Ремзи Осман: Недоверието към мюсюлманите е наследство от комунизма! Казват, че в Родопите има "спящи клетки" – държавата трябва да промени това мислене

Както вече 24rodopi писа, на последното заседание на Централното оперативно бюро на ДПС народният представител от Кърджали Ремзи Осман впечатли Ахмед Доган с анализ за случващото се в мюсюлманската общност след събитията в Пазарджик. В детайли Осман говорил за настроенията в Източните Родопи.
Предлагаме ви разговор на журналиста Стойко Стоянов с Ремзи Осман.
 
 

– Г-н Осман, почти месец не стихват протестите в мюсюлманския свят срещу обидния филм за Мохамед, а защо в България последователите на Пророка са тихи и кротки?

– Всеки истински мюсюлманин носи протеста срещу този филм в душата си, не е задължително да се правят шумни митинги и акции и да нагнетяваме излишно напрежение. Животът ни и без това е сложен. Ние сме толерантни и отговорни граждани. Но реално в България има протести, те обаче са от другата страна – определени среди говорят срещу мюсюлманите, срещу религията им. Този процес е уж неформален, но големият проблем е, че обществото не познава същността на религиите и на отделните течения в тях. Това се отнася както до християните, но и до една част от мюсюлманите. Например, масово не се знае, че традиционно за мюсюлманите в света, а и у нас е ханафитско-сунитското религиозно течение. Но по-страшното е, че и хора с претенции като проф. Николай Василев, който е бил министър на образованието и то в правителство на СДС, пише статии, че ислямът създава насилие и е опасна религия.

– Нямате ли усещането, че тук и българи, и турци сме до голяма степен повече безбожници?

– Вярно е това усещане, но корените му идват от времето на комунизма. 45 години в тази държава се подготвяха и формираха атеисти, а голяма част от обществото остана умишлено с много ниска религиозна грамотност. Една част от мюсюлманите в България не познават различните течения в исляма. Друга част от тях пък усещат едно наслоено от векове недоверие към вярата им, но не смеят да изразят открито позициите си. Разбира се има и една малка група, които по времето на така наречения Възродителен процес сами си сменяха турските имена с български. Те са си безбожници по природа и за тях няма никакви проблеми. Ето, в тази сложна ситуация голяма е отговорността на държавата и на управляващите. Те задължително трябва да работят с религиозните групи и особено с по-рисковите, а не да се правят публични и шумни акции, които противопоставят и разделят народа.

– Къде виждате намесата на държавата при мюсюлманското вероизповедание?

– Реално Главно мюфтийство трябва да се приема като партньор на правителството, като официална и единствено представляваща институция мюсюлманите в България. Държавата трябва да ги подпомогне в чисто просветителски аспект, защото то не е в състояние само да направи това ограмотяване. Ето, например, години наред управляващите от различни цветове отказваха в София да се регистрира и узакони ислямски център и да се даде лиценз на Висш духовен ислямски институт, но от това и вероизповеданието, и обществото загубиха.

– Какви са негативите за обществото?

– За повече от 20 години демокрация не можахме да подготвим духовници, теолози в областта на исляма, но обучени в България, при нашите условия и религиозни традиции и под контрола на държавата. След като няма такъв университет, желаещите да проповядват исляма бяха принудени да получават подготовката си в различни държави и така някои от тези хора се превърнаха в проводници на други течения и традиции в религията, които се опитват да привнесат и в България. Ако този образователен център съществуваше, сега нямаше да се питаме от къде идват някои необичайни проповедници и учения, които може и да са опасни. Съществуването на Висш духовен ислямски институт щеше да даде повече информация за различните религиозни течения и да бъде коректив при проповядването на исляма. Държавата щеше да влезе в този процес и да бъде партньор на мюфтийството, тук да се обучават кадри, при националните традиции. Ще дам простия пример – все едно в България да не съществува Висша духовна академия. Тогава желаещите да проповядват християнството трябваше да се обучават в Русия, Гърция, или Сърбия, а това неминуемо щеше да бъде повод за обвинения в Православната църква за налагане повече на руско или гръцко влияние в отделните епархии.
Но разрешаването на проблема с ислямския институт в София пак е с половин уста – властта казва: „Институт да, но джамия към него не може да има”. Това е смешно и глупаво. Ето, в центъра на Москва ще се строи джамия и най-интересното е, че официално Руската православна църква съдейства за това. Това е положителният пример.

