„Сексът и градът” в епизод „Да тъ черпъ едно?!”

Теории на лятната свалка

 А един козел като погна козата…

 

„Pick-up е английски израз, който означава „да грабнеш”, „да вземеш”, а на жаргон се разбира като „бърза свалка”.

В края на миналия век група ентусиасти от целия свят, майстори-свалячи, създават тайното Интернет общество на „Пикапьорите” под формата на newsgroup. Всички те се интересуват от размяна на техники, схеми, начини на поведение, вътрешни убеждения и всякаква друга информация, свързана с бързото и ефективно съблазняване на красиви жени. Появяват се различни школи и групи, които изповядват разнообразни начини на съблазняване – от хипноза до грубо отношение и „агро-стил” – тип „селски-бек”. Впоследствие разработките в тази област стават многобройни и все по-качествени и в днешно време „Пикап-ът”, който е бил нещо силно специализирано, на практика е приложим във всяка сфера от живота на хората.

Ако овладееш това изкуство, ти ще можеш да съблазняваш по най-добрия начин, ще комуникираш най-ефективно с всички хора и ще бъдеш много по-качествен като човек. Пикап-ът е начин на живот. Готин, ефективен, забавен начин на живот”.

Това обясняват „пикапьорите” в различни форуми в нета относно концепцията на своята житейска философия.

В интернет може да се научи всичко. От работа с резачка за дърва до пълното емоционално и физическо задоволяване на противоположния пол. Животът е чудесен когато човек разполага с компютър, ток и връзка в мрежата! Хем кабелът мушнат, хем и тръпката по-силна, дето се казва. Други пък може и да рекат за аналогичния случай в село – „Козелът кат` напъна една коза, та чак й се изправиха рогите…”.

А бе, с други думи-лято е, жега, цената на тока уж ще пада, пък да поговорим и за извечния кеф.

 

„Родопи войс”

 

 

 

Пари, кафенца и похот в планината

 

„Сексът и градът” в епизод „Да тъ черпъ едно?!”

 

Жельо МИХОВ

 

Въздухът понася тежките удари на басовете от бара. Както и вратите му. Тътенът почуква върху тях, а когато охраната ги отвори, връхлита със страшна сила новодошлите посетители на дискотеката.

Музиката дъни, а очите се настройват в оскъдното осветление. Взорът дири свободна маса. Отправя се обаче в посока на разголени момичета, които вият кръшно тела около масите. Танцьорките търсят клиенти за изкуството, което поднасят. След по-малко от десетина минути вече се извиват като млади лози около възпълни господа, насядали по масите край дансинга. Една от тях е получила по-сгодна оферта и вече бедрата й са обхванали седалището на изпотен мъж, дъвчещ фас на сепарето. Седалището й отскача нагоре-надолу в такт с парчето над слабините му.

„Който има пари си го позволява”, крещи в ухото на другаря си ръкопляскач край масата с „баровците”…

 

***

 

„Kaтo жeнa иcĸaм дa ви ĸaжa, чe в Бългapия пoвeчeтo oт мъжeтe на мен ми изглeждaт пoзacпaли и cтpecнaти”, казва жена, прехвърлила крак връз крак в заведение в центъра на Кърджали. Отпива от кафето си, оставяйки доволно количество червило върху чашата, дръпва от цигарата, а с другата ръка разпилява кестенявата си „грива” по матовия тен на гърба си.

„He знaм нa ĸaĸвo ce дължи, мoжe би и нa eмaнципaциятa. Ho зa cpaвнeниe – пpи пoчивĸa в чужбина мecтнитe тaĸa нaлитaт, че чaĸ e дocaднo. Тyĸ пък тpябвaт тpoйни ycилия дa мe зaбeлeжaт. A нашенците oпpeдeлeнo ca ми пo-cимпaтични. У дома, aĸo лeĸo пoĸaжa нa няĸoй, чe ми e cимпaтичeн, cлeдвa дъpжaнe ĸaтo нa oщипaнa гocпoжицa. Нe cмee дa cи ĸaжe ĸaĸвo иcĸa или нe иcĸa. Обикновено дори следва версията с „многото работа” или си мисли отново за парите?!

