Справедливост по казуса „Ада тепе” ще търсим в Брюксел

През последните три месеца Гражданско сдружение „Живот за Крумовград” запази мълчание по проблема със златодобива по една единствена причина. Този проблем е най-важният и най-страшният за нашия град. 11 години ние, гражданите на Крумовград, с категорично мнозинство се противопоставяме на хищните попълзновения на неоколониалистите от „Наван” и „Дънди”. През цялото това време сме се борили да убедим обществеността в Крумовград и България, че реализацията му е БЕЗУМИЕ от национална, икономическа, социална и екологична гледна точка. Винаги сме се държали на дистанция от всякакви политически заигравания. Тъй като преди и след изборите градусът на емоциите и страстите бе висок и никой не би се вслушал в аргументите ни, ние запазихме мълчание, макар че за много, много неща сме длъжни да вземем отношение.

Провокирани от последното интервю на Алекс Нестор във вестник „Нов живот”, ние заявяваме следното: Мария Дамянова и Маргит Василева не са еколози и никога не са твърдяли, че са такива. За сведение на г-н Нестор ГС „Живот за Крумовград” поставя екологичните проблеми като част от казуса „златодобив в Крумовград”, но там има и проблеми на здравеопазването, икономиката, археологията и т. н. Трябва ли да се дефинираш като някакъв, за да се бориш за правата си?

Г-н Нестор, ние сме КРУМОВГРАДЧАНИ, родени, отраснали тук и безкрайно обичащи родната си земя. Именно за това и така яростно много години се борим да запазим целостта и красотата й. При Маргит Василева освен всичко друго има и дълг пред човека, започнал тази битка – нейният покоен баща Михаил Василев.

Колкото до внушенията на господина за други интереси, за пореден, стотен път настояваме да посочи чии и точно какви са тези интереси. То не бяха намеци за турски фирми, за местни хора и прочие и прочие. Най-логично е да се приеме, че конкурент на „Дънди” в бизнеса иска тяхната позиция. Обаче би било абсурдно, да не кажем психиатрично, хора, които 11 години са се борили да не дойде едно зло, да приветстват същото такова, но под друга форма.

Ние, хората на Крумовград, г-н Нестор не сме шизофреници. Що се отнася до това, че едва ли не екологични организации рекетират „Дънди”, светлина по въпроса трябва да даде самата компания, като при това сигнализира и съответните органи.

Гражданско сдружение „Живот за Крумовград” твърдо заявява, че до този момент, през всичките тези години, не е имало нито един контакт с „Дънди Прешъс Металс”, по нито един въпрос. Нашата позиция е, че те нямат работа в Крумовград и ние нямаме какво да обсъждаме с тях.

Целият град знае, че преди 5 години „Дънди” финансираха и създадоха сдружение, което трябваше да убеди хората в общината, че златодобивът е „манна небесна”, че цианидната технология на „Дънди” е върхът на световния прогрес, че към бизнеса в Крумовград тръгват едни 5 млн. $ – въобще същото, което и днес обещават. Тогава обаче хората от сдружението, създадено от „Дънди”, явно недоволни от размера на дадените им пари, въпреки лъскавите офиси в центъра на Крумовград, се обърнаха срещу менторите си. Това е, което знае Крумовград по този въпрос, а ако има нещо друго, „Дънди” да си кажат.