– Кой се страхува от втора джамия в София?

– Страхуват се и го налагат тези, които искат това статукво да се запази, тоест, негативното отношение към исляма, към друговореца, към различния. Тези страхове насаждат хора, които правят всичко възможно мюсюлманите да не бъдат допуснати години наред във висшите етажи на специалните служби, в съдебната система, в разузнаването, дипломацията. Но да е ясно, че никой не говори за квотен принцип, аз съм най-големият му противник, той е вреден, но задължение на държавата е да намери начин и да привлича малцинствата във всички органи на властта, да ги подготви. И никак не са малко в България хората, които открито се противопоставят на малцинствата. Много са и родните политици, които споделят тази теза. Познавам колеги, които казват: „Ама искат вече много”. Не е много, това е задължително и то точно от гледна точка на националната сигурност. Когато е изолирано това общество, то не припознава себе си в тези специални служби и отказва да ги подпомага, да работи за тях. Истината е проста – бандитът е бандит, терористът е терорист , крадецът е крадец, независимо дали негови жертви са мюсюлмани или християни. Хората от малцинствата трябва да се идентифицират с тези служби. Такъв пример за нас са Холандия, Германия, Белгия, да не говорим за САЩ. Нормално ли е, например, съдебната власт почти да нямат присъствие малцинствата, да няма един посланик. Избрахме нов ВСС и как така в него не попадна нито един мюсюлманин. Съмнявам се, че от тази група няма достойни и почтени хора.

– Обвинявате, че правата на малцинствата са ограничени, но ДПС последните два мандата беше активен фактор в управлението, защо не проведохте реформа в тази насока?

– Въпросът е основателен, ние го подценихме и си знаем пропуските. Но истината е, че нашите коалиционни партньори имаха притеснения, че електоратите им няма да ги разберат, няма да могат да обяснят защо ни допускат във всички институции. Това е парадоксално – 23 години политици се оправдават, че не могат да обяснят едно или друго нещо. Задължение на политика е да вземе решение от името на обществото, ако е в негов интерес. Обществото днес може и да не те разбере, но ще те оцени след 10 години, а не след някакъв атентат. Защо трябва да се случи най-лошото, за да търсим къде сгрешихме и как можехме да предотвратим нещата.

– До къде се простира в мюсюлманството разделителната линия между вярата и крайни призиви за радикализъм и тероризъм?

– Има религиозни течения, които отричат, например, надгробните плочи, рушат тюрбета, гробове, мевлиди, начинът им на молитва е друг. Аз не казвам дали са лоши или добри. В Саудитска Арабия, например, Салафизмът е официална религия, но там се обиждат, ако ги нарекат ухабити (вахабити). В тази връзка трябва да разглеждаме и проблема с делото в Пазарджик и повдигнатите обвинения срещу група мюсюлмани. Атакуваме тези хора, че следват едно течение в исляма, но тава тероризъм ли е? Това е основният въпрос, на който трябва да си отговорим. Ако е така, то ние директно обвиняваме цяла Саудитска Арабия в тероризъм! В същото време, нали имаме официални дипломатически отношения с тази държава – как тогава така своеволно сипем обвинения. Аз реално може да не приемам определени течения, но това не означава, че съседът ми не може да бъде отдаден на тях, ако спазва законите. Със сила и съдилища не може в 21 век да се налагат религиозни норми и поведение. И така пак стигаме до ролята на държавата като фактор. Тя трябва да каже: Няма понятие радикален ислям, няма фундаментален ислям, няма ислямски тероризъм. Исляма е един, както и християнството. Ако някой извършва атентати и е готов да убие и да самоунищожи себе си, това не трябва да се свързва с религията. По времето на комунизма преводите на Свещения Коран бяха тенденциозно грешни. След 1992 г. вече имаме по-добри преводи и там изрично е казано, че не можеш да отнемеш живота на друг, а още по грешно е да посегнеш сам на живота, като камикадзетата.

