Спасението за Родопите – „Има за него, има за мен!”

Руда и злато ще съживят малкия бизнес в голямата планина
 
Жельо МИХОВ
„Имаше време, когато миньорите от „Горубсо-Мадан” си миеха краката с уиски, но за съжаление, това бе преди 20 години и едва ли някога ще се върне”. Това споделят днес дългогодишни подземни работници от Мадан, спомняйки си с умиление „златните” години на рудодобива в Родопите и гледайки фишовете със заплатите си. „Жълти стотинки” след къртовски труд с опасност за живота. „Битието ни днес е толкова тежко и трудно, че дори затворниците имат по-висок жизнен статус”, казваха миньори по време на протестите преди година…
„Цял ден въртят по новините за някакъв обир на златарско ателие в Казанлък. Сякаш никой не се усеща, че всичко е инсценировка, за да се вземе застраховката. Ама айде, това са други неща, друга тема на разговор. Мисълта ми е, че от дни стачкуваме, проблемите ни са от години, а на никого не му пука, че в Кърджали, в един завод има стотици гладни работници. Оставени без заплати, лъгани постоянно. Тази тема никой не засяга, никой не ни обръща внимание. Да започнем и ние да трошим и крадем ли?”.
Така пък коментираше също преди година останал без нерви служител на металургичния гигант ОЦК. За мащабите на завода мълчаливо свидетелстват вече единствено огромните комини, забити на около 4 километра от центъра на областния град. Гордостта на индустрията в Източните Родопи. От Оловно-цинковия комплекс е останало само „героичното” минало и гигантските обещания. Заводът може да се използва с огромен успех за декор на филм. Лента, разказваща за битието на призрачен град след ядрена зима. Разруха и ужас. Това виждат очите на преминал бариерата нещастник. Това виждаха ежедневно стотици нещастници, които се наричаха „работници в ОЦК”. Себе си те обаче определяха с понятието „роби”.
Тогава. Днес бившите служители на най-големия завод в тази част на планината са отново на бунт. Жалби, банки, кредитори, Захариев, унижения, протести, надежди и новини, че бившите им колеги в цикъла рудодобив-преработка вече вземат по над 1000 лева заплати.
„Какво се случи за тези десет месеца? Миналата година март-април, Мадан беше в стачки, каквито досега е нямало в държавата. Хората не бяха получавали заплати месеци наред, също и осигуровки, работно облекло. Изобщо едно фалирало предприятие. Какво се случи? Първо, за да излезе едно такова предприятие от тази мъртва точка трябваха много инвестиции. Ние, с нашите партньори от КЦМ-Пловдив, вложихме първо 35 млн. лева, за да разплатим стари задължения и предприятието да започне да работи. Защото при онзи, който преди това го е правил, парите са отивали на друго място. Той не ги е отделял по предназначение. Когато се ръководи едно предприятие като „Горубсо-Мадан” много точно трябва да се разпределят средствата. Защото един път ако не платиш, втори път няма да получиш доставки, работниците ще излязат на протест.
В „Горубсо-Мадан” сме от 10 месеца, но аз съм в този регион от 30 години. Затова трябва да си един от най-добрите в отрасъла, за да се захванеш с този бизнес. Безработицата в Мадан сигурно клони към нула в момента. Ако преди една година е била сто или осемдесет процента, сега клони към нула. Пряко заетите в предприятието са към 850 души, но ние взехме още една концесия, където също назначаваме хора, като техният брой е около 100. В края на тази година ще назначим още 400 нови работници. Освен пряко заетите, още толкова работят по съпътстващи фирми”. Това заяви в интервю новият собственик на „Горубсо-Мадан” Николай Вълканов.
„Рудодобивът е поминъкът, който е създал Мадан и околните селища. През промишленият гигант са преминали хиляди работници от страната и чужбина. Ако днес Мадан е град, то е благодарение на рудата, ако рудодобивът спре, то Мадан ще спре да съществува. Достатъчно показателен е фактът за обезлюдяването и липсата на млади хора”. Това пък е всеобщото мнение. В града работи само една детска градина и две училища от четири, допреди години. Безработицата в общината бе сред най-високата в страната, а ако се бяха затворили рудниците, тя щеше да стане огромна.
Тежка е съдбата на миньора, но още по-тежка е на семействата им-жилища без електричество, оскъдни трапези, ученици без пари и студенти, прекъснали образованието си поради невъзможност да платят таксата си.
Дискотеките в Пампорово и Смолян бяха пълни, а някои от старите таксиметрови шофьори все още помнят как живееше миньор след заплата, а бакшишите им все още не могат да бъдат стигнати дори от чуждестранните туристи. Маданчани са убедени, че до тежкото положение се е стигнало умишлено. „Добивите са добри, недрата са пълни със залежи, но за съжаление печалбата отива другаде, на „Горубсо” се преписват само загуби”, коментираха преди година  служители.
Сега вече е друго. Николай Вълканов бе обявил, че благодарение на мащабните инвестиции, всички отрасли в малките градове се съживяват. Малките цехове за облекло имат свежи за бизнеса поръчки, ресторантите отново са пълни, сметките „на пирон” в кварталните хранителни магазини вече са скъсани. По думите му рудодобивът вече е в добри ръце, а инвестициите за добив на злато в Родопите са милиарди. Новото, доброто начало за Родопите?! Все пак го обяви експертът в рудодобива, който заяви, че големите пари в малките градове са крайъгълният камък на малкия и средния бизнес. Новата надежда за изстрадалата планина…
 
 
Светлината в миньорския тунел огря бизнеса на цял град
 
Елена ХАДЖИЕВА
 
Инвестиции и инвеститор. Това са любимите думички на властта, била тя централна или местна. Думи, изричани хиляди пъти от началото на демократичните реформи у нас. Размерът на инвестициите се мери по–често от нивото на река Дунав, а резултатите отдавна са се превърнали като в състезание между отделните правителства, които гордо сравняват привлечените инвестиции. И ако на фона на цялата държава цифрите ни звучат сухарски и преувеличени, то в малкия град добрият инвеститор си личи отдалеч. За разлика от много спорни и дори конфликтни инвестиции в ред български региони, то в последната година Мадан стана пример. Навременната намеса на правителството, желанието за работа и развитие, превърнаха миньорския град в една сбъдната мечта за труженика-„работя, получавам доходи, живея добре”. Ако преди две години Мадан бе символ на отчаяние, мизерия и безперспективен град, сега нещата са обърнати на 180 градуса в положителна посока и то само благодарение на един инвеститор в лицето на обединението „Върба-Батанци” и Николай Вълканов. След двумесечни миньорски и граждански протести за неизплатени заплати, осигуровки и опасен за живота труд, местна и централна власт се обединиха в търсенето на изход от една тежка криза. Криза не само за миньорите, а за града, общината, областта. В регион като Мадан – възникнал и развил се покрай рудодобива, друго няма. Знаем, че щом в един автомобил се повреди двигателят, всичко отива по дяволите. Така бе и за Мадан. Безпаричие, магазини с огромни тетрадки за вересии, неизплатени заеми, липса на здравни осигуровки. Адекватните действия на инвеститора обаче само за година преобразиха печалната картина в по-светли тонове. Светлината в дъното на мината стана по-ярка, а надеждите- големи. Обновяване на производството, редовни и високи заплати, нормални условия на труд, перспектива за още по-добро бъдеще и още по-високи доходи, не само на миньорите-на целия град. От такъв инвеститор има нужда цялата държава, защото работата и доходите правят чудеса.
hard admin

*

Top