Признанието на Пламен Панев: Конкурсите за директор на театъра – фалшиви!

Конкурсите за директори на театъра в Кърджали в последните години са били фалшиви. Това твърди Пламен Панев, който спечели един и загуби друг такъв конкурс, организират от министерството на културата.

Бившият директор на театъра в Кърджали Пламен Панев признава още, че в последните 3 години и половина е бил подлаган на натиск от ръководството на министерството на културата.

„В театъра в Кърджали, като директор трябваше да поддържам тезата, че „ турския” театър , който е кръстен на името на майката на Вежди Рашидов не е закрит, а се е слял с ДКТ “Димитър Димов”. Всичкото това, за да сме някак симпатични на ДПС, но как да станеш симпатичен на ДПС когато кметовете не искат да чуят за Рашидов, а ти си негов наместник в този град! Как от малкия си пост на директор на театър се става парламентьор между ГЕРБ и ДПС или които и да са политически партии? И как, кажете ми най накрая, как  се сливат театри?”, твърди Пламен Панев в личния си блог.

Ще припомним, че театър „Кадрие Лютифова” бе закрит в първите дни на мандата на Вежди Рашидов като министър на културата. За това имаше и постановление на Министерския съвет.

Предлагаме ви пълния текст на Пламен Панев, озаглавен „Театралната реформа и конкурсната политика!”:

Тази реформа дойде с такова самочувствие , сякаш е единствено верния модел за бъдещето на театъра в България! В нея личеше безпардонност, откровен поклон  на властта и цинизъм!

Нейните подстрекатели, за съжаление, се бяха замаяли  от „славата”  на столичните сцени, телевизии и артистични профсъюзи до такава степен, че  не отчитаха спецификата и многообразието на театъра в България. Те подадоха толкова грешен модел към Министерството на Културата а от там и в Министерския съвет за подпис, където се узакони нещо, което, сигурен съм, отново ще бъде отхвърлено и оплюто. След като затри няколко театрални центрове и стотици театрални деятели, без да бъде изпробвана пилотно в няколко български театъра и тази реформа ще си тръгне печално неразбрана. Тя така и не заработи, защото всичко в нея е неистинско. Актьорите не станаха по-щастливи, театрите не станаха по-стабилни.

Негово величество Зрителя, трябваше да поведе хорото! Това беше лайтмотива на реформата. И се започна оня процес, свързан с безумно преследване на резултати, с почти никакъв художественотворчески смисъл. Започна се с подмяна на творческите състави,  лъжи , прехвърляне на билети (които всъщност са ценни книжа) жалки и несъществуващи копродукции, неистово подмятане из България на 20 актьори, като представители ту на един, после на друг театър. Самите трупи се мъчеха да поиграват нещичко наобиколили „мечката” от София, респективно от Нейно Величество Телевизията. Нищо че тя (мечката) взима 1200 лева за едно представление – нали вади заплатите на останалите! А няколко „мечки” с изработените от тях моноспектакъла донесоха на някой 100 000 зрители,  толкова , колкото имат 3-4 провинциални театъра заедно. Така се сътвориха митове и полумитове за актьори, театри и директори! Смисълът беше в някакви си „делегирани” бюджети, които съвсем не бяха делегирани, и това го знаят и студентите от първи курс по икономика и мениджмънт, защото съществуващата  система СЕБРА не можеше да бъде отменена (като механизъм от валутния борд), защото има годишно бюджетно приключване, а то прави невъзможен остатъчен лимит да се прехвърля от година на година, защото средствата не са наистина в ръцете на театъра и най-вече защото в Министерството на културата започна счетоводна стъкмистика! От къде да вземем, коя дупка ще запушим и т.н.

Не издържаха много театри – дори и Народния (с непрекъснатите опашки за билети на касите си). Той остави сцена „Сълза и смях” и дори поиска помощ т.е. увеличение на субсидията. А какво остава за Кърджали например, с 30 000 население и 93 души на щат!!! Така закъсаха Русе, Враца, Благоевград, Разград, Пазарджик, Плевен, Шумен, Кърджали и няколко куклени театри! Закриха се още няколко театъра, а тези, които изнемогват им се казваше – „Да ви вземе общината, като знаете много!”.

Като прибавим и ужасното кадруване в българския театър, си мисля , че слугинажа на театралите е пословичен. Вместо да катурнат системата и да проведат реформата сами, истински и задълбочено, те се втурнаха да я лъжат.

