Селим Първи – Злия, девственицата на Кафалията и Дяволският мост

Легенди, истини и заблуди
Христо КРАСИН,
специално за 24rodopi.com
През месец юни 1977 година по инициатива на Михаил Иванов, журналист и изследовател, посетихме крепостта „Кривус” край село Башево, където се провеждаха археологически разкопки. Така се запознах с именития археолог Иван Балкански (Балкански е откривателят на скалния комплекс Перперикон – б. р.), който ръководеше проучванията на крепостта в качеството си на учен – историк и уредник на Историческия музей в окръжния град. Недалече, нагоре, срещу течението на реката се намираше римският мост, който бе наричан от местното население „Дженевиз кюпрюсю” (римският мост) и паралелно- „Шейтан кюпрю”, в превод Дяволският мост.
Малко по-късно, през февруари 1984 година с решение на Националният институт за паметниците на културата, мостът беше обявен за „паметник”.
Познанството ми с Балкански прерасна и в приятелство. При множеството ни срещи по различни поводи водехме разговори главно около историята на  Родопите, планината в която Иван беше влюбен. Относно Дяволския мост той сподели, че е взел четиридесет проби от скрепителната смес (хоросана), с която е изграждано съоръжението. Занесъл лично пробите в Атомния център в София . Чрез Института по история към БАН, възложил да им бъде направен радиоизотопен анализ с цел да се конкретизира точното време на построяване на моста. Идеята му се появила след като се запознал с разнопосочните версии и легенди относно построяването на съоръжението. Всеки момент очакваше да получи резултатите.
За какви версии и легенди става въпрос?
По-възрастното, местно население от селата около моста от както се помнят, го наричат „Дженевиз кюпрюсю”, римският мост. Като „дженевизи” били обозначавани римляните и техните наследници. Определението „дяволски” възниква доста по-късно, в резултат на местни митове и легенди. Твърди се още, че в определен момент мостът е бил съборен или пък се е самосрутил и десетилетия наред на това място река Арда е нямала проход между двата си бряга. Местните легенди разказват, че през 16 век Султан Селим І Явъз (Злият) е наредил мостът да бъде възстановен, за да се  създаде търговска връзка между Беломорието и Тракия…
Султан Селим І е деветият монарх в Османската империя, който е управлявал от 1512 до 1520 година. Известен е като най-агресивният завоевател на Високата порта. Той е покорил Египет, Сирия, Йордания, части от Иран.Превзел е по-голямата част от днешна Суадитска Арабия и свещените градове Мека и Медина. Водел е жестоки сражения, като е избил и над 40 хиляди шиити! На връщане в Анадола се е сблъскал с българите, населяващи планината Булгар даг, която  предишни султани с десетилетия не успявали да покорят. Султан Селим І, въпреки умората си,  избива близо десет хиляди българи и завладява планината…Няма данни Султан Селим І да е воювал на Балканите, камо ли пък да разпореди възстановяването на Дяволския (римския) мост край Ардино. Той е бил султан само осем години и е учудващо, че за толкова кратко време е успял да завоюва и покори Северна Африка и значителни части от Средна Азия…Тежко болен, починал в Одрин на 12 септември 1520 година и там е погребан.
Преминавайки през Балканите срещу Европа и в посока Русия, са воювали султаните Селим ІІ и Селим ІІІ… Но те са воювали, а не са строяли пътища и мостове…Още повече из силно пресечените терени на Източните Родопи.
Иван Балкански завежда на моста двама познати алпинисти от Хасково. Вземат се по двадесет проби от хоросана-от едната страна на пътното съоръжението, която е срещу течението на реката и от другата страна, която е по течението на моста. Или общо, четиридесет проби. Хоросанът се вземат равномерно по цялото протежение на моста, както и на няколко нива, обхващащи височината от основите до  най-горния ръб на свода. Археологът дори е бил направил и скица на която е отразил точните места на пробите по самият мост, като ги е и номерирал. Подходил е с математическа точност.
Какво показва радиоизотопното изследване?
Всички проби от хоросана се оказват напълно идентични, тоест те са, така да се каже, от „едно тесто”. Или цялата скрепителна смес от основите до най-високият свод е замесвана в един и същ момент от време. Този „момент от време” се оказва че е първата половина на ІІІ век след раждането на Христос, 200-250 година от Първото хилядолетие. Така отпадат всякакви версии, че мостът е бил събарян или се е самосъборил. Измислица е и  твърдението, че Султан Селим І, който в последните си години и без това е боледувал тежко, бил разпоредил възстановяването му. Радиоизотопното изследване показва, че към днешна дата мостът в своята си цялост е на възраст минимум 1764 години.
