Цели 20 000 лева за кирпичена къщичка! И то до хвостохранилището?

Беда ще е, ако има земетресение с магнитут 8.5 по Рихтер
Ния ДАМЯНОВА
20 000 лева искат за стара селска полумасивна къща от кирпич и гредоред от 40-те години. За живеене са отредени 70 кв. метра, дворът е 1 200 кв. метра.
Скъпичко е, защото селото е близо до морето или планински курорт? Нищо подобно. В съседство има три хвостохранилища (две на „Елаците” и едно на „Челопеч Майнинг”), а всяка заран първото, които виждаш в далечината, е огромната площ на златодобивното предприятие в Челопеч.
„Цените в село Чавдар са високи, в сравнение с други населени планински места у нас. Скъпо е за кирпичена къща, но има интерес. Новите къщи с жилищна площ 100 кв. метра вървят между 31 000 и 62 000 евро, съобразно с големината на двора, състоянието на къщата, екстри и т. н. В момента уреждаме документите за покупка на имот от младо семейство, което е решило да отгледа децата си в провинцията, където го няма стреса, диша се, има работа. В Чавдар живеят 1 250 души, улиците им са асфалтирани, имат нов център и парк, дори неолитен музей”, информират ни от голяма столична агенция за недвижими имоти, която има представителство в Златица.
Питаме за хвостохранилището на „Челопеч”, около което се въртят и повечето от 30-те неудобни въпроси в бележниците ни,
които предварително бяхме подготвили към ръководни кадри в златодобивната мина.
„Който от местните е решил да си ремонтира къща тук, той е наясно, че не съществува никаква опасност от екокатастрофа. Който отвън искат да инвестира в имот тук, той пък е проучил много обстойно – от тревожните сигнали на еколозите, до отговорите на компанията, до докладите на екоминистерството. В никакъв случай апокалипсис тук не предстои, ако съдим по това, че почти няма траен гурбетчийски поток към Западна Европа, и че цените на имотите държат високи цени”, твърдят от агенцията.
„Интересното е, че от един от клиентите ни научихме, че две трети от хвоста вместо да отива в хвостохранилището, се смесва с цимент и се връща в галериите за подсилване на стените”, уточнява брокерът Иван Димов.
Припомняме си информацията, която получихме в „Подземния град” и в Обогатителната фабрика за така нар. „инсталация за запълване”. Фибробетонът е бетон, на който са добавени специални фирми (скоби – стоманени, синтетични или алкалоустойчиво стъкло) за подобряване на свойствата му. Те водят до подобряване на якостта на опън и еластичността при счупване и спукване.
„Хората, които харчат парите си, го правят планово и много внимателно. Изключват всякаква емоция. Същият този клиент знаеше всичко за аварията с хвостохранилището в Унгария преди 3 години и каква е разликата с хвостохранилището край Чавдар”, казва брокерът Димов.
Местните жители години наред задавали въпроса „От проливните дъждове може ли да дойде вълна и да помете стената и тоновете утайка да тръгнат надолу към реката?”.
„Дори да дойде огромна вълна, което може да се случи веднъж на 10 – 15 хил. години, нивото на водата в езерото ще се повиши само с 56 см“,
поясняват еколозите на „Челопеч Майнинг”, които ни показват хвостохранилището. Отчитаме, че разликата между утаителното езеро и котата на стената е около 5 метра
Мегарезервоарът за отпадните продукти първо грабва със сиво синкавата вода. Прилича на езеро – магнит за туристите. Край водната шир има специално поле с насаждения от рози, мащерка, лавандула и други билки, за които се грижат еколозите на „Челопеч Майнинг”. Оградата и охраната не са предпазна мярка срещу рибари, а показват, че това е промишлен обект.
Общият брой хвостохранилища на територията на България е 33, от които 21 са спрени от експлоатация. От действащите 12, според докладите на Министерството на околната среда и водите, хидротехническото съоръжение на „Челопеч Майнинг” получава най-висока оценка. То е с капацитет 25 млн. куб. м.
Утаителното езеро край Челопеч и Чавдар е проектиран, изграден и се експлоатира на база утвърдени норми, които гарантират устойчивост и безопасност. Главният проектант осъществява постоянен контрол. Задължен е да го прави както по време на експлоатацията, така и след преустановяването й. Успоредно с този контрол и вътрешния контрол на ползвателя на хвостохранилището, ежегодно междуведомствени комисии (гражданска защита, аварии и бедствия и др.) извършват специализирани проверки  за състоянието на това хидротехническо съоръжение.
Шегата на проектанта на тази мегаплощ гласи: При един земетръс от 8,5 по Рихтер единственото нещо, което ще да остане в региона, е хвостохранилището!
Въпреки фактите и добрите новини, решаваме да прочетем новия бестселър на Джон Гришам „Планината Грей”, в който адвокати се борят срещу въгледобивните компании.  Надяваме се да изненадаме инж. Илия Гърков, човекът който ще ръководи златодобива на Ада тепе, с въпрос с повишена трудност.
24rodopi.com

Ами сега! Милиардер тропа на вратата – четете тук
Виж Чеполеч, мисли за Крумовград – четете тук
От цял свят идват минни специалисти да видят Челопеч, а на Ада тепе ще бъде по-модерно – четете тук
14 крумовградчани обучени да успеят, … защото ги е грижа – четете тук
hard admin

*

Top