Почетният гражданин на Кърджали Исмаил Юсеинов бил лишен от състезателни права след олимпиада, от партията го обвинили, че „легнал“ на турчин

“Когато след олимпиадата в Мюнхен през 1972 г. ме лишиха от състезателни права, за мен светът свърши. Не ме пускаха в зала, не можех да тренирам, нямах партньор, не можех да участвам никъде, а спортът за мен беше всичко. И до днес не ми е ясно какво точно се случи тогава”.
Това твърди 40 години след събитията известният някога български борец Исмаил Юсеинов. Повратна точка в живота му се превръща загубата на олимпийския тепих от турчина Али Шайен. След краха Юсеинов, който до този момент е бил сред световния спортен елит, се връща в родното си кърджалийско село Стремци, където е роден през 1948 г. и откъдето е започнала и кариерата му.
Първата си титла печели като юноша на 16 години на републиканско. През 1968 г. е първи при младежите в категория до 68 килограма. Следват златни медали на турнира за купата на бившия Комсомол, след това на турнира “Дан Колов”. През 1970 г., вече като борец от националния отбор, печели европейското първенство в Берлин. Две години по-късно в Катовице дублира успеха си. Тогава Юсеинов е единственият български борец от 10 категории, който носи златен медал на България.
“Имах много хъс и полагах много труд. За да станеш първи на международно състезание, трябва да си бил първи на село, първи в града и първи в държавата си. За да станеш шампион, трябва да победиш шампион”, обяснява успехите си борецът. По това време той се среща с тогавашния първи в държавата Тодор Живков.
“Беше на един прием. С Живков не успях да разговарям, но при мен дойде Пенчо Кубадински. Каза ми на турски: “Калк бакалъм, Исмаил пехливан” (Стани да те видя, борецо Исмаил). Попита ме какво искам, а аз му отговорих, че искам да направят спортна зала в Стремци и я направиха”, спомня си спортистът.
След пожънатите успехи Исмаил Юсеинов е включен в националния отбор на България за олимпиадата в Мюнхен. По време на игрите всички очакват от него златен медал, но изненадващо българският борец губи на тепиха от турския състезател Али Шайен с туш.
“Тогава имаше наказателни точки и състезателите се елиминираха при 6 точки”, спомня си борецът. Той имал 5 наказателни, а турчинът – 5,5. Двубоят е трябвало да завърши задължително с туш, в противен случай от надпреварата отпадали и двамата състезатели.
“Преди да излезем на тепиха, треньорите ни се срещнаха и разговаряха, но не се разбраха. Застанахме един срещу друг без никакви договорки, но аз загубих”, спомня си Юсеинов.
Той признава, че е подценил противника си. “Още отначало не потръгна. Опонентът някак си все ми се изплъзваше. В никакъв случай не мога да кажа, че съм му легнал”, връща се на тепиха борецът.
По-късно разбира, че Шайен е бил трениран от негов бивш треньор – Мухарем Джаферов, който е разкрил слабите страни в стила на Юсеинов.
След загубата се разразява небивал скандал. Борецът от Стремци е обявен за предател,
обвинен е, че е “легнал” на турчина и е изключен от националния отбор. Лишен е от състезателни права за цял живот и от всички завоювани до момента титли.
“Върнах се на село. Дълго време не можех да си намеря работа. Навсякъде ми отказваха”, спомня си низвергнатият спортист.
Най-накрая той е взет в бригада, която строи оранжериите в Момчилград. Въпреки краха Юсеинов не се отказва от спорта и през цялото време не спира да тренира.
“Готвех се самостоятелно, едва ли не тайно в залата. Най-лошото беше, че нямах партньор”, разказва борецът.
Щастливият му миг идва през 1975 г., когато като треньор на борците на “Арда” идва известният северноосетинец Асланбек Мухамедов. Той дълго търсел партньор на изгряващия борец Шериф Салиев в категория до 90 кг. Наставникът на щангистите Енвер Толумов му предлага да взе Исмаил и му разказва за случилото се на олимпиадата в Мюнхен.
“Айде стига, бе. Аз гледах схватката на Исмаил с турчина. Вашето момче загуби нелепо, но не е легнало по никакъв начин на противника си”, възкликнал Мухамедов. Той взема записите от състезанието в Мюнхен и доказва с тях, че Исмаилов не е загубил умишлено. Междувременно в Кърджали тръгва подписка с искане за възстановяване на спортните права на бореца, която е изпратена до Тодор Живков. Искането е удовлетворено и още същата 1975 г. Исмаилов става републикански шампион и печели бронзов медал на световното в Минск.
През 1976 г. става втори в Европа. Борецът вече се виждал на олимпиадата в Монреал, но се оказало, че неясно защо не е включен в отбора на България.
“Никога не съм изневерявал на българската борба. Много ме заболя. Несправедливостта тежи най-много. Стигна се дотам, че вместо мен на олимпиадата участва състезател, който се състезаваше в категория до 62 килограма, само и само да не съм аз”, спомня си борецът. Въпреки всичко той твърди, че е преодолял горчилката. “Простил съм на всички. Да прощаваш, е най-голямата добродетел”, казва Юсеинов.
Случаят с олимпийския отбор става причина спортистът да се изсели в Турция през 1978 г. След това заминал за Германия, където четири години и половина се състезавал за тамошен клуб. Връща се в Турция, където става треньор. До преди година е подготвял състезатели от националния отбор на страната.
Въпреки че вече е на 65 години, Исмаил Юсеинов продължава да се състезава. Борецът от Стремци става 10 пъти световен шампион за ветерани в категорията до 68 килограма, в която се е борил от началото на кариерата си. Казва, че победите му като ветеран му носят повече радост и удовлетворение от тези на младини.
“Навремето беше лесно. Сега има спортисти сред ветераните, които са по-добре запазени от мен”, признава Юсеинов.
Той тренира 3 пъти в седмицата и спазва строг хранителен режим. “От години не ям месо, дори и пилешко”, казва борецът.
Въпреки, че по-голямата си част от живота е прекарал в чужбина, Юсеинов не е скъсал с родния си край и продължава да поддържа контакти с кърджалийци.
През 2011 г. наблюдава републиканския личен шампионат по борба за деца в зала “Арпезос” в Кърджали, където връчва и медалите на част от призьорите. Първенството се провежда на два тепиха, единият е донесен от Бурса с негово съдействие. Тези контакти с родния край станаха причина Исмаил Юсеинов да получи званието “Почетен гражданин на Кърджали”.
“За мен това е най-голямото признание. Бил съм няколко пъти спортист на годината, бил съм и заслужил майстор на спорта, но за мен наистина е най-голямата чест да бъда почетен гражданин в родния си край”, казва Юсеинов.
Текст и снимки: 24 часа

hard admin

*

Top