– Намира ли все пак салафизмът условия за масово проникване в България?

– Ханафитско-сунитското течение е със здрави традиции в нашия регион. То е достатъчно силно и авторитетно и не може толкова лесно да бъде превзето. Истината е, че по селата хората не ги приемат и не се поддават на пробивите им. Спомнете си, че такива проблеми имаше и при християните в началото на демокрацията. Много секти, които идваха в името на Христос, се опитаха да проникнат, но Православната църква преодоля и превъзмогна тези страсти.

– Но все пак често се появяват информации, че по селата действат проповедници с дълги бради, със странно облекло, забрадки при жените се налагат със сила.

– Този подход е несериозен. И вие сте с брада, това означава ли , че сте терорист? Дрехите, облеклото и видът не означават тероризъм. Но истина е, че има случаи на хора, които регистрират неправителствени организации и проповядват някакви крайни възгледи. Но трябва да е ясно, че те не представляват исляма. Това са лица които са завършили извън България и получават някакво финансиране от различни места – Саудитска Арабия, Судан, Йемен, Оман, или другаде. Но забележете – те не отиват да учат в Турция, защото тя също не ги допуска. Първоначално идваха чужденци и беше лесно да ги екстрадираме. Но сега, когато са български граждани, как да ги махнеш от страната им. Държавата е вече тази която трябва да следи за идващите към тях парични потоци, за връзките и контактите им. Но всяка реакция да бъде на база на доказателства и сериозна информация, защото в противен случай се създава напрежение. Може би има проблем и в законодателството и аз като народен представител се ангажирам да проверя, как в други европейски държави е уредено това финансиране, как се контролира законово от държавата.

– Как рефлектират в мюсюлманската общност процесът в Пазарджик и изпуснатите по медиите съмнения, че уж помагачът на терориста от Бургас бил помак от Родопите?

– Остава усещането, че българите християни мислят за нас като за терористи или някакви крайни фанатици. Това настроение е остатък от времето на комунизма и Възродителния процес. А Родината е обща за всички, и не е майка за едни , а мащеха за други. Негативно се отразява това внушение, но то не е полезно за обществото. Особено като голяма обида се приема, когато тези заключения и коментари на Свещената книга Коран се правят от хора, които не изповядват исляма. Това внушение е много обидно за помашкото население, за родопчаните изобщо. Трябва да се внимава с чувствата на тези хора. Обвинения е лесно да се сипят, но да си спомним, че на погребението на единствената българска жертва от атентата в Бургас нямаше нито един представител от държавата. А тази жертва е български гражданин. Не ми се иска да мисля, че заради вярата му покойникът е пренебрегнат. Все пак вярвам, че този пропуск не е тенденциозен и умишлен, но е голям пропуск.
По същия начин казват, че в Родопите има спящи клетки – държавата трябва да промени това мислене, а то може да се пречупи само със съдействие и намесата й. Съдебният процес в Пазарджик е грешка и това вярвам, че ще се докаже. Знам, че са почтени хора, излишно се създава напрежение и то в ситуация, когато светът се тресе от бунтове след скандалния филм. Голяма грешка е, че пресата им обръща внимание. Някой подведе властта и службите за този случай.
Вярно е, че проповедници от различни среди се пробват много дискретно да пробият сред мюсюлманите, но това показва, че нашите служби имат недостиг от хора, които познават исляма. И как тогава да се борят, ако не познават тези религиозни течения. Ще се радвам, ако нашите служби пробият и имат свой студент в Мека, там знаете, че друговерец не може да стъпи в радиус от 30 км. А там е световният център на всички мюсюлмани.