В безспорно доказаното време на изграждане на моста и на неговата еднородност през вековете, Римската империя е била управлявана от династията на Северите. Били са на власт няколко поколения. Останали са в историята с не особено качественото си управление. Водили са доста завоевателни битки, в това число и в Европа, но в повечето случаи безуспешни. Строителството на пътища и мостове обаче не спирало. Римският мост (Дяволският) край Ардино е построен на едно от разклоненията на популярният път „ Вия Игнация”, свързващ Беломорието с Тракия през прохода Маказа. Основното предназначение на тази древна инфраструктура е била римските войски-легионите, да се предвижват по-лесно и удобно. Втора цел е била развитието на търговските връзки и улесняването на местното население.
Как възниква наименованието Дяволски мост?
Творческата фантазия на местното население разказва как строителите на моста дълго време не можели да „вържат” градежа от двата бряга на реката там където е най-високата част от съоръжението.Появил се дяволът и им поставил няколко условия, за да им разкрие как да „затворят” най-високия свод по средата. Условията били изпълнени и мостът бил завършен. Друга фолклорна версия гласи, че дяволът се явил на главния майстор и му обяснил, че за да довърши успешно моста, трябва да вгради сянката на либето  си в зидарията. Има и версия, че зли хора преследвали красива мома с лоши цели. Тя се качила на моста и се канела да скочи, но се явил сатаната и й подсказал как да постъпи, за да се отърве. Красавицата трябвало да скочи, а дяволът отдолу щял да я прихване и да я отнесе у дома й… Но вместо при майка й и баща й, я отнесъл в своето леговище. Местни зевзеци пък пускат приказката, че в определен час от денонощието всеки, който погледнел от моста надолу към големия вир, виждал отражението на дявола във водата. Дори можел да го снима. И други такива майтапи… Истината около произхода на наименованието Дяволски мост е много прозаична, битова, но и доста любопитна.
През 20-те години на миналият век  на територията на тогавашната Ардинска околия „шетали” дузина именити разбойници. Това е времето, когато държавата се управлява от Александър Стамболийски. Най-колоритният от тогавашните „мутри” е бил Кафалията, роден в село Горно Прахово. Обирал кервани със стока, причаквал търговци на подходящи места (пусии) по пътищата и им вземал такси за преминаване. Събирал пари и от пазарджии, които вече били изкарали стоката се на сергия. Кафалията бил и голям бохем. Канен или не, редовно присъствал по сватби, годежи, разпивки и всякакви весели събития. По поръчка на млади мъже и срещу заплащане, отвличал и моми, за да станат булки на мераклиите. Така момък от близко село му поръчва госпожица. Привечер, когато хората на Кафалията отвеждали бъдещата булка, трябвало да минат през Римския мост (дотогава Дженевиз кюпрюсю). Момата обаче имала друг, истински възлюбен от друго село. Той, заедно с голяма група от приятели, настигнали разбойниците при моста и успели да отнемат обратно момичето. На следващият ден мъжът, който бил платил  за отвличането на девственицата, отишъл при разбойника и си поискал парите обратно. Кафалията му отвърнал, че няма да му върне парите, защото той не бил виновен. Виновен бил дяволът, който живеел край моста и който отвлякъл момата от неговите хора. Той, Кафалията бил силен, но с дявола не можел да се бори… Ако момъкът можел, да отидел с шейтана (дявола) да се разправя… Тази история с отвлечената мома и дяволът, който „живеел” край моста се разпространява, а римският градеж получава второто си име, Дяволският мост!
Христо Красин е роден и израснал в град Ардино. Завършва средното си образование в една от местните гимназии. По-нататъшното си образование продължава в Софийския университет “Климент Охридски” във Факултета за славянски филологии, а втората му специалност е  “история” в Историческия факултет.
Първата си публикация прави в кърджалийски вестник  през 1968 година, когато е бил ученик в 8-ми клас. По-нататък следват стотици журналистически и белетристични публикации  в тогавашните вестници “Йени хаят”, “Студентска трибуна”, “Вечерни новини”. Публикува и в краеведческото списание “Родопи”, както и в литературните “Родна реч”, “Пламък”, “Септември” и други. Днес негови статии и анализи се появяват във “Десант”, “Атака”, “Над 55” и други.
Издал е девет книги, главно белетристика и исторически студии-изследвания. Има под печат още два нови ръкописа. Продължава да пише романи и повести. Не забравя и историята, която също му е страст. Смята се, че добре познава Османската история. Редица видни историци и археолози определят  Христо Красин като един от най-добрите анализатори на явлението “иманярство”.
24rodopi.com
hard admin

*

Top