Пътешествие в защитената местност Средна Арда

Венцислав СТАЙКОВ

В средата на есента, когато циганското лято вдига булото на мъглата още в десет сутринта, за да се разкрие прекрасното лице на Родопа планина, се събираме в село Звезделина за поредното приключение. Групата се увеличава на всеки десет – петнайсет минути. Идват коли от София, Пловдив, Хасково и накрая бройката на пътешествениците достига до дванайсет човека. Идеална цифра, като дванайсетте апостола или дванайсетте имама, почитани от мюсюлманите – алиани. Все пак, намираме се в Звезделина, село, населено предимно от алиани (алевити), по името на Свети Али – братовчед и зет на пророка Мохамед, женен за неговата дъщеря Фатима.
Средна Арда е защитена местност в района на Източните Родопи на левия бряг на язовир „Студен кладенец“. От нея има визуална връзка към други защитени местности – Моняк, Юмрук скала, Островът на муфлоните. Обявена е за такава на 24 юли 2000 година.

Обикалял съм местността като съм тръгвал от различни начални точки – Звезделина, Жинзифово, Висока поляна. Тя е с площ от 420 хектара и в нея са забранени строителните, кариерните и геологопроучвателните дейности, сечи в горските насаждения, практикуването на алпинизъм, делтапланеризъм, бивакуване и палене на огън извън определените за целта места.
Този път решавам да преведа групата по кози пътеки, които се изкачват над двата железопътни тунела между спирка Средна Арда и Звезделина. Гледката от тези хълмове е много красива. Язовир „Студен кладенец“ се вижда като на длан, а слънчевите лъчи правят приказни пътеки по водата и сякаш ти се иска да повървиш по тези вълшебни позлатени мостове. А скалите са така изваяни от природата, че на кратки разстояния се забелязват поредица интересни природни феномени – фигури на животни, профили, пещерни образувания и скални арки и прозорци. Удивлението ни се добавя от самите тунели и жп линията, които се намират на метри от левия бряг на язовира. Показвам на групата скалите, където съм виждал да се катерят полудивите кози на местните скотовъди, и един египетски лешояд, който се припича на една висока скала, а под нея е едно от гнездата на тези величествени птици. После виждаме над главите си да кръжат ято птици, може би от същия вид.
Средна Арда има уникален ландшафт на левия бряг на яз. „Студен кладенец“. Високите, труднодостъпни скали са предпочетени за убежище от редица представители на орнитофауната: черен щъркел, сокол орко, египетски лешояд, голям ястреб. Установени са птици, типични за средиземноморската зона: малко черноглаво коприварче, червеногушо коприварче, белочела сврачка, испанско каменарче, голям маслинов присмехулник, черноглава овесарка, скална зидарка. И наистина, около нас непрекъснато се стрелкат птици, но те са толкова бързи, че човек не може да ги разграничи като отделни видове.
Херпетофауната е представена от 11 вида. От земноводните и влечугите се срещат дъждовникът (Salamandra salamandra), малкият гребенест тритон (Triturus vulgaris), пъстрият смок (Elaphe quatuorlineata sauromates), големият стрелец (Coluder caspius), пепелянката (Vipera ammodytes).
След като успяваме да се проврем през място с много драки, което е почти невъзможно да се преодолее през пролетта и лятото, когато цъфтежът е в изобилие, преминаваме през малък дол, за да достигнем до много интересен природен феномен. За мен той е дообработен от древните ни предци, за да прилича на огромен фалос, подпрян между две скали така, че да образува скална арка, под която групата ни преминава съвсем изправена.

