Съдът: Полицията в Кърджали да преразгледа решението си за пребиваването на ливанеца Карим

Ливанецът Карим М. има шанс да остане в Кърджали след като съдът отмени полицейската заповед за отнемане на правото му на пребиваване в България. Преписката е върната за ново разглеждане в областната дирекция на МВР.
Както първи 24rodopi.com писа, повече от 12 месеца Карим не е стъпвал в Кърджали и от МВР поискаха да го лишат от правото му на престой у нас.
„Гонят ме от България. Наложена ми е мярка „Отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България”. Дъщеря ми е в Кърджали, няма да мога да изпълнявам родителските си права и задължения”, жалва се ливанецът Карим М.
Началник на група „Миграция” при Областната дирекция на МВР в Кърджали е изготвил предложението за отнемане правото на дългосрочно пребиваване на ливанеца, като се позовал на чл. 40, ал.1, т.6 от Закона за чужденците в Република България. Тази мярка се прилага, когато се установи, че чужденецът, получил разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, е отсъствал от територията на държавите – членки на Европейския съюз, за период от 12 последователни месеца.
След полученото предложение, директорът на областната дирекция на МВР в Кърджали подписал заповедта.
Гражданинът на Ливан твърди, че не пребивавал на територията на България тъй като работи по силата на трудов договор с българско-търговско дружество, в чужбина и естеството на работа не му позволява да живее в страната. Той се жалва, че „заповедта ограничава правото му на личен и семеен живот, както и се създават затруднения за поддържане на семейни и социални контакти с детето му, което живее и учи в град Кърджали”. Наложената принудителна административна мярка имала за последица и ограничаването му при осъществяване на родителските права спрямо роденото от брака му дете, твърди ливанецът.
От полицията отговарят, че чужденецът е разведен и децата от брака му са пълнолетни. Бракът му с нашенката Севда В. бил прекратен още през 1998 година. Двамата се запознали и създали семейство още докато следвали в университети в столицата.
Ливанецът смята, че са му нарушени човешките му права, въпреки, че дъщеря му е пълнолетна и е разведен. „Аз имам право на зачитане на личния и семейния ми живот”, твърди Карим.
Той е обжалвал в съда и полицейската заповед е отменена.
Родените от брака на жалбоподателя с българска гражданка деца са пълнолетни, не води автоматично до извод, че няма да се наруши неговото право на личен и семеен живот, смятат съдиите. От факта на развод на жалбоподателя и пълнолетие на децата му, не означавало, че между тях не съществуват семейни отношения.
При преценката си съдът е взел предвид и разпоредбата на чл.8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, ратифицирана, обнародвана (ДВ бр. 80/2.10.1992 г.), в сила за страната от 7.09.1992 г. и ползваща се с предимство пред норми от националното право, които й противоречат – чл.5, ал.4 от Конституцията. В посочената разпоредба на КЗПЧОС е предвидено, че всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот. Намесата на държавните власти в ползването на това право е недопустима освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.
В мотивите на съда е посочено още:
„По отношение на понятието „семеен живот” съдържанието, което е вложено в чл.8 от КЗПЧОС е по-широко от това в Семейния кодекс. Такова е и тълкуването, давано от Европейския съд по правата на човека. Тъй като изводът, че няма да се ограничи правото на личен и семеен живот на жалбоподателя е направен поради това, че децата му са пълнолетни следва да се посочи, че Европейският съд по правата на човека приема, че връзките, които млад човек, все още несъздал свое собствено семейство, поддържа с родителите си представляват семеен живот по смисъла на чл. 8, § 1 от Конвенцията (решение на Европейския съд по правата на човека от 23.06.2008 г. по делото Maslov v Austria – Маслов срещу Австрия). Относно личния живот съдът приема, че той обхваща физическата и социална идентичност на лицето, в това число връзките, които е създал и развил с други човешки същества в периода на пребиваването си в страната, както и социалните му връзки с обществото като цяло (практика, цитирана по делото Maslov v Austria, както и по делото Uner, § 59; решение от 7.02.2002 г. по делото Mikulic v Croatia, § 53)”.
Съдът стига до извода, че административният акт е издаден без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Налагането на принудителната административна мярка без отчитане на тези обстоятелства не дава възможност съдът да прецени съобразена ли е тя с принципа за съразмерност, както и не е ясно необходима ли е в едно демократично общество.

От полицията могат да обжалват пред Върховния административен съд или да се произнесат с друго решение по казуса „Ще остане ли Карим в Кърджали?”.

hard admin

*

Top