А сега по същината на проблема. Решението на ВЕЕС към МОСВ не ни изненада. Ние винаги сме знаели, че то ще бъде такова. През годините и „Наван”, и „Дънди Прешъс Металс” са се радвали на сговорчиви български държавници. Като се почне от правителството на Иван Костов, подписало мандата за проучване на „Ада Тепе“ от „Наван” и даващо права на фирмата при откритие да започне експлоатация без търг. Без значение е оставен фактът, че Ада Тепе е изучавано и проучвано години от българските геолози и че е комично геоложкият екип на „Наван” в Крумовград да се води от 24-годишно момче със средно образование от Глазгоу. Именно под неговото „изключително” ръководство в Ада Тепе бяха „открити“ 90 т злато. След като „Наван” откраднаха каквото можаха, включително и през Лондонската борса, през 2002 г. фалираха. През 2003 г. с изключителното съдействие и благосклонност на двама висши чиновници от правителството на Симеон Сакскобургготски, Николай Василев и Николай Янков, на икономическия небосклон на България изгря звездата на „Дънди Прешъс Металс”. Срещу 15 млн. $ им бяха харизани и мината в Челопеч, и находището „Ада Тепе“. Нищо, че „Дънди” дори не бяха минна компания, а фонд, регистриран на борсата в Канада като занимаващ се с недвижими имоти. Едва през 2005 г. днешните носители на най-новите постижения в златодобивната индустрия се регистрират като минна компания. Основен принос за това имаме ние от ГС „Живот за Крумовград” , защото след първите протести от наша страна и злополучното посещение на големия им бос Джонатан Гудман в Крумовград „Дънди” проумяха, че трудно биха убедили някого в „злотодобивната” си експертност при положение, че основната им дейност е в недвижимите имоти. Така че очакваме „Дънди” публично да ни благодарят, че сме катализирали развитието им. Приносът на правителството на Симеон Сакскобургготски в развитието на „Дънди” е фундаментален, след като именно то подписва концесионни договори, които задължават „Дънди” да „плаща” на България 1,5% от добитото от българските недра богатство, а „скромните” 98,5% да прибира за себе си.

Така е до ден днешен.

Правителството на Тройната коалиция, начело със Сергей Станишев, има друго „приключение” с „Дънди”. Протестите в Крумовград фокусираха вниманието върху Челопеч. Множество експерти и организации доказаха, че България е загубила милиарди от дейността на „Дънди” и „ Наван”. Това призна и министърът на екологията Джевдет Чакъров. В тази ситуация правителството на Станишев сформира комисия в състав  Петър Кънев, Милен Велчев и Йордан Цонев, която трябваше да преразгледа условията по договорите на „Дънди” и държавата. Преговорите на тази комисия с „колонизаторите” завършиха с „бляскав успех”. Бе договорено създаването на съвместно дружество между „Дънди” и държавата в съотношение 75/25%, като дивидентът от държавния дял да се отчислява в Сребърния фонд. Именно на тази комисия трябва да благодарим за „високите” пенсии на българските пенсионери.

Благосклонността на държавната власт на България към дейността на „Дънди Прешъс” достигна своя апогей при днешното правителство. Започна се с незаконното, оспорено във ВАС решение за отдаването на концесията „Ада Тепе” през февруари тази година, премина през обсъждането на ДОВОС, когато зам.-областният управител на Кърджали Асен Тюрдиев, лидер на ГЕРБ в Крумовград, докара два автобуса с граждани на Кърджали, Хасково и Стара Загора да подкрепят златодобива, тъй като в „разделения” Крумовград, според медиите /в които „Дънди”активно се рекламира/ едва 4 – 5 заблудени души декларираха подкрепа за проекта на „Дънди”. Споменатият по-горе Асен Тюрдиев многократно е уверявал своите ръководители, че в Крумовград една шепа хора са против златодобива и че той ще докаже това на местните избори като разгроми Себихан Мехмед, вече трети мандат кмет на Крумовград. Резултатът е катастрофален за Асен Тюрдиев – 13-14 % за него, около 70 % за Себихан Мехмед.

По този начин „разделеният” Крумовград показа на кого държи. Себихан Мехмед до този момент винаги достойно и честно се е борила за запазването на Крумовград и живота в него. Много пъти, особено през 2004 – 2005 г., е влизала в конфликт с високопоставени свои съпартийци, апологети на златодобива, но е отстоявала правото на местните хора да живеят в здравословна среда. Именно за това те я обичат и я подкрепят, без значение към кой етнос или религия принадлежат.

