Унижение в евро като начин на живот

Елена Хаджиева

 

Дискова херния, шипове, язва, тотално отслабване и скъсани нерви. Това е част от цената, която гурбетчиите ни плащат за „по-доброто съществуване” зад граница. Наред с разказите за добър, щастлив, богат и свободен живот, гурбетчийството е свързано и с много проблеми, които, като че ли от гордост, масата нашенци, работещи зад граница спестяват, за да може някак си сънародниците им да им завидят.

Ако можем да направим класация за най-тежките условия на труд от нашенци в чужда държава, то Гърция ще я оглави с най-много точки. Едва ли има друга страна, в която българите да са толкова мразени и да се третират като роби. „Мизерията в България ме накара на 55 години да стана болногледачка в Гърция…”. Така започва разказът си Росица от Смолян. От три години жената обикаля Гърция, за да изкарва прехраната си и да помага на двете си деца и двата внука в родния град. Въпреки предпенсионната си възраст, невъзможността за работа, която да донесе мечтаната пенсия, тя заминава през 2010 г. в южната ни съседка, за да работи като болногледач на възрастна жена, болна от склероза. Обещаната заплата от 1500 евро я кара да преглътне факта, че в следващите месеци ще спи в нещо като обор, от който се виждат и звездите, заради крехкия покрив. Това е и цената, на която преглъща всекидневните обиди, мизерната храна, както и опитите за побой. „Вечер, едва си позволявах да спя, защото болестта на бабата бе такава, че ставаше и с помощта на пръчка ме будеше”, спомня си мъките Росица. Освен боя, родопчанката е принудена и постоянно да чисти риба и други морски дарове – любима храна на болната. За всеки път, в който морската храна не е приготвена по традиционната рецепта, тя е търпяла викове, обиди, посягане с ръка…

Едва изкарала и 4 месеца, нашенката не издържа и търси работа в друг гръцки град, на юг от Атина. Попада в почти обезлюдено село. Радостта от по-добрите старци, за които се грижи се стопява бързо. „Бях като в змиярник. Навсякъде имаше огромни змии и гущери и ако не си отваряш очите на четири, можеше да се озовеш в едно легло с тях”, разказва още за патилата си тя. Въпреки доброто отношение от страна на домакините, влечугите прогонват нашенката на остров в Бяло море. Парите са добри, условията чудесни. „Друго си е да си в кухня – хем по-спокойно, хем храна”, мисли си тя, докато навлиза в новото си поприще. Всичко щеше да е прекрасно, ако в назначаването нямаше замесена българка. Нашенка с богата биография по южната ни съседка се представя за добрата самарянка, която урежда българи на хубава работа срещу комисионна. Главната ни героиня се оплита в нейните мрежи като й дава известна сума в евро, пестена с месеци къртовски труд при старците. Парите били уж назаем, за да може дамата Х да се прибере за малко в България и веднага след като го стори връщала заема. Да, ама не! Парите се прибират, самарянката изчезва, а освен без пари, Росица остава като заложник в заведението, тъй като измамницата е взела и пари от собственика на заведението. Следват още 6 месеца къртовски труд, за да може родопчанката да се изкупи, да плати дълга на нашенката…

Въпреки премеждията Росица продължава да е в Гърция и да работи каквото намери. Мотивира се с думите: „ По-добре роб в Гърция, отколкото роб в родната България”.

Разказите за мъките из Гърция на родопчани са десетки, може би и стотици. В горното поречие на река Арда все още си спомнят за добрите тютюневи босове, обещаващи бързи пари за лесна работа, заменени скоро след заминаването със спане в обор, без баня, без елементарни условия за живеене.

 

 

Дискова херния от бляна „да стана бял човек”

 

Не са малко и разказите за пострадали в Англия. „Отидох да стана бял човек, а заварих 4 километрови вади с ягоди, от които получих дискова херния, която не можах да излекувам със спечелените 6 хил.лв.”, разказва за мъките си друг родопчанин – Влади. Той е един от стотиците български студенти, гниещи из ягодовите плантации на Острова. Парите, които получават обаче, ги карат да забравят за мъките. Нормално. Тези пари в България се изкарват за 2 години работа, а не за 6 месеца. Пламен пък си спомня как цяло лято е оправял покриви на 45 градуса в Испания и когато е дошло времето за плащане си е тръгнал с празни ръце, защото „каръкът рядко изневерява на хората от Източна Европа”.

Животът зад граница не е песен, не е и лесен, но обърнато в левове – доходоносен. „Въпреки, че получаваме в пъти по-малко от официалното, сме доволни. Нали ще си купя нова кола, нова плазма, нов айфон, ще пия уиски от бутилка в дискотеката и ще ходя с яки мацки”, разсъждава родният гурбетчия. Това е цената, която плащаме. Каквито и разкази да слушаме за чужбина, в тях има и доза преувеличение и доза жестока истина. Едно е ясно, след Дунав мост приятели няма, братовчеди също, няма помощ и солидарност. Всеки българин ще каже „В чужбина не се занимавай с нашенци, по-зли от дявола са и мислят само как да те прецакат”. Опитът, който имаме вече 15 години го доказва.

 

 

Не правете така

Колата му струва 400 евро, глобата – 700

 

Родопски шофьор с малолитражна кола за 400 евро изнерви връщащите се от гръцки плаж нашенци (на снимката).

За негов късмет в района на Ехинос нямаше дежурещи пътни полицаи, защото за пресичане на двойна непресечена линия глобата възлиза на доста по-висока цена от тази на „бараката”, с която въпросният водач се движи. За незнаещите, сумата възлиза цифром и словом на 700 евро.

В неделните вечери по пътя от Ксанти към Златоград може да се видят всякакви типажи – от такива, които са си купили шофьорските книжки до роми, които се ужасяват от завоите и съжаляват, че са преминали от режим „Каруца” на моторно превозно средство.

hard admin

*

Top