Спешната помощ в Кърджалийско: 1 фелдшер обслужва 15 000 човека

Пациентите с опасност за живота от всяко седмо село или малък град в България чакат линейка повече от 30 минути. Става дума за 15% от населените места у нас, в които живеят около 211 000 българи.
Това разкрива полуготовата Национална стратегия за спешната помощ на Министерството на здравеопазването. Според нея само в 58% от градовете и селата линейката стига в приетия интервал от време до 20-ата минута, а в друга една трета от тях – между 20-ата и 30-ата минута, пише „Труд”.
Обяснението е само едно – няма достатъчно кадри. По тази причина в 31 филиала на Спешна помощ като Якоруда, Симитли, Кресна, Банско, Сатовча, Малко Търново, Кула, Котел, Доспат, Стралджа и др. въобще няма лекар.
Проблемът с недостатъчния брой лекари може да се ликвидира със сериозно увеличение на възнагражденията, но не с 10 или 20%, защото в момента доктор с 2 специалности, учил над 10 г., взема обидните 700 лв. При начинаещите медици сумата е около 550 лв. Ако заплатите не станат достойни, в следващото десетилетие Спешна помощ ще загуби 1/3 от персонала си, се отбелязва в документа на МЗ.
В момента един реанимационен екип (от лекар и сестра) обслужва от 42 000 до 50 000 души в областите Силистра, Смолян, Шумен, Разград и София-област, а от 140 000 до 210 000 души в Бургаско, Пловдивско и Великотърновско.
Долекарските екипи, т.е. с фелдшер, пък отговарят за средно за по 15 000-16 000 човека в регионите Кърджали, Ямбол, Кюстендил, Ловеч и др. А до 35 000 българи – в областите Търговище, Шумен, Разград, Сливен, Силистра. Средната стойност за страната е 1 екип на 27 хиляди българи.
Стратегията посочва, че е необходимо спешно обновяване на автомобилния парк. Той се състои от 357 линейки, чиито пробег е 15,3 млн. км през 2012-а.
В същото време Спешна помощ извършва куп несвойствени дейности. Според съвместна наредба на МЗ и МВР колите трябва да разнасят шишенца с алкохолни проби от дадено населено място до областния град, където се намира лабораторията за изследвания.
“Всички болнични заведения пък бавят или отказват хоспитализация на тежко болни. Дежурните лекари не се отзовават своевременно за консултация, не отразяват винаги своето становище писмено, въпреки че е тяхно задължения. Болните ненужно се разкарват от едно лечебно заведение в друго”, отбелязва стратегията. А тъй като личните лекари няма към кого да се обърнат за санитарен транспорт, когато са при трудно подвижни пациенти, макар и в неспешно състояние, така те също задръстват линейките с адреси. В този случай трябва да се влезе в преговори със социалното министерство за намиране на решение, пише в документа на МЗ.
“На фона на тази картина в стратегията се залага въвеждане на телемедицина. Т.е. докторът от линейката да праща данни на базирания колега в болницата. Представете си обаче как лекарят в реанимобила търси обхват, за да изгради телемоста, а в същото време близките на болния изливат гнева си върху него. А може дори да го набият”, коментираха доктори от съсловната организация.
hard admin

*

Top