Необяснимо за нас е директното ангажиране на ГЕРБ с каузата на „Дънди”, въпреки че простодушното откровение на Илияна Раева по БТВ, че премиерът Бойко Борисов е уредил „Дънди Прешъс” за спонсор на националния отбор по художествена гимнастика обяснява голяма част от необяснимото.

Лупингите на МОСВ от септември и ноември с приемането на ДОВОС за „Ада Тепе”, на ВАС с отхвърлянето правото на кмета на общината да защитава интересите на хората, живеещи в нея, затвърдиха за сетен път утвърждаваната от нас позиция – справедливост по казуса „Ада Тепе” ние в България няма да получим. Ще я търсим в Брюксел. Защото се видя, че нашият проблем е много важен за световната общност. Какъв друг български проблем е бил на първа страница на „Ню Йорк Таймс” с огромен материал? По много ли български проблеми „Ройтерс” е правила филмови материали? Тези най-авторитетни световни медии честно и коректно отбелязват, че огромното мнозинство от местни хора е срещу златодобива.

За разлика от тях в българските медии винаги се подчертава, че хората са разделени в отношението си към златодобива, без никой да се постарае да вникне в дълбочината на проблема. Не е организирана нито една дискусия защо се позволява безпрецедентно ограбване на България, съчетано с тотално унищожаване на природата.

Ние, гражданите на Крумовград, сме осъзнали, че битката за спасяването ни си е наша битка. В България, както винаги, не трябва да търсим съпричастност и съчувствие, защото, както е казал един пътешественик през XІX в., за нас българите е характерно раболепието и келепирджийството. Така е и днес.

Крумовград ще се бори до край. Тази битка ще бъде дълга и продължителна. В крайната си фаза, ако политиците на България не се осъзнаят и не се ангажират, гражданските протести и неподчинение могат да придобият непредвидими размери и последствия, защото става въпрос за живота на хората от цял един град.

 

Гражданско сдружение „Живот за Крумовград”

През последните три месеца Гражданско сдружение „Живот за Крумовград” запази мълчание по проблема със златодобива по една единствена причина. Този проблем е най-важният и най-страшният за нашия град. 11 години ние, гражданите на Крумовград, с категорично мнозинство се противопоставяме на хищните попълзновения на неоколониалистите от „Наван” и „Дънди”. През цялото това време сме се борили да убедим обществеността в Крумовград и България, че реализацията му е БЕЗУМИЕ от национална, икономическа, социална и екологична гледна точка. Винаги сме се държали на дистанция от всякакви политически заигравания. Тъй като преди и след изборите градусът на емоциите и страстите бе висок и никой не би се вслушал в аргументите ни, ние запазихме мълчание, макар че за много, много неща сме длъжни да вземем отношение.

Провокирани от последното интервю на Алекс Нестор във вестник „Нов живот”, ние заявяваме следното: Мария Дамянова и Маргит Василева не са еколози и никога не са твърдяли, че са такива. За сведение на г-н Нестор ГС „Живот за Крумовград” поставя екологичните проблеми като част от казуса „златодобив в Крумовград”, но там има и проблеми на здравеопазването, икономиката, археологията и т. н. Трябва ли да се дефинираш като някакъв, за да се бориш за правата си?

Г-н Нестор, ние сме КРУМОВГРАДЧАНИ, родени, отраснали тук и безкрайно обичащи родната си земя. Именно за това и така яростно много години се борим да запазим целостта и красотата й. При Маргит Василева освен всичко друго има и дълг пред човека, започнал тази битка – нейният покоен баща Михаил Василев.

Колкото до внушенията на господина за други интереси, за пореден, стотен път настояваме да посочи чии и точно какви са тези интереси. То не бяха намеци за турски фирми, за местни хора и прочие и прочие. Най-логично е да се приеме, че конкурент на „Дънди” в бизнеса иска тяхната позиция. Обаче би било абсурдно, да не кажем психиатрично, хора, които 11 години са се борили да не дойде едно зло, да приветстват същото такова, но под друга форма.