По-нататък ще попаднем на още няколко интересни скални прозорци с по-малки отвори, но достатъчни, за да премине човек под тях. Но първо се насочваме към интересна малка пещера с изглед към водите на язовира. В нея може да се побере цяло стадо овце или кози и по остатъците от вълна и галагонки се досещаме, че през големите горещини тук животните пладнуват.
В основата на скалния венец съществуват множество цепнатини, ниши и сравнително плитки, сухи пещери, формирани в резултат на тектонични процеси. В тях обитават големи колонии от прилепи. В защитената местност се срещат множество вулканични пещери с интересна фауна. Една от тях е важно убежище на прилепи от видовете голям нощник (Myotis myotis), дългопръст нощник (M. capaccinii) и пещерен дългокрил (Miniopterus schreibersii). Общата им численост през лятото достига 10-12 000 екземпляра. В някои от пещерите има следи от минал живот. Растителността е сухолюбива, срещат се някои ендемични и реликтни видове: родопски силивряк, уховидно подрумиче, веленовски дебелец и др.
След като разглеждаме всички по-интересни места, решаваме да се спуснем към жп линията и движейки се по нея, преминаваме през втория тунел към спирка Средна Арда. С фенерчета и телефони осветяваме тунела, който в един момент става много затъмнен, и след около десетина минути достигаме до скалите над спирката. Забелязваме следите на красив водопад, който обаче сега е почти пресъхнал. При дъждовно време гледката от стичащите се води е впечатляваща, а непосредствено до него е скала с две групи изваяни трапецовидни ниши, които гледат към водите на язовира. Прави впечатление, че едната група е много по-добре запазена от другата, която на места е с доста ерозирали ниши. Сравнявайки двете групи, имам усещането, че те не са правени по едно и също време, въпреки че са много близо една до друга. Между тях има оголено пространство, където странно защо древните го оставили празно.

За сметка на това нашият приятел Минчо Гумаров, един от големите краеведи, спелеолози и изследователи на нашия край, се е опитал с група негови приятели и последователи да изсече на това свободно място трапецовидна ниша със съвременни средства. И така групата е висяла на скалата близо месец и ден след ден оформяли нишата. Сега тя белее по средата на двете групи от ниши и сякаш доказва, че направата им не е била никак лесна работа. За мен нишата стои като някаква кръпка на това място. Няма я дълбочината на старите ниши, а широчината сякаш идва в повече. Но е хубаво, че има такива ентусиасти и покрай техните експерименти може да се сравняват нещата.

И веднага си спомням как преди няколко години засичахме на два пъти инженер от град Габрово, силно запален по изработката на тези уникални ниши. Идваше почти всяка седмица на светилището над село Ночево, като биеше сериозен път с колата си от Габрово, за да прави измервания на скала с шест трапецовидни ниши, която се беше откъртила от скален връх и нишите можеха да се докоснат и изследват. Спомням си, че тогава за пръв път изпробвах акустиката им, пъхайки си главата в тях. Усещането беше невероятно.
След като снимаме двама от нашите приятели, успели да се изскачат над двете групи с ниши, решаваме да се върнем, за да видим и текето край село Звезделина. То е посветено на русокоса девойка, яхнала кон със сабя в ръка. Тя предсказва бъдещето на тези, които я търсят в молитвите си, твърдят хората от родопското село на брега на „Студен кладенец“.
Много са местата с чудодейна сила в Родопите и едно от тях е Къз тюрбе, гробът на девойката, наричана Назар. В една от легендите за това място бях прочел, че е свързано както с българката Сирма войвода, така и с девойката Назар. Може би това са събирателни образи на една и съща легендарна личност.
Тя се явява насън, убедени са всички в Звезделина, които се причисляват към мюсюлманите-алиани (алевити). Назар, намерила смъртта си в голямо сражение по тези места преди стотици години. Погребана била тук, а Къз тюрбе се превърнало в място за поклонение.
Затова и в сънищата на вярващите тя се появява яхнала кон, с меч в ръка, разказва кметицата на Звезделина Селиме Сюлейман. Преди години русокосото момиче идва и в нейния сън. Кметицата искала дете, но здравословен проблем я измъчвал. Направила курбан, помолила се и чудната девойка й донесла вестта, че ще има момиченце. Пророчеството се сбъднало точно след 9 месеца.
На Къз тюрбе се издига малка постройка, пазеща от капризите на времето гроба на Назар. Вратата не се заключва, за да може всеки да влезе и се помоли. Мнозина твърдят, че девойката ги спохожда насън и ги дарява с видения за бъдещето. В началото на май там правят курбан, на който прииждат гости отвсякъде. Подобни гробове има на доста места в Родопа планина. Легендите разказват и за странните думи на Каил-баба, казани преди повече от столетие – местните да не ламтят за земя, защото голяма вода ще я вземе. Сега някогашните земи на Звезделина са дълбоко под водите на язовир „Студен кладенец“.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *