Професор Минеков: Ново „кърджалийско огледало“!? Вежди Рашидов – Мултак, който иска да краде от строителни обекти? Лихвар под прикритие? Агент „Скулптор”?

Министерството на Вежди Рашидов се занимава със строежи, защото така главният мултак може да краде. Това заявява в интервю за вестник „Галерия” известният скулптор Велислав Минеков. Според него цялата институция се е превърнала в Министерство на ремонтите на културните обекти. Минеков, който е в ръководството на „България за гражданите”, твърди, че формацията му няма да се коалира с ГЕРБ при никакви обстоятелства.
 
Професор Велислав Минеков е завършил скулптура през 1986 г. в Художествената академия, в която сега е преподавател, в специалността „Метал”. Специализирал e металодизайн в Хамбург при проф. Юрген Бирт. Автор е на много изложби у нас и в чужбина. Член на УС на Съюза на художниците в България, почетен член на Европейския център за скулптура и реставрация в камък, Wunsiedel, Германия, член на Съюза на професионалните художници BBK, Германия. Член е на Националния съвет на „България на гражданите” с лидер Меглена Кунева.
 
В едно интервю за Националното радио изразихте опасение, че ремонтът на Паметника на Цар Освободител ще бъде придружен отново с кражба на пари или със злоупотреба. Можете ли да разкажете за нашите читатели в какво точно ще се състои тя?
Всъщност ремонтът на Паметника на Цар Освободител повече прилича на партийно финансиране или финансиране на нечии джобове, отколкото на ремонт. Направо се съмнявам, че една сума от милион и 200 хиляди може да бъде похарчена за реставрация, тъй като цената за едно елементарно почистване на паметника, от коeто той се нуждае, дори и след разговор със специалисти не надхвърля сумата от 50-60 хиляди лева.
А са отпуснати милион и 200 хиляди.
Там се задават от едно руско дружество един милион и 200 хиляди лева. Първо, аз се учудвам къде са гласовете на русофилите в този миг, когато виждат каква подигравка се извършва с коня. Допълнителна подигравка беше той да се появи в медиите с отрязаните си по касапски начин крака и абсолютният вандализъм, по който беше извършена тази перверзия. Всъщност конят беше прерязан с ъглошлайф, така както може да се отреже канализационна тръба. Не ми е ясно как ще стане възстановяването на това прерязване. Като специалист точно в тази област, мога да говоря с изключителни подробности, които едва ли ще достигнат до читателите. Но аз знам, че се извършва нещо, което е, първо, излишно и след това, унищожаващо наистина тази творба. Всъщност най-красивият български паметник вече е унищожен.
Как ще го осакатят с този ъглошлайф? Какво означава това?
Това прерязване е тежко нарушение на металната маса. Възстановяването като височина и като характер на използвания метал е технологично почти абсурдно да бъде същото, което е било използвано в годините, когато той е бил отлят. Предполага се, че там ще бъдат покрити по някакъв начин с цветни моливчета петната, които ще останат от заваряването, и след години, разбира се, всичко ще блесне и ще се видят щетите, които са нанесени. Конят ще се превърне в пантера. Но тогава ще бъде много късно. А правителството на Борисов няма да го има и само ще цъкаме възмутени. Това е единственото, което ще можем да направим.
Тоест ще останат белези по местата, където са отрязани краката на коня.
Бедата не е само в тези белези. Бедата е, че той ще бъде изчистен, както се разбира, от античната си патина. На тази патина всички нормални хора по света държат много. Антична патина се получава трудно, тя е ценна, тя е част от историята на този паметник. Освен това този тип патина всъщност спира по-нататъшни оксидационни процеси по самия метал. Тя е предпазващият слой. В момента, в който тя бъде почистена, този метал отново ще започне своята оксидация и ще я образува отново с годините. Това означава унищожаване на повърхностния слой на паметника. Така че това е още една намеса, която е непрофесионална. При почистване с пясъкоструен апарат и кварц щетите могат да са още по-ужасяващи.
Доколкото разбрах, това беше централната идея – да се почисти от тази зелена патина паметника. Иначе от какво друго да го чистят?
Странно е, че една тържествена личност, представител на тези, които ще извършат ремонта, вероятно беше представител на Строителната камара, патетично заяви за неграмотната публика, че проби от патината ще бъдат дадени в БАН за изследване. И тъй като това е една глупост, която аз и специалистите разбираме, по същия начин можем да го посъветваме да даде проби от чешмяната вода в БАН, за да изследват доколко тя е мокра. Съветвам този специалист да опита морската вода и да ни каже дали е солена.