Ние, хората на Крумовград, г-н Нестор не сме шизофреници. Що се отнася до това, че едва ли не екологични организации рекетират „Дънди”, светлина по въпроса трябва да даде самата компания, като при това сигнализира и съответните органи.

Гражданско сдружение „Живот за Крумовград” твърдо заявява, че до този момент, през всичките тези години, не е имало нито един контакт с „Дънди Прешъс Металс”, по нито един въпрос. Нашата позиция е, че те нямат работа в Крумовград и ние нямаме какво да обсъждаме с тях.

Целият град знае, че преди 5 години „Дънди” финансираха и създадоха сдружение, което трябваше да убеди хората в общината, че златодобивът е „манна небесна”, че цианидната технология на „Дънди” е върхът на световния прогрес, че към бизнеса в Крумовград тръгват едни 5 млн. $ – въобще същото, което и днес обещават. Тогава обаче хората от сдружението, създадено от „Дънди”, явно недоволни от размера на дадените им пари, въпреки лъскавите офиси в центъра на Крумовград, се обърнаха срещу менторите си. Това е, което знае Крумовград по този въпрос, а ако има нещо друго, „Дънди” да си кажат.

А сега по същината на проблема. Решението на ВЕЕС към МОСВ не ни изненада. Ние винаги сме знаели, че то ще бъде такова. През годините и „Наван”, и „Дънди Прешъс Металс” са се радвали на сговорчиви български държавници. Като се почне от правителството на Иван Костов, подписало мандата за проучване на „Ада Тепе“ от „Наван” и даващо права на фирмата при откритие да започне експлоатация без търг. Без значение е оставен фактът, че Ада Тепе е изучавано и проучвано години от българските геолози и че е комично геоложкият екип на „Наван” в Крумовград да се води от 24-годишно момче със средно образование от Глазгоу. Именно под неговото „изключително” ръководство в Ада Тепе бяха „открити“ 90 т злато. След като „Наван” откраднаха каквото можаха, включително и през Лондонската борса, през 2002 г. фалираха. През 2003 г. с изключителното съдействие и благосклонност на двама висши чиновници от правителството на Симеон Сакскобургготски, Николай Василев и Николай Янков, на икономическия небосклон на България изгря звездата на „Дънди Прешъс Металс”. Срещу 15 млн. $ им бяха харизани и мината в Челопеч, и находището „Ада Тепе“. Нищо, че „Дънди” дори не бяха минна компания, а фонд, регистриран на борсата в Канада като занимаващ се с недвижими имоти. Едва през 2005 г. днешните носители на най-новите постижения в златодобивната индустрия се регистрират като минна компания. Основен принос за това имаме ние от ГС „Живот за Крумовград” , защото след първите протести от наша страна и злополучното посещение на големия им бос Джонатан Гудман в Крумовград „Дънди” проумяха, че трудно биха убедили някого в „злотодобивната” си експертност при положение, че основната им дейност е в недвижимите имоти. Така че очакваме „Дънди” публично да ни благодарят, че сме катализирали развитието им. Приносът на правителството на Симеон Сакскобургготски в развитието на „Дънди” е фундаментален, след като именно то подписва концесионни договори, които задължават „Дънди” да „плаща” на България 1,5% от добитото от българските недра богатство, а „скромните” 98,5% да прибира за себе си.

Така е до ден днешен.

Правителството на Тройната коалиция, начело със Сергей Станишев, има друго „приключение” с „Дънди”. Протестите в Крумовград фокусираха вниманието върху Челопеч. Множество експерти и организации доказаха, че България е загубила милиарди от дейността на „Дънди” и „ Наван”. Това призна и министърът на екологията Джевдет Чакъров. В тази ситуация правителството на Станишев сформира комисия в състав  Петър Кънев, Милен Велчев и Йордан Цонев, която трябваше да преразгледа условията по договорите на „Дънди” и държавата. Преговорите на тази комисия с „колонизаторите” завършиха с „бляскав успех”. Бе договорено създаването на съвместно дружество между „Дънди” и държавата в съотношение 75/25%, като дивидентът от държавния дял да се отчислява в Сребърния фонд. Именно на тази комисия трябва да благодарим за „високите” пенсии на българските пенсионери.

