Разпада ли се властта на Еродаган?

Разполагащ с почти монархическа власт, той изглежда едва ли не неприкосновен на трона си

Когато през 2003-а година дойде на власт, Ердоган първоначално бе смятан за либерален реформатор, който се стреми да отвори пътя на Турция към Европа. Но още тогава критиците предупредиха, че той е „вълк в овча кожа“. Ердоган се качи на „влака за демокрацията“, само за да слезе от него в подходящия момент – всъщност го напусна веднага, щом успя да отстрани своите съперници във военната и съдебната система. Оттогава се движи в съвсем друга посока – към султанат. Така започна пътуването във времето назад към османското минало.

В следващите години никой не успя да спре пътуващия. Уверено, почти виртуозно, Ердоган отстрани препятствията едно след друго: без усилия той устоя на протестите в парка Гези, на корупционния скандал и опита за преврат. През юни 2018-а той въведе президентска система, която му предостави специални правомощия като държавен глава – така се роди едноличният режим на Ердоган, пише „Дойче веле“

Днес султанът управлява от своя новопостроен дворец с 1000 стаи в Анкара. Мечтата му е през 2023-а да въведе страната в неоосманската епоха – един век след основаването на съвременна Турция. Но точно преди финалната права, тронът му започна да се клати. 2019-а се оказа повратна година и сега мечтата му заплашва да рухне.

Властта на Ердоган започна да се разпада през лятото на 2018-а, когато започнаха да се проявяват грешките в икономическата му политика. За да осигури облаги на обкръжението си, той бе инвестирал едностранно в строителната индустрия. Заради това турската икономика не е особено продуктивна, намира се в криза и изживява сериозни валутни сътресения. Безработицата – най-вече сред младите хора – е рекордна. Недоволството на населението бе предизвикано предимно от това, че цените на основни храни като плодовете и зеленчуците скочиха неимоверно.

Реакцията не закъсня: на местните избори в края на март важни градове бяха изгубени и попаднаха в ръцете на опозицията. Загубата на Истанбул беше особено болезнена, тъй като мегаполисът е безспорният икономически център на Турция и разполага с огромен бюджет. Това са пари, от които Ердоган спешно се нуждае, за да поддържа властта си.

„Който загуби Истанбул, губи цяла Турция“

Ето защо Ердоган не искаше да се откаже от властта си при никакви обстоятелства – той оказа натиск върху избирателната комисия и настоя за провеждането на нови избори. Без успех. Защото изведнъж на сцената се появи нова политическа звезда: Екрем Имамоглу.

Социалдемократът запази хладнокръвие и посрещна омразата на управляващата партия с любезност и спокойствие. Имамоглу безапелационно спечели повторните избори срещу кандидата на Ердоган Бинали Йълдъръм. И това няма да е последният му удар: популярността на Имамоглу е огромна. Твърди се дори, че има шансове в надпреварата за президентството.

Болезненото поражение на изборите е резултат и от стратегията на Ердоган за поляризация, която сега рикошира. За първи път различни опозиционни партии – ислямисти, националисти, социалдемократи и леви либерали – обединиха сили срещу общия враг Ердоган въпреки политическите си различия.

Властта на Ердоган се разпада и в собствените му редици – почти един милион членове са напуснали Партията на справедливостта и развитието. Неговите спътници – като бившия министър-председател Ахмет Давутоглу, бившия финансов министър Али Бабаджан или бившия президент Абдуллах Гюл – основават нови партии. Те ще отнемат на Ердоган важни гласове от консервативния лагер.

С много упоритост и силна воля за 16 години Ердоган се превърна в султан на Турция. Разполагащ с почти монархическа власт, той изглежда едва ли не неприкосновен на трона си. Но ето, че 2019-а донесе изненадващ обрат, мнозина играят сега срещу султана.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

0 Shares
Share via
Copy link