А какво трябва да се извърши?
Единствената намеса беше всъщност да се почистят някои петна от оксидиран остатъчен цинк и калай, по-скоро грозни, отколкото вредни. Паметникът има няколко наранени места от бомбардировките в София. Необходимо е заваряване при специален режим и предварително заплавен материал на някои малки рани и несъвършенства, допуснати още в първоначалната отливка. Трябва почистване в скрити места и дефектоскопия във връзките на отделните елементи и сглобки. Това са елементарни операции и можеха да се извършат на място.
Може ли да се каже, че му беше излишно цялото рязане, махане и чистене?
Предложение за подобно почистване е имало през годините няколко пъти. Бившата министърка Емма Москова ясно е заявила, че не е нужна каквато и да било интервенция върху този паметник. И това е, защото интервенциите са със съмнителен характер. Например в момента изчистването, което по стар селски метод ще бъде направено с киселина или пясък, може да унищожи сглобките, от които са направени отделните конструкции от бронз. Това вече ще бъде наистина трагедия и тогава ще трябва основен ремонт на паметника, който направо не знам как може да бъде извършен.
Кой го върши? Как се избират хората, които да го направят?
Това, разбира се, е тайна на министерството. Не вярвам в това, че е имало обществена поръчка. Парите са със загадъчна поява. И аз много бих желал да знам всъщност ние ли лъжем руснаците, или руснаците по някакъв начин не са точно тези, които очакваме, и това е по-скоро спонсориране. Или дори спонсориране от КГБ на управляващата партия. Основната тайна в целия този ремонт е неизвестна на широката публика. Всъщност трябва да се заздравят основите на паметника, тъй като там е възможно още едно огромно копаене. Една голяма мафиотска групировка вече мечтае да строи многоетажен подземен паркинг, който да й бъде отдаден на концесия за десетки години напред. Разбира се, това те ще построят за собствена сметка, тъй като плячката е огромна. Там ще паркират скандалните коли от парламента, там ще паркират богаташите, които спират в центъра, там ще паркират дори общинските чиновници. Единствено едни подземни води задържат възможния строеж.
И така ще се спасят от синята зона.
Точно така. Това може да бъде гарантирана с години и векове напред печалба.
Тоест беше абсолютно излишно този паметник да бъде махан оттам и да бъде местен?
Абсолютно излишно. Дори едно измиване беше достатъчно за начало.
Това повдига по-общия въпрос доколко бумът на строителство на музеи и най-различни обекти, свързани с културата, не е по-скоро средство за кражба на пари, вместо желание да се даде принос в културното развитие на България.
Ние от „България на гражданите” предлагаме държавната политика за култура да бъде само и единствено насочена към тези, които създават култура. Тъй като всичко останало, като тези зидарии, тухли и цимент, е само корупционни проекти от изключително голям характер. Дори самото прехвърляне на пари от Министерството на регионалното развитие към Министерството на културата е началото на една корупция. А доколкото ми е известно, Министерството на регионалното развитие няма право да прехвърля финансирането си към Министерството на културата. Там започва цялото нарушение. Днес спокойно мога да кажа, че Рашидов е повече строител, отколкото какъвто и да било друг, всичките му усилия са насочени към всякакъв вид зидария. Там възможностите за корупция са невероятни. Наистина такова нещо не се е случвало от войната насам. Ето защо Министерството на културата се занимава с всякакви подобни ремонти и строежи, като ремонт на Националната галерия, онзи нещастен ремонт на музея на модерното изкуство, кретенския музей на социалистическото изкуство, ремонта в т.нар. Лувър, в русенската опера, зала „България”, музея на религиите… Отвсякъде се задават едни огромни суми, които не стигат до този, който произвежда култура, а попадат в съвсем други джобове. Това не е култура. Това е министерство на ремонтите на културните обекти. Впрочем нещо пикантно – знаете ли, че в данъчната декларация на мултака (преди време Вежди Рашидов сам се обяви за такъв) стои декларирана като доход една огромна сума пари, получени от върнат заем ? Как си обяснявате това? Лихвар под прикритие? Агент „Скулптор”?
Всъщност Министерството на културата е нещо като подизпълнител на Министерството на регионалното развитие. Или възложител на частни фирми и поръчки.
Ако имах власт, щях да забраня Министерството на културата да се занимава по какъвто и да било начин с ремонти и зидарии. Министерството на културата може само да дава мнение. Всичко друго е корупция.
