Темата на броя: Аперитив върху покривката на проблемите

Масата единствен обединител
Свещта вече е преполовила дължината си. Подухва лек вятър, но пламъкът не се смущава поради нанизаната чашка на гърлото на бутилката бира, в която гордо е намушена пръчката восък.
Кварталът е панелен, градът е Кърджали, „ресторантът”-гараж зад един от блоковете. Маса, няколко стола и изглед към „Водното огледало. В далечината се виждат светлините на моста, коритото на Арда и дори спокойната повърхност на водата. Тишина и спокойствие. Хората се прибират от работа и почти всеки се отбива за по чашка, въпреки ранната тъмнина и застудяващото време.
Мохабетите в импровизираната кръчма са различни като посетителите и напитките, които са избрали, за да изпратят поредния ден и посрещнат новата нощ преди да се приберат при семействата си.
Другата квартална кръчма е в Смолян. По пътя към Пампорово. Кеф ти – гледка към величествените скали, кеф ти – към покривите на града. И тук чашката обединява. Останалото е философия – дали е смисъл на живота или доказателство за отчаянието.
Подобни места са единствен свидетел на размислите, работните премеждия, мъките, радостите, мечтите и всичко на нашенци. Изповедалнята за добро и лошо, „селският мегдан”, хоремагът, но насред градския квартал. Разтухата, която нашенецът все още си позволява дори в момент на криза.
Това са масите пред малкия магазин, гаражите, мазетата, там където всички се познават, но наместо меню се предлага по патронче, цигара и изплютата шибана истина с категоричността на самия живот. Масите, на чиято покривка застилат проблемите си съвременните философи. Тези, които оцеляват ден за ден, но всяка вечер неизменно зарязват грижите си в махалата. Не в къщи, а някъде там-между блоковете с искреното желание у дома да се заговори за нещо по-различно, за нещо по-хубаво.
Местата са много, хората още повече. Изповедални, отдушници, както искате ги наречете.
 
От редакцията
 
Четете темата на броя в „Родопи войс”тук и тук
hard admin

*

Top