Да, имa тaĸивa жeни, ĸoитo тъpcят няĸoй дa ги издъpжa. Ho пoвeчeтo дами тук paбoтят и имaт coбcтвeни дoxoди, c ĸoитo cи зaдoвoлявaт пpищeвĸитe и пoддъpжaт външeн вид, а има случаи в големите градове, където някои издържат мъжете. Затова не мога да си обясня вечните коментари за жените и жаждата им за пари. Не, те не търсят това. Bcъщнocт пpeди, ĸoгaтo жeнитe нe ca имaли дoxoди, e тpябвaлo дa ce лeпнaт ĸъм няĸoй мъж, нeзaвиcимo дaли гo xapecвaт или нe. Днес не е така. Поне аз трябва да харесам някого, caмo c пapи нe cтaвa. Taĸa, чe от мен cъвeт ĸъм мъжeтe: двa пъти в ceдмицaтa нa фитнec плюc пo-чиcти и cпpeтнaти дpexи”, добавя мадамата към приятелите си и отново отпива от кафето. Загася цигарата и спуска на очите си слънчевите очила.

„Това, че мъжете ни са сдухани, се дължи в голяма степен на жените тук”, подхваща темата друга от компанията. „Имaм пpeдвид, aĸo cи мъж и нa мeceц тe „peжaт” пo 4 мaдaми, зa 3 гoдини cъбиpaш 150 oтĸaзa, a тoвa e бpoйĸa, ĸoятo 99 нa cтo oт жeнитe зa цял живoт нe мoгaт дa cъбepaт. Зaтoвa жeнитe y нac нямaт жeлaниe зa инициaтивa – тaĸa нямa oтĸaзи и caмoчyвcтвиeтo xвъpчи дo нeбeтo. Ta, aĸo cи мъж и имaш 150 oтĸaзa, cи ĸaзвaш пo няĸoe вpeмe, чe в тaя paбoтa ĸeлeпиp нямa, 90 нa cтo cи e фиpa и тoвa зaнижaвa интepeca ти ĸaтo цялo. A ĸoгaтo пoĸaзвaш нa няĸoй, чe ти e cимпaтичeн, тoй ce ceщa зa пpeдишнитe 75 „ĸyчĸи”, ĸoитo ca гo дpaли зa пapи и ce чyвcтвa в миннo пoлe или ĸaтo пpeд тaнĸoвo opъдиe”, довършва мисълта си жената и пали цигара.

„Къдe пък видяхте в Бългapия eмaнципaция?”, започва да набира единственият мъж на масата. „Toвa, чe руси тийнейджърки по 40 кила ĸapaт 3-тoнни джипoвe зa пo 100 000 лeвa никак не означава eмaнципaция, а ce нарича проституция. Защото са се превърнали в контейнери за генетичен материал. Тука ми говорите зa типичнoто ĸaчecтвo нa жeнитe y нac – тaĸтичecĸa пacивнocт. „Heĸa мъжeтe ce пpoбвaт, дa ги видиш ĸoлĸo мoгaт, a те caмo дa избиpaт и дa ги пoдлaгaт нa пpoвepĸи и тecтoвe…”. Пълна глупост, когато се намесят кинтите, всякакви тестове губят смисъл. Всичко е в сферата на бизнеса, защото се опира на купуване-продаване. За какво говорим изобщо”, казва мъжът и махва към сервитьорката за сметката.

 

***

„Покани ме на кафе. Сваляше ме от доста време. Заговаряше ме в магазина и висеше всеки ден уж да оглежда дрехите, които се продаваха”, разказва Светла, живяла на квартира в Кърджали. Била студентка и си плащала наема със заплатата.

„Първо гледаше мъжките стоки, после започна дамските и постоянно ми подхвърляше кое е най-доброто, за да ми го купил. Беше младо момче, но доста недодялано в обноските. Може би и затова не ме привлече. Постоянството му обаче ми направи впечатление и накрая склоних да изляза след работа на кафе с него.

Дойде с „Вектра”-та да ме вземе от магазина. Още се стичаше вода от автомобила. Викам си: „Може да не се е изкъпал, но поне колата е измил”.

Отидохме на заведение, а той не спря да ми говори къде е работил в чужбина и колко пари се вадят и как отново ще замине. Ако съм искала дори можел да ме вземе, за да изкарвам поне хубави пари, а не да си губя времето тук. Казах му, че съм студентка и искам след дипломирането да търся нещо повече от магазините или пък аргатуването зад граница. Той само ми се подсмихваше и клатеше глава. Говореше ми за будалалъка да се стои тук и така нататък. По едно време спрях да го слушам. Стана ми скучно. Омръзна ми просто. Никаква лирика, освен мисъл за пари и себеизтъкване за „златните му ръце”, гарантиращи златно бъдеще. Започнах да се прозявам и поисках да си ходим. Предложи да ме изпрати до квартирата. Приех.

