Пот, сълзи, мускули и една победа – едни бягат, други се бият докрай!

Те са млади, надъхани и не прощават на несгодите
Нокаут на живота в третия рунд
 
Те са Хафизе, Найме, Севилай, Кристяна, Мелисса, Ралица, Николета… Те са на възраст от 14 до 19 години. Залягат над уроците, а в свободното си време вместо да гонят гаджета, те просто се… бият. Не в коридорите на училището, не в междучасието, не като своите връстнички, изпълващи новините с битките си за надмощие в школския двор. Те го правят професионално. Наказват противниците си на ринга. След занятията в училище, те не обикалят кафенетата, а бързат към боксовата зала, където връзват бинтовете, слагат ръкавиците и започват битката. Ставайки от чиновете, те влизат в квадрата на предизвикателството. От там бягството е възможно само при две условия-като победител или като победен. Въжетата на ринга ги връщат обратно в двубоя докато не се изцедят до последно и накрая уморените им ръце не прорежат въздуха с последен напън на сили, устремени към небето. Тогава, когато те вдигнат ръцете си като победителки в един чисто мъжки спорт-бокс.
 
***
В залата е шумно. Чува се глъч, а дървеният под кънти изпод стъпките на трениращите. Въздухът между олющените стени е спарен. Гласът на треньора и подвикванията са заглушавани само от издишаното усилие на боксиращите.
Залата е пълна с младежи в ранния следобед. „Десен, ляв, уклон, давай! Движи се, движи се, дишай! Краката, краката да не спират! Ей!”, в този момент прозвучава свирката, а погледът на треньора се насочва към другия край на помещението, където двама са се отдали на приказки…
Градът е Кърджали, залата-„Арпезос”, а клубът-„Арда”.
След малко пристигат пет момичета с ученически раници. Приличат на фенки на младите боксьори, но не са. Това е част от дамския тим на клуба, който само преди броени дни спечели първото място в отборното класиране на Държавния шампионат, който се проведе в Кърджали. Сред тях е и Хафизе Осман. 16-годишното момиче е шеста в света, а на турнира край Арда се превърна в терминатор на ринга, смазвайки на финала при 48-килограмовите конкурентката си. Съдията дори бе принуден да спре мача в средата на втория рунд.
Дамите на клуба завършиха турнира общо със седем медала.
„Харесвам всички чувства, които изпитвам когато се състезавам. Емоцията е огромна. Адреналинът ме бие още преди да съм изпитала дори един прав от съперничката”, казва Хафизе.
„Каква е тръпката преди мач ли? Не знам. Всичко е смесено. Нахъсвам се, после изпитвам малко страх, а в следващия момент той вече се е превърнал в гняв. Или аз, или тя! Понякога искам направо да откъсна главата на противника. Публиката ме надъхва, шумът в залата, всички тези чувства, които ме връхлитат вкупом. Чувам биенето на сърцето си и гласът на треньора. Накрая прозвучава гонгът. Има само два варианта-моите ръце да са високо вдигнати след третия рунд или тези на другата. Това ми харесва в бокса. Тук нещата се постигат много трудно, но правилата са много лесни-или биеш, или те бият, респективно-губиш или побеждаваш. Рундовете са три, но трети вариант няма”, споделя талантът от победоносната формация на мениджъра Стоян Узунов.
Трудно се съчетават учения и тренировки, но момичетата се справят и с двете. Убедени са, че така ще е и занапред. За да заменят облеклото, с което са били на школо, и да са готови за изтощителната тренировка са им необходими само няколко минути.
След малко всички са готови и се започва. Скачане на въже, лицеви опори, коремни преси, бягане на стадиона, уреди, чувал, бой със сянка, лапи, спаринг… Всички обаче са усмихнати. Дишат тежко, умората си казва думата, но усмивките не слизат от лицата им. Момичетата просто се забавляват.
„Много пъти са ме провокирали в училище, а и на улицата. И момчета, и момичета. „Аре, покажете какво можете, докажете си медалите”, ми казват. Не само на мен, но и на останалите. Няма какво да им доказваме. Каквото има, ние го доказваме и правим на ринга и в залата. Няма смисъл да се нараняват хора, а иначе провокации не липсват”, казва на свой ред и Мелисса. Момичето е на 14 години и се състезава в категория до 69 килограма.
Наглед нежните девойки са се запалили по спорта от Хафизе. Отначало влезли в залата само като придружители на шестата в света, но веднага им харесало.
„Мисълта за победа е водеща. Понасяме удари, но и раздаваме удари. Боли, но най-голямата радост е победата”, категорични са момичетата.
 
Трудните моменти?
 
„Бягането, кръговите упражнения, когато се преминава последователно през множество уреди. Това е тежко. А когато предстои състезание, тренировките са по два пъти на ден”, единодушни са дамите.
Свалянето на килограми също не отстъпва по трудност на тренировките.
„Налагало се е понякога да спим с по няколко чифта чорапи, блузи, панталони, одеяла, за да се изпотим и свалим килограми, за да влезем в категорията. Това е спортът. Понякога е мъка не само в залата. Правим диети, трябва да отслабваме дори когато спим, но после пък идват медалите и вдигнатите победоносно ръце на ринга”, разказват боксьорките.
В началото на другата година отново ги чака предизвикателство. Предстои втори кръг на Републиканското лично-отборно първенство. На първия етап в Кърджали момичетата спечелиха първото място. При повторен успех на тима, те ще грабнат Златната купа в турнира и тя ще краси витрината на „Арда”. Преди това обаче ги чакат много тренировки, кани се треньорът им.
Гледат го с усмивки. Дори не се цупят. Просто са убедени в успеха.
„Дотогава трябва да попълним състава. Имаме шест момичета, но искаме пълен отбор с 11 състезателки”, казва Стоян Узунов.
 
И купонът…
 
В края на ноември мениджърът на „Арда” е подготвил купон за успешното представяне на момичетата на турнира в Кърджали. Целият отбор ще бъде на празнична вечеря, на която състезателките ще получат премии. „Тимът заслужава и винаги ще правим всичко спрямо скромните си възможности, за да не слизат никога усмивките от лицата на тези деца, които продължават да се борят въпреки всички трудности. Колкото и да е тежко да се занимаваш със спорт в днешно време, те го правят и са ни надеждата, че спортът ще го има. Техните успехи ни карат още повече да влизаме в битката с всички останали съпътстващи проблеми”, категоричен е Узунов.
 
***
Момичетата приключват тренировката. Отново са облечени с дрехите си за училище. „Откъде купи тази чанта, много е хубава?”, пита една от боксьорките своята съотборничка, сочейки дамската й чанта на рамото.
Оправят косите си и полека напускат залата. До утре, когато бинтовете на ръцете отново ще бъдат поставени, а ударите им ще отекват по боксовите чували в подготовка за следващия турнир.
Жельо МИХОВ
hard admin

*

Top