Ти беше ли на поклонението на Димчо Михалевски?… А ти защо беше?

Не знам каква е диагнозата на онези, които бяха на поклонението на народния представител Димчо Михалевски и си задаваха възможно най-глупавите въпроси, които могат за узреят в една човешка глава в такъв тъжен момент.
Кои са дошли? Колко са дошли? Колко е дълга опашката от чакащи? Ама защо и опонентите са тук? Ама защо в медиите пишат толкова хубави работи за него, а негативните мнения не ги допускат? Ама защо толкова не го подкрепиха, когато се кандидатира за кмет?…
Глупостта ходи по хората, пък било то и на погребение.
„Ти ще видиш, аз като умра, колко хора ще дойдат!”, само това не чухме от тези „титани на мисълта”.
Починал е човек, депутат, емблематична фигура от управляващата партия, съпруг и баща, едва на  48 години. Това достатъчно ли е за обяснението защо не само семейството и приятели по партийна линия  бяха в храма „Св. Георги”?
При 4-часово поклонение колко човека минават на минута – 3, 4 или 5? Това пък е статистика за онези с афинитет към гробарската аритметика.
Димчо Михалевски имаше много трудни моменти в живота си (присъствието му в скандалната фирма „Ковег”, смъртта на главния счетоводител на фирмата, историята с офицера Проданов, дълговете му и запорираната заплата като зам.-кмет, провалът му на кандидат-кметските избори, скандални разкрития при обществени поръчки), но много повече бяха постиженията (помогна на Кърджали и региона в усвояването на десетки милиони левове за мегапроекти, особено в периода, когато беше зам.-министър на строителството – „Водното огледало”, ГКПП „Маказа” и др.), които го запечатват със светли краски в аналите на града край Арда, в графата „един достоен син на Кърджали”.
Михалевски не беше страхливец. Той живя и работи на бързи обороти.Отиде си и заради отказа да намали темпото и да легне да се лекува.
Може би президентът Георги Първанов (2002-2012) изрече най-мъдрите думи от всичките си посещения в Кърджали – Колко много неща, освен живота, са безсмислени!
24rodopi.com
hard admin

*

Top