– Какво е партньорството ни с Турция, съседите имат ли проблеми с опасни течения?

– Мисля, че на ниво спец служби партньорството ни с Турция е добро по отношение на борбата с тероризма. Имам информация, че преди време даже при посещението на турския премиер Ердоган у нас, на нашата страна е предоставена партньорска информация за съмнителна секта и след това държавата е реагирала. Но това е нормално, особено след като сме партньори в НАТО. Турция има същите проблеми, техните служби работят с Русия в областта на Кавказ и там обясняват различията в религиозните течения.

– Ще организира ли ДПС протести, ако майчиният език остане свободно избираем предмет заедно с хореографията?

– Това е стара и болна тема за ДПС. Да поставят майчиният ти език наравно с хореография е просто цинично, надявам се министърът на образованието да осъзнае този гаф. Големият проблем е, че няма даже учебници, по които децата да учат, последните са издавани преди 20 г. В същото време говорим как да подпомагаме българските общности в Западните покрайнини, Украйна, Молдова, Румъния и т.н. Защо е този двоен стандарт – имаме претенции за нашите малцинства извън България, а за малцинствата тук – забравяме правата им. Някои кръгове тенденциозно развиват даже теория, че майчиният език пречи на изучаването на официалния. Това е абсурдно. И в края на краищата за какво става дума – за 4 часа на седмица. Ако се върнем назад във времето, до 1975 г. е било така, аз съм научил така езика. Защо сега не може да стане. Но не може да има двоен аршин – да искаш за своите сънародници права, а вътре в държавата си да ги ограничаваш за различните. Не разбирам защо трябва да се правят протести, да се нагнетява напрежение при ясни неща, които са общочовешки права. Надявам се проблемът да се разреши по пътя на политическата дипломация.

– Преди дни изселнически организации внесоха в съда в Хага иск срещу България заради престъпленията на Възродителния процес, ДПС не се ли чувства виновно, че изостави тази важна тема?

– Вероятно имаме вина, но винаги сме смятали, че съдебната система сама трябва да си свърши работата, а не да се работи с политически натиск. Голям пропуска е, че 23 г. в Българи съдебната система демонстрира отказ от правосъдие, опитват се със служебни хватки виновниците да избегнат възмездие. В същото време говорят за забавени дела за 4-5 години, а тук става въпрос за 23 години. Срамота. От друга страна, Брюксел твърди, че наблюдава определи знакови дела, които са пропуснали. Ще настоявам и това дело да бъде поето от тях, да търсят и по него отчет от правосъдната система. Но възмездие ще има – рано или късно. Щ е настоявам и Новият ВСС да иска това дело да стане приоритетно. Забавянето му означава само, че има много политици и магистрати по висшите етажи на държавната, които споделят възгледите на Възродителния процес, затова процесът е блокиран. Срамно е, че трябваше да стигнем до Хага, а можехме вътре да си изчистим проблемите. Казват, че времето лекува, лекува, но не забравя, историята не се забравя.

Интервю на Стойко Стоянов,
Фактор Бг

hard admin

One Comment;

  1. стоичков said:

    Твоето приказване е доказателство,че поставен в неислямска среда,мюсюлманина едно мисли,едно му е на сърце,а друго говори.Колко процента от магистратите са мюсюлмани-сигурно поне 15%.А в полицията-в определени райони най-вероятно 50%.Какво ревеш-не е ли вярно,че мюсюлманите създават проблем на други рели гиозни общности?И в Китай се опитаха да го направят.Имало различни и по-нови преводи на корана,в които не се говорило за убийство на друговерци.Пише го в преводите,които аз съм чел.И сигурно повече от теб.А в библията драги мюсюлманино никъде не пише за убийство. Да,има проблем с исляма,и той е световен.Вие сте един озверял,оскотял и живеещ във времето на раждането на исляма-VІІ в.И този проблем ще се реши когато исляма изчезне като религия.И продължавате в мюсюлманския свят да избивате друговерци,но вече и помежду си.

*

Top