Да поговорим малко за т.нар. български Лувър. Което е обидно само по себе си като наименование, но това име му даде самият министър на културата. Сега, доколкото разбрах, той ще се казва „Квадрат 800″ или нещо такова. Какви са ви аргументите срещу модернизацията и досторяването на тази сграда, която, мисля, е до Националната художествена академия.
И държа да подчертая, е бивша собственост на МЕИ „Ленин”. Тоест сграда за учебно заведение, а не музей. Продължавам да наричам този „квадрат” и всички тези „лувърщини” едно престъпление към българската култура. Това е експеримент, последствията от който ще са катастрофални. Тежест, от която не ще можем да се отървем. Това е нещо като новия Цанков камък. Господин Борисов произвежда също „цанкови камъни” и същия вид „кърджалийски огледала”. Харчат се огромни суми пари, без да се обяснява за какво и защо. В момента знаем само за първите 27 милиона, които са за ремонт. С тези пари може да се направи нова сграда, камо ли ремонт. Тези 27 милиона са по Оперативна програма „Регионално развитие”, отново прехвърлена по незнаен начин от Регионалното министерство, но никой не ни е казал какво ще бъде съфинансирането, което е задължително. Във всеки случай сумата няма да е по-малка от 50-60 милиона. Това е „до мазилка”, както казват зидарите в Министерството на културата. След това започва обзавеждане, инсталации, където ще литнат поне още 30 милиона. Има и друга подробност – съвсем наскоро там бяха открити фондохранилища, направени според най-модерните изисквания. В тях се държат част от колекциите на музея. Това са единствените модерни фондохранилища в държавата. Те са със специални инсталации за пожарогасене и земетръсна устойчивост, само те в цялата сграда. Самата сграда няма документ за земестръсна устойчивост и тепърва ще се чудят какво да правят с нейното укрепване. Идеята е тези фондохранилища да бъдат унищожени и да се превърнат в изложбена площ. Току-що открити и с всички средства, които са похарчени за тях. А как ви звучи конкурсът за изпълнител? Явявят се девет фирми, печели една, другите отпадат по документи. Една фирма протестира, но прибира протеста си преди крайния срок. Май една тояжка е била през пръстите някакъв неосведомен калпазанин.
Получихме сигнал от наш читател, че има идея иконите от криптата под „Св. Александър Невски” да бъдат преместени в този музей?
Това ще бъде изключително престъпление спрямо българското културно- историческо наследство. Всъщност сметките са следните. Криптата, разположена под катедралата, е част от този преход на туристи в София, които минават и в двата обекта наведнъж. И ако те влизат безплатно в „Св. Ал. Невски”, то всеки един турист оставя долу в Криптата доста голяма сума пари. Тези приходи са много големи спрямо малката площ, с която разполага Криптата, но мястото е идеално за музей и изключително интересно като подземие на църквата. Напомня тези гробници, които са в готическите и католическите катедрали, а и там иконите са в естествената си среда. Тънките сметки се състоят в пренасочването на туристите от Криптата към новия музей. Как виждате иконите от Криптата, поставени в нещастните, малки учебни стайчета, които са бивша собственост на МЕИ „Ленин”? По кой начин в тази нещастна височина може да се случи това? Това означава хем да загубим Криптата, хем туристите, хем величието на тази колекция. Тя ще бъде част от една колекция от много странни неща, попаднали по случаен принцип на случайно място.
Казвате, че няма да има посещение. Защо сте толкова сигурен?
Идеята на музея е, първо, да се вземат едни пари, и второ, да се обслужат частните интереси на малка група хора с мания за величие около министъра на културата. Това са типичните групировки на солидарни, но бездарни люде, които винаги са съществували при всяка една власт. Седименти на националното некадърие и професионални блюдолизци. Това е гавра от всяка гледна точка, повторение на най-гнусното от комунистическото ни минало. Да слугуваш на елитен простак е гаранция за презрение и унизителна творческа смърт. Няма как такъв частен и пошъл проект да привлече публика, още по-малко чуждестранни туристи.
Вие чували ли сте каква е концепцията на този музей? Какво ще има в него?