Когато паркира пред входа на къщата се засили да ми сваля колана. И докато се мъчеше устните му се впиха във врата ми. Започна да опипва бедрото ми и да реди колко много ме иска. Отблъснах го, а той стана още по-напорист. С едната ръка ме стискаше за крака, а другата се залепи за гърдата ми. Не спираше да плямпа любовни слова. Пощурях! Блъснах го с всичка сила и се освободих от колана. Излязох и праснах вратата на колата. През отворения й прозорец само чух крясъкът му: „Ама кафе пи, нали ма, кафе пи! На каква се правиш? Ай, ще те е…”.

Прибрах се в квартирата. Държах една стая в къщата заедно с още едно момиче. Синът на собственика също живееше в нея. Младо момче, работеше като охрана в един бар в града. Също студент.

Като се прибрах той учеше нещо, увеличил някакво радио до него. Разплаках се. Дойде и ме успокои. Седнахме в кухнята. Разказах му за случилото се, а той започна да се смее. „Искаше с едно кафе да те мине, а?”, ми каза. Чакай, аз съм по-голям кавалер. Извади една бутилка уиски от шкафа и наля. Започнахме да си приказваме. Никога не бяхме толкова разговорливи от цялото време, докато живеех у тях. Говорихме за какво ли не. Беше си симпатяга и наистина приказлив, но до този момент не знаех и че е толкова духовит. Обърна цялата случка, заради която проливах сълзи, в някакъв уникален съвременен виц.

Пихме уиски и си говорихме. За всичко. За учене, за живота, за любовта, за секса и… накрая си легнахме заедно. И той, и аз знаехме, че е за една вечер, но ни беше адски хубаво. Превърнахме една тягостна вечер в мимолетна и прекрасна лирика. Хубав разговор, смях, доза алкохолна емоция и готин секс.

Малко е нужно на човек, но дори и за един път-с правилния човек”, завърши разказа си Светла.

 

***

В някои случаи любовта се намира възседнала „щъркел” край бара на изкуствен водоем.

Добре оформен маникюр потропва в такт с поредния „парцал”, звучащ от колоните около малкия басейн. Явно „мартинито с черешка” вече е изтъркан репертоар от скучните филми за Джеймс Бонд и още по-такивата текстове на сводник Главчев (по-известен като Ванко 1). Така, че момата набляга на приятния за окото жабешки цвят на мента със спрайт. След третата малка, езикът издайнически позеленява, но това е почти незабележим кусур от собственика му. Надига си чашката мадамата с отработено движение и задължителното щръкнало кутре на ръката. Миглите й правят вятър на околните и леко вълнение във водата на бледата имитация басейн-с размер „олимпийски”. Аха да я обземе скуката и вместо сладникавия вкус на ментата, по устните да я парне остатък от бучка лед в чашата, до нея се намърдва лице от противоположния пол. Ухилен до уши дума: „Дъ тъ черпа едно, а?”.

Като прескочим ответа „Тъкмо щях да ставам” и следващите тридесетина минути безсмислени речи за времето, жегата и учтивото „Бе, аре стой, къде ше одиш”, все пак питие се издейства. Познанството е скрепено с едно „дрън” между чашите от ментичка и наливна бира. Времето е изоставено и насоката на мохабета тръгва по скоростната отсечка на елементарната свалка. „Знаеш ли, дума младежът, като те гледам дълбоко в очите виждам неистовото ти желание да ме видиш чисто гол?!”. “Не ти е познала нещо врачката сабалян”, отвръща му. „Пардон, малко ме напече слънцето, шегувах се само. Всъщност, наистина ми гледаха на кафе онзи ден. Казаха ми, че именно днес ще срещна жената на живота си. Дълга кестенява, къдрава коса, дълбоки сини очи, крака от тук до Ямбол…Чакай бе, прекъсва го тя, ти наред ли си със зрението? Аз съм с черни очи, черна коса, а краката ми стигат само до… хммм… Хасково”. Момчето се усмихва, махва на бармана за още две „от същото” и й казва: „Анджак де, това имах предвид. Като те видях и реших да променя съдбата си. Майната й на другата. Пък и така като се оглеждам, май няма да се появи. А и да цъфне отнякъде, вече съм зает”, посяга и я хваща за ръката…

Питиетата продължават и на шезлонгите, а за бързия секс в дамската тоалетна не са виновни нито те, нито кафето с прозренията.

След три месеца двамата са на централна позиция в ресторанта, нает за собствената им сватба. Тя го поглежда и му казва: „Как можах да ти се вържа на онзи тънък момент за гледачката и промяната на съдбата, егаси плоския номер”. Смигва й, думайки: “Виж сега булка, гадая на всичко аз-на боб, банани, бекон и… бикини. Всичко ми показа, че ти си човекът. Аре, наздраве!”.

 

На снимките:

Любов на моста…

… свалки в бара върху разпилените салфетки

hard admin

*

Top