Убийствен тен за ден или… ужасът „Маказа”
Лятно битие с „Живея на плажа, спя в панелката”
Жельо МИХОВ9 септември 2013 година, 10 часа и 58 минути
Септемврийско слънце гали с нежност стотиците, събрали се от двете страни на българо-гръцката граница. Минути ги делят от това да преминат законно през „браздата”. Една мечта на десетки години се сбъдва пред очите им. Речи се държат от областните управители на Кърджали и Източна Македония и Тракия. Две минути преди 11.00 часа 7-годишно момиченце от Кирково помага на Бисер Николов и Аристидис Янакидис да прережат лентата на ГКПП „Маказа”. Час след церемонията пунктът вече е отворен, а желаещи да преминат не липсват. Тласък на туризма, икономиката, не само за двата региона, но и за двете държави е надеждата при вдигането за първи път на бариерите на така жадувания проход, който да свърже Родопите с Бяло море. Същевременно строителството за скъсяване на маршрута продължават. Това обаче не вълнува присъстващите. Портата е отворена.
Датата е 9 септември. През границата не нахлуват съветски войски. Идват гърци, а нашенци могат за най-кратко време да достигнат всяка точка на Беломорието.
6 септември 2015 година, часът е 14, денят – неделя
„Аре движи се бе, сега ли намери да пикае тоя? Давай, за да влезем поне на сянка в тунела!”. Следват клаксони, а нетърпелив шофьор дава газ, влиза в насрещната лента и опитва да заеме опразненото място пред водача, който се облекчава в близките храсти. Всичко се случва на няколко километра преди „Маказа”, на гръцка територия. Десетки хиляди са се възползвали от първия уикенд през септември, за да се опънат на плажовете в Гърция. Хиляди са се устремили в неделния ден, за да се приберат навреме и се подготвят за работния понеделник. До граничния пункт обаче ги делят няколко километра. Керванът е спрял и се вие на близо 500 метра преди последния тунел преди „Маказа”. Слънцето не прощава и бие в лицата на водачите. Облекчаващият се влиза в автомобила и на свой ред дава газ в жалък опит да си възвърне предходната позиция. Следва опит да се вклини в колоната отново, придружен със словесното неодобрение на няколко езика.
Колоната пъпли по асфалта като откъсната опашка на гущер-гърчи се в различни посоки, но сякаш не напредва. Усещането е тягосно. Минутите се нижат безкрайно дълго, а желанието за момента е едно-поне да стигнем до тунела. В него е сянка, вентилацията е добра, а тътенът от музиката в различните автомобили се слива в извратен за слуха бетонен бар. Светлината в края му връща водачите във „фурната”, а гледката на извитата колона покрай баирите отново изпъва нервите. Гледат се часовниците, изчислява се времето, анализите окончават с „Що те слушах ма, а не тръгнахме по-рано!”.
След около 2 часа и половина баирът е превзет и пътят към дома се ширва с цялата си красота. „Движим се!” и следва настъпване здраво на газта…
Ставаш заедно с тютюнджиите, „печеш” се за час на границата
На „Маказа” има един проблем-огромните опашки и чакането. Стоте километра от Кърджали до най-близкия плаж в Северна Гърция понякога костват часове за нашенци. Това превръща курортистите в тютюнджии. Стават около 5 часа сутринта през уикенда и тръгват, за да избегнат колоните и преминат за около 30 минути през пункта. Това, което куца в тактиката обаче е фактът, че тя се използва не само от няколко гении на туристическата мисъл, а от всички, хванали тютюнджийски тен, но не на нивата. Керванът тръгва още в ранни зори през почивните дни.
„В 5.30 часа в събота в Кърджали има движещи се автомобили само с регистрации, различни от кърджалийската. На път за границата набират скорост хасковлии, пловдивчани, габровци, софиянци, дори бургазлии. Натискат и изпреварват без да им пука дали маневрата е рискова, дали има видимост преди завоя. Газ, за да останат всички останали по пътя зад тях на очакваната опашка. След това ги виждаш същите само на пет коли пред теб. Дано белите не зачестят по пътя”, коментират кърджалийци, избрали схемата „Всеки уикенд на плажа”.
Убийственият тен в рамките на ден
100 километра от морето звучат като „Ай, да пием по бира на плажа и да се връщаме за мача”. Афалтът в най-малкото трицифрено число накара стотици родопчани да изберат тарикатската версия за почивка-в чужда държава и евро не ти трябва когато ти е под носа. „Ей тука е, паля колата и за 20 лева отивам и се връщам. Вземам бири от кварталния магазин и за вечеря се връщам и минавам на ракия”. Това може да се чуе от всеки жител на Източните Родопи. И щеше да е вярно ако „Маказа” допускаше само и единствено нашенци. Плаж за ден се превърна в убийствен тен за „морските” родопчани. „Пълна разсипия. Ставаш в зори, настъпваш здраво, за да стигнеш по-рано, но такъв филм няма. Винаги се чака. Следва плаж. Слънцето уморява, солената вода още повече. Стоиш до последно, за да си изкараш наистина един пълен ден край морето. Минаваш през душовете, преобличаш се в кабинката и тръгваш обратно. Уморен и слънчасал, както стотици, които срещаш на границата. Тръгвал съм в 18 часа от плажа, прибирам се в Кърджали в 21.30 часа. Ето едни 100 километра, измерени в часове. На другия ден си на работа, а след еднодневната почивка трябват два дни релакс. Напечени, изнервени хора, които дават газ, за да се приберат по-бързо. Самоубийство заради едното изтягане на плажа и тен. Но пък си похарчил пари само за гориво. Няма нощувки и т.н., като изключим разхода за покупки у дома. Но той си върви в същия размер и ако човек прекара уикенда без да пътува”, споделя родопчанин, използващ често лятната „промоция” в ритъм „живея на морето, но спя в панелка”.
Петима министри умуват за разширяване на пункта
Разширяването на ГКПП „Маказа” и възможностите за изграждане на обходен път на Кърджали ще предизвика истински десант на министри край Арда. Лиляна Павлова, Десислава Танева, Зорница Русинова, Божидар Лукарски, Николина Ангелкова ще вземат участие в кръглата маса „Да! На българските региони-Кърджали”.
Темите, които ще бъдат дебатирани от министрите на регионалното развитие, земеделието, труда и социалната политика, икономиката, туризма и образованието са изцяло свързани с икономическите и инфраструктурни предизвикателства на региона.
Министрите от кабинета ще бъдат запознати с възможностите за разширяване на пункта „Маказа”, както и Кърджали-Смолян, участъка до село Главатарци, като шанс за „тласък на туризма”.
Нашенци: Бързаха, а трябваше да предвидят трафика…
„Десетки години чакахме отварянето на прохода, датите се меняха и в бързината кой да пререже лентата се получи сегашната ситуация. Трябваше да бъде предвиден огромният трафик. Да не говорим, че пунктът щеше уж да е и за тежкотоварни автомобили. Четири ленти за проверка в едната посока и още толкова в другата ще реши проблема с опашките. Времето за преминаване ще се съкрати два пъти. Но не, сега ще ни се стъжва още от май, а през август ще е немислимо”.
Мнението не е е на един човек. То е съвкупност от коментарите на стотици шофьори, които се решават да преминат през „Маказа” в летния сезон.
100 километра не винаги означават час и десет минути, а припрени действия след десетки години чакане-оформят само ядове и опашки.
24rodopi.com
На снимките:
Рано сутрин на отиване е сянка
На връщане хващането на тен продължава
Разликата от потника ще бъде бързо заличена
Но цялата мъка си струва – на Родопското море е голям кеф