Точно в това се състои пълният хаос. Аз съм разговарял многократно с хора, които са професионално ангажирани с този „Лувър”. Абсолютно никой, нито самото министерство, нито министър-председателят по някакъв начин са обяснили за какво е този музей. Ние и до ден днешен не знаем какъв музей правим. Какво ще излагаме там? Няма никаква публичност. Вече има серия от нарушения на наредбата за изграждане на музеи. Там липсва доказана публична необходимост. Това са граждански предложения, които се обсъждат от министерството. До онзи ден липсваха работни групи, които да предложат тази публична необходимост като действителна заявка. След една доказана необходимост от тези работни групи се създава т.нар. концепт, който да формулира каква ще е колекцията на този музей, нейната значимост. Прави се предложение до Министерския съвет на този концепт. Министерският съвет го одобрява, Финансовото министерство предлага бюджет и едва тогава може да се пристъпи към действие. Нищо от тази последователност от процедури, които са задължителни, не е спазено. Очертава се този „Лувър” да се превърне в едно сериозно беззаконие, струващо ни десетки милиони.
Според вашите сметки излиза, че този музей ще струва на българите малко под 100 млн. лева. Така ли е?
Да. За толкова пари могат да се извършат чудеса! Например можеше да бъде направен нов исторически музей, от какъвто действително България има нужда.
Вие казахте, че сградата, върху която се строи „българският Лувър”, е била сграда на МЕИ. Тоест сграда с учебни стаи, които не предполагат нито височина, нито осветление, нито пригоденост за изложби на произведения на изкуството…
Освен това се задава унищожението на още един музей. Всъщност музеят за чуждестранно изкуство, който е част от този „квадрат”, ще бъде разбъркван и разместван по всякакви безобразни начини и най-вече не по теми, а по размер. Така, както си мерите гащите в някой магазин. Дребните работи ще ги сложим в малките стайчета и учебни помещения на МЕИ „Ленин”, а всичко останало, което е в по-голям размер, ще остане в тази част, където има високи тавани. Нещо като подреждане на буркани и бъчви в мазето. Всъщност няколко музея ще бъдат унищожени – Националната галерия, Чуждестранното изкуство и Криптата – за да се създаде този гювеч с мирис на непрани балкански чорапи. Всяко следващо правителство ще се хване за главата и ще се чуди какво да прави и как да се отърве от довършването на поредната Царичина яма.
Вие бяхте един от най-яростните критици на Музея на социалистическото изкуство. Каква е неговата съдба година по-късно? Какво се случва? Има ли хора?
Няма абсолютно никаква посещаемост. Съветвам ви – всеки може да отиде и да провери колко са хората, които влизат. Моето работно място е много близо до този музей и от време навреме се отбивам да погледна неговата празнота, оставайки дълбоко възмутен от тази идиотщина. До ден днешен дори и на парламентарен контрол министърът не е отговорил колко струваше целият този ремонт и колко струваше преместването, каква е окончателната цена. Първоначално тя трябваше да бъде 2,7 милиона. Разполагам с данни от вътрешни хора, които работят в министерството, че цената е превишена три пъти и вероятно е около шест милиона и 700 хиляди лева. Това е престъпление с парите на българската култура. Това дори не са европейски пари, а директно пари от министерството за създаване на строително безобразие. Още по-интересно. Тук имате пак новина. Тази сграда е отново от сградите, в които се прави ремонт без необходимите документи. Разбрах, че тази сграда няма Акт 16 и тя не е противоземетръсно устойчива. Още по-интересното е, че архивът НИПК е качен на последния етаж с целия си тонаж, а отдолу са наместени чиновниците. В създаването на тази помия Законът за авторски права е нарушен в дванайсет текста. Всеки месец там данъкоплатците плащат глупостта и алчността на главния мултак.
Влязохте в полезрението на медиите, когато заради вас министър-председателят се размина с почетното членство в СБХ. А СБХ пък искаше да му даде това членство, защото е върнал сградата на ул. „Шипка” 6 на СБХ. Какво се случи с тази сграда? Върнаха ли я наистина?
Там нещата са твърде половинчати. Сградата хем е върната, хем не е. Университетът получи огромен имот, но не прекрати иска си от близо един милион лева. За да се регистрира собственост, са нужни още половин милион. Пълен абсурд и подигравка. Заслужават не медал, а ритник. Вие от мутри добрини и любов очаквате ли ?
Вие казахте, че е нужно парите за българската култура да отиват у хората, които правят тази култура. Каква концепция имате в „България за гражданите” за културната политика на страната?
Хайде да започнем пак с тази „лувърщина”. Прави се музей, след като в продължение на четвърт век, 25 години, няма нито една откупена от държавата работа от художник. Тоест прави се музей за утайките от комунистическия период и по-активната част от тези утайки. Много трудно е да се откраднат пари от заплатата на цигуларя във филхармонията. Той може да бъде мизерен и много верен на всякаква власт по този начин. Точно тази мизерия гарантира неговата вярност и дълбоки очаквания към тиквоподобни божества. Ако му дадете самостоятелност на този, който създава култура, той става, разбира се, опасен. Огромната част от тези, които творят, и тези, които работят в тази област, са в нищета и в потиснатост, със затворени гласове, тъй като те са пряко подчинени на министерството и не смеят да декларират своята мизерия. Това е разбираемо, тъй като се видя серията напълно безпринципни уволнения на достойни хора. Спомняте си, министърът започна с уволнението на директора на националната галерия Борис Данаилов поради интелигентност и компетентност, уволни Рашко Младенов, за да назначи някакъв партиен съратник от ГЕРБ, след това уволни шефката на НИПК г-жа Кандулкова заради принципност и почтеност… Е, как да си смел, ако храниш семейство?
Това е много интересен сюжет. Разкажете.
НИПК минава под ръководството на министерсвтвото и лично в ръцете на министъра. Тоест този път има пряко насочване на куфарчетата в посока определено лице. В момента посоката е дадена. Аз дълбоко се съмнявам в подобно действие, тъй като институтът, макар и преди това да беше свързан по някакъв начин с министерството, напълно се лишава от самостоятелност.
Какво предлагате вие? Защо се включихте в политиката? Казвали сте някъде, че това е основният ви мотив – да успеете да прокарате закон за културата, но не за скулпурата или не за художниците или артистите, а цялостна концепция, която най-накрая да може да заработи.
Точно така. Честно казано, серията ми от възмущения през последните години премина в едно активно действие, за което не съжалявам. Напротив, горд съм. Държавата ни има нужда от нов закон за развитие и подкрепа на българската култура. Предишният закон за закрила на българската култура е комичен и напълно излишен. Това е закон за хубавото време и ползата от пълнолунията в любовната лирика. Невъзможен за каквито и да било нормални действия. Този закон дава шанс за корупция и приятелски кръгове от слугини. Той дава шанс за работа в области, които не са характерни за министерството. И без това министерството е „куче касичка” на Министерството на финансите. Един нов закон ще определи точно държавната подкрепа в различните области на националната култура, така както е в Германия, както е в Люксембург, както е в Белгия или Холандия.
Ще ви кажат, че това е социалистическо. Вие се опитвате да добиете десен профил в дясна партия. Защо държавата да издържа едни хора, които пишат глупости или рисуват глупости…
Най-десният и създателят на валутната реформа в Германия – Лудвиг Еркхард, казва, че не може да върви капиталът напред, без да е придружен от културата в страната. Той самият знае колко струва това. И капитал без култура не може да се развива, защото тогава имате случайни богаташи, които посещават чалга клубове, вместо да слушат Бах. Изпростяването на населението означава превръщането му в роби. Те остават на най-ниското си равнище, което е примитив, подобен на кроманьонските общества. Десните партии в Европа са гаранция за свобода и творчество. От другата страна са вариации на културните революции по рецепта на Мао и Ким Ир Сен. Моцарт или частушки?
С какво тази концепция за държавна подкрепа на културата ще се отличава от социалистическия тип правене на култура – много пари се изливаха за творчески комфорт на дейците на културата, които в края на краищата произвеждаха халтура.
Една подобна стратегия не означава да върнем времето на Людмила Живкова, когато държавата живееше на кредит в името на грандиозните и маниакални идеи. Да, държавата трябва да оказва подкрепа. Финансова, разбира се. Но тази подкрепа ще има и много разновидности. Това може да бъде предложено и като част от закон за меценатството – част от данъците, които са отбивани, да бъдат насочвани по желание на данъкоплатеца в областта на културата. Така се работи в САЩ. Там министерство на културата няма. Когато има такъв точен закон, министерството на културата става напълно излишно и всякакви министри и чиновници трябва да си потърсят друг занаят. Достатъчна е една агенция, която да следи за спазването на този точен закон – това е предостатъчно. Това е начинът, по който нашата култура може да съществува. Това е европейската културна политика. По-добра няма.
Едно от основните подозрения към Меглена Кунева е, че ще направи коалиция с ГЕРБ след изборите. Питам ви директно – ще се коалирате ли с ГЕРБ след изборите, независимо под какъв претекст и под каква форма?
Не. Такава унизителна катастрофа е немислима и напълно невъзможна. Самоубийство можете да извършите от отчаяние или безпътие, но не и от глупост.
hard admin

*

Top