало да може да се спечели от всяка работа. Нали това е целта – да работим, за да спечелим. За да можем да си плащаме данъците, осигуровките, да развиваме икономика на страната. Друг е въпросът, че хората си представят едва ли не, че ние ринем златото с лопати. Съдържанието на златото е няколко грама на тон руда. Вие представяте ли си колко е необходимо тази руда да се добие, да се извлече златосъдържащ концентрат, той също да се обработи, полученият метал да се рафинира, и чак тогава да се стигне до златното кюлче. Това са много разходи, много работа, много рискове. Само за миналата година основните материали и реагенти, с които работим, поскъпнаха с над 50 процента. Изключвам рекета на енергоразпределителните дружества, защото всички знаем за какво става въпрос. Наистина в момента цените на металите на международните борси са добри. Но нали целта на всяка работа е да се печели от нея? Ние може би сме единственото дружество на територията на община Кърджали, което за 2012 г. изплати дивидент на своите акционери. Почти съм убедена, че и тази година общото събрание на акционерите ще гласува дивидент.
-Какъв е средният процент печалба в златодобива?
-Достатъчен, за да може една фирма при добро ръководство да си покрива разходите и да прави, макар и неголяма, печалба. Изплатихме на държавата 990 000 лв. данък печалба. Изключвам всички останали данъци и такси, които плащаме. И местните данъци и такси, които платихме с прискърбие. Не за друго, а защото за съжаление не ги виждаме къде се харчат. Всички виждаме Кърджали на какво е заприличал.
-Вярвате ли, че златодобивът в страната ще се развива?
-Не съм оптимист. Самият факт, че един проект като Ада тепе край Крумовград не може да тръгне вече седма година е показателен. Доказани залежи от злато, направени инвестиции за милиони долари в един район с огромна безработица, а вече седем години хората не могат да започнат да работят. Това са фактите.
-Законодателството ли ни пречи?
-Не съвсем. Не мога да упрекна законодателството. За мен причината е в криворазбран патриотизъм, криворазбрано чувство за опазване на околната среда. Рудодобив в Родопите се извършва от 1935 г. Е, Родопите не са загинали като планина. Разбира се, трябва да бъдем отговорни към околната среда. Задължително. Но не може с измислени доводи и умишлено насаждани страхове сред населението да се спира работата.
– Как се отнасяте към чуждите компании, които се опитват да разработват българските природни ресурси?
-По начина, по който се отнасям към българските компании. С какво са по-различни от българските?
-Не изнасят ли печалбата в чужбина?
-А няма ли български компании, които я изнасят в чужбина? Има. Значи тук не бива да ги делим на наши и чужди компании. Трябва категорично да въведем правила по отношение на печалбата. Еднакви за всички в България. Ето примера. Оловно-цинковият завод в Кърджали беше българска собственост. Къде му отидоха печалбите?
-За покриване на кредити в чужбина.
-Ето. По този принцип изобщо не бива да ги делим на наши и чужди. Всяка инвестиция, която води до разкриване на работни места, до развитие на българската промишленост, до осигуряване на приходи в българската хазна е добра. В крайна сметка, когато в една компания работят 1000 души, получават добро възнаграждение, когато социалните им осигуровки се внасят в България, семействата и децата им остават у нас, а не бягат в чужбина – тогава какво значение има кой е собственикът на тази компания – българин или чужденец.
-Струва ли си да се правят инвестиции в България? И то в рудодобива?
-Струва си, но е много трудно. У нас се работи много трудно, защото все още няма наложени механизми за регулиране на взаимоотношенията между фирми и държава, между самите фирми. Тежко работи държавната машина. Имам преписки в Министерството на икономиката, които вече висят година и половина, някои даже повече от две години, и това спъва много работата ни.
-Има ли политически рекет?
-Категорично мога да кажа, че през последните три години и половина няма политически рекет. Преди това имаше опити. От една политическа сила, от един човек от нейното ръководство, който вече дори не е член на тази политическа сила.
-И сега си направи собствена партия?
-Факт. И си направи партия.
-Какво искаше? Дялово участие?
-Да. Искаше, честно казано, 80 процента от ГОРУБСО-Кърджали. Но това са минали неща, нека да не ги коментираме.
-В края на 90-те години, когато ГОРУБСО се тресеше от стачки, миньорите седяха със седмици под земята. Кърджали беше в една от най-тежките ситуации – изчерпани запаси, рудници пред закриване. Как оцеляхте?
-В началото направихме финансово стабилизиране на предприятието, а това стана със затварянето на много кранчета и кранове, от които изтичаше ресурсът. После се оказа, че няма потвърждение на запасите от руда. Това може да се случи, винаги е възможна геоложка грешка и затова инвестициите в минния добив са много рискови. Можеш да направиш инвестиция и да се окаже, че няма запаси, както стана в нашия случай. Това наложи много бързо пренастройване от добива на оловно-цинкова руда към златоносна руда, много бързо трансформиране на технологичните линии и това създаде много трудности. И от технико-технологична гледна точка, и от към опазване на околната среда. Много трудности имаше и заради забавянето на проекта за извличането на тази руда. По времето на тройната коалиция в продължение на повече от три години МОСВ не се произнесе по ОВОС за нашето инвестиционно намерение. Забавяне от ината на тогавашното ръководство на Министерството на околната среда, забавяне от ината на кмета на Кърджали. Ние за миналата година сме платили над 200 000 лв. местни данъци и такси и кметът би следвало да си даде сметка какво е това, да не говорим за данъците, които влизат в държавния бюджет, осигуровките на нашите работници, заплатите им. Та проектът ни се забави с близо пет години и това ни донесе много трудности.
-Какво се получава? Партиите прокламират, че са за разкриването на нови работни места и инвестиции, а в същото време пречат?
-За съжаление е така. Към момента в нашето дружество са подадени над 600 молби за постъпване на работа. Това говори за една наистина много тежка безработица в региона. Много тежка. Опитваме се да помогнем – назначихме около 50 металурзи от ОЦК, но няма как да ги вземем всичките.
– Грешка ли беше приватизирането на ГОРУБСО?
– През 1998 г. всички разговори, които се водеха, бяха в посока, че ГОРУБСО-Кърджали е в много тежко финансово състояние и следва да бъде ликвидирано. Това е факт. Спаси ни работата. Тогава различните клонове на огромното предприятие бяха обособени като самостоятелни, даде им се възможност за равен старт и сега, след вече 15 години, се вижда, че абсолютно всички клонове работят. Като изключим сътресенията през миналата година в Мадан, но и те бяха преодолени.
Животът показа, че в българския рудодобив има перспектива.
-Но това не стана ли за сметка на ниските заплати в рудодобива?
-Аз не знам какви са точно заплатите в другите предприятия, но при нас средната заплата е на доста прилично ниво. Увеличихме я в края на миналата година и се надявам да я увеличим и през тази. Разкриваме нови работни места – през ноември миналата година бяхме 450 души, през януари тази година вече сме 602-ма. Нашите миньори се пенсионират и не могат да си вземат пълния размер на пенсиите, защото са над тавана, определен от НОИ. Така че не съм съгласна за ниското заплащане в рудодобива.
-Споделяте ли мнението, че корупцията задушава страната?
-Не мога да кажа, защото нашият бизнес няма как да бъде подчинен на принципите на корупцията. Ние няма как да бъдем на тъмно. Вероятно корупцията задушава бизнеса, който не е на светло.
Интервю на „Преса”, заглавието е на редакцията
 

—————————————————————–
Най-ниските цени на автомбили в България! Виж тук!

hard admin

*

Top