Благосклонността на държавната власт на България към дейността на „Дънди Прешъс” достигна своя апогей при днешното правителство. Започна се с незаконното, оспорено във ВАС решение за отдаването на концесията „Ада Тепе” през февруари тази година, премина през обсъждането на ДОВОС, когато зам.-областният управител на Кърджали Асен Тюрдиев, лидер на ГЕРБ в Крумовград, докара два автобуса с граждани на Кърджали, Хасково и Стара Загора да подкрепят златодобива, тъй като в „разделения” Крумовград, според медиите /в които „Дънди”активно се рекламира/ едва 4 – 5 заблудени души декларираха подкрепа за проекта на „Дънди”. Споменатият по-горе Асен Тюрдиев многократно е уверявал своите ръководители, че в Крумовград една шепа хора са против златодобива и че той ще докаже това на местните избори като разгроми Себихан Мехмед, вече трети мандат кмет на Крумовград. Резултатът е катастрофален за Асен Тюрдиев – 13-14 % за него, около 70 % за Себихан Мехмед.

По този начин „разделеният” Крумовград показа на кого държи. Себихан Мехмед до този момент винаги достойно и честно се е борила за запазването на Крумовград и живота в него. Много пъти, особено през 2004 – 2005 г., е влизала в конфликт с високопоставени свои съпартийци, апологети на златодобива, но е отстоявала правото на местните хора да живеят в здравословна среда. Именно за това те я обичат и я подкрепят, без значение към кой етнос или религия принадлежат.

Необяснимо за нас е директното ангажиране на ГЕРБ с каузата на „Дънди”, въпреки че простодушното откровение на Илияна Раева по БТВ, че премиерът Бойко Борисов е уредил „Дънди Прешъс” за спонсор на националния отбор по художествена гимнастика обяснява голяма част от необяснимото.

Лупингите на МОСВ от септември и ноември с приемането на ДОВОС за „Ада Тепе”, на ВАС с отхвърлянето правото на кмета на общината да защитава интересите на хората, живеещи в нея, затвърдиха за сетен път утвърждаваната от нас позиция – справедливост по казуса „Ада Тепе” ние в България няма да получим. Ще я търсим в Брюксел. Защото се видя, че нашият проблем е много важен за световната общност. Какъв друг български проблем е бил на първа страница на „Ню Йорк Таймс” с огромен материал? По много ли български проблеми „Ройтерс” е правила филмови материали? Тези най-авторитетни световни медии честно и коректно отбелязват, че огромното мнозинство от местни хора е срещу златодобива.

За разлика от тях в българските медии винаги се подчертава, че хората са разделени в отношението си към златодобива, без никой да се постарае да вникне в дълбочината на проблема. Не е организирана нито една дискусия защо се позволява безпрецедентно ограбване на България, съчетано с тотално унищожаване на природата.

Ние, гражданите на Крумовград, сме осъзнали, че битката за спасяването ни си е наша битка. В България, както винаги, не трябва да търсим съпричастност и съчувствие, защото, както е казал един пътешественик през XІX в., за нас българите е характерно раболепието и келепирджийството. Така е и днес.

Крумовград ще се бори до край. Тази битка ще бъде дълга и продължителна. В крайната си фаза, ако политиците на България не се осъзнаят и не се ангажират, гражданските протести и неподчинение могат да придобият непредвидими размери и последствия, защото става въпрос за живота на хората от цял един град.

Гражданско сдружение „Живот за Крумовград”

Спасов

*

Top