Лично аз съм се явявал на четири конкурса в Министерството на културата, едни съм печелил , други съм губил но, и спечелените, и загубените са били фалшиви. Крахът на конкурсната система в МК е стар процес колкото са стари и неговите проводници. И всички знаят това всички знаят,че за директор не се кандидатства а трябва да те поканят. Това е корупция на всички нива,корупция на ценностен морал. По-добре да не се изтъкваме пред ЕС, че виждате ли конкурсното начало е в действие отдавна. То никога не е действало! По-добре директорите да се назначават! Ще е по честно!

В театъра в Кърджали, като директор трябваше да поддържам тезата, че „ турския” театър , който е кръстен на името на майката на Вежди Рашидов не е закрит, а се е слял с ДКТ “Димитър Димов”. Всичкото това, за  да сме някак симпатични на ДПС, но как да станеш симпатичен на ДПС когато кметовете не искат да чуят за Рашидов, а ти си негов наместник в този град! Как от малкия си пост на директор на театър се става парламентьор между ГЕРБ и ДПС или които и да са политически партии?

И как, кажете ми най накрая, как  се сливат театри?

Вижте няколко сливания:  НТ „Иван Вазов” и Държавен пътуващ театър    от втория останаха само сълзи в очите и звезди в косите, ДТ „Н. О. Масалитинов”-Пловдив и Родопски драматичен театър “Н.Хайтов” – от втория само сграда, която никой сега пък не може да обслужва, ДТ „Й.Йовков” Добрич – ДТ „Сава Доброплодни” Силистра –  втория го няма. Обикновено единият поглъща  другия.

В малките градове са се оформили различен тип театри ,  строго специфични и с различни изисквания.  Там вече почти не ходят млади актьори, а управлението се предава династически и се трепери да не се изпусне властта,   защото тези хора, ръководили театрите с години, нищо друго немогат освен да галят егото си с длъжността – директор. Обикновено има някой доайен, който е    известен само в града в радиус на един километър от сградата на театъра и то само на определен кръг хора и той коли и беси, като неистовата му мечта е да постави Шекспир и тя може да се осъществи само ако сам на себе си  поръча постановката,като директор  обърквайки публика, актьори, че и самия себе си, и така минава един цял живот за много хора! Трупите вече се допълват от млади колеги /работохолици/ от школите по актьорско майсторство и те получават първите си шамари в ужасно непрофесионална среда сред пенсионери,  които говорят за ВИТИЗ през 1972 година и си спомнят „едно турне в София” с много аплодисменти преди 12 години!

Неудачници, които привикват младите кандидати за сцената в кабинетите си и  с потните си длани по метода на опипването им обещават роли заплати и дори растеж!

Проектите, които понякога се финансират от МК се реализират на основата на същата схема позната ни още от „Службогонци” на Вазов. А не дай си боже, някой  от тези театри да се опита да оспори или се оразмери със продукт от столицата или пък с още един–два театъра от провинцията ,където също играят столичните „мечки-режисьори и мечки-актьори”,недай си боже да  вдигне глас, той откровено е наречен брюкселски бакалин и провинциален дръвник и комплексар. На основата на всички мои наблюдения през 6-те години директорстване и 22 години режисиране имам няколко радикални  желания. Те малко приличат на тези отчаяни гласове от улицата но….   

Спрете да кадрувате  отгоре театъра , не администрирайте театрите! 

Служителите на МК много заприличаха на депутатите – и докато депутатите и министрите все пак се сменят, то интригантите по кабинетите стоят твърде дълго и заприличват на чехови герои опитвайки се да променят самия си баща! Министерството на културата трябва по един нов начин да помага и отглежда българския театър – засега То се държи като ментор. Ако  не се промени , крайния възглас ще бъде – продуцентско начало в българския театър , който самостоятелно с комисии да финансира проекти на независими театрални продуценти с държавни средства. Това е истински делегиран бюджет.  Стига комисиите да не се редят от тези , които ги редят сега. Позволете ми да ви помогна – международна комисия от видни български и международни театрали не е невъзможна щом на всеки фестивал може да има такава!

Защото нищо не се решава в театрите – всичко идва отгоре с някакъв вледеняващ  финансов диктат и цинизъм!

Театърът  ще оцелее, само администраторите ще се запомнят,като неговите плъхове а не както се опитват да ни докажат с фалшивите си делегирани бюджети, че са негови бащи и майки!

Бъдещето е на новите театри, частните трупи и други по-широко скроени малки и големи независими формации! Театърът, такъв какъвто  се мъчихме да го спасим от 1989г.  до днес –  умря ! Да живее Театъра!

hard admin

*

Top