Цианидите мръсната тайна на златодобива

[i] Последиците от тази индустрия може да се заплаща от цели поколения[/i]

[html] [img]ada-tepe-cianidi.jpg[/img]
Златото се е ценяло от хората през всички епохи. През последните десетилетия технологията за добива му претърпя бурно развитие. Сега вниманието е насочено към начините за ограничаване на вредите върху околната среда при извличането му от недрата на Земята. Най-старият и същевременно най-малко ефективен метод е чрез разбъркване на смляната златоносна руда с вода. Частичките злато, които са по-тежки, се утаяват по-бързо. Този начин позволява извличане на незначителна част от ценния метал. Затова хората са започнали освен вода към сместта да добавят живак, който образува течна метално-живачна сплав – амалгама. Тя се нагрява, живакът се изпарява, а среброто и златото остават. По този начин се отделя над 60 % от ценния метал. С този метод се получават 600-800 т злато, което е около 1/3 от световния годишен добив.
В България злато се получава по промишлен способ от медни и полиметални руди. След 1950 г. така са добити около 35 т от находище “Челопеч”, около 30 т от “Елаците” и 5 т от останалите находища.
С приватизацията и приемането през 1999 г. на двата закона за подземните богатства и концесиите те са преотстъпени на безценица на наши и чуждестранни фирми, които искат да добиват златото с цианиди. В американско екологично списание “Опазване на околната среда, перспективи” , издавано от Националния институт на САЩ по екологични и здравни науки, има публикация точно за този опасен метод. Той се определя като мръсната тайна на златодобива.
Фаталните за човека дози са между 40 и 200 мг чист цианид или една чаена лъжичка 2 % цианиден разтвор. Според Световната здравна организация годишно в света се произвеждат около 200 т натриев цианид, от които около 180 т са за добив на злато.
Цианидите извличат не само златото и среброто от рудата, а също и арсен, живак, селен, някои тежки метали. Не е за пренебрегване и гледката на това, което остава след добива на злато – планини отпадъчна скална маса, хвостохранилища и изкопана огромна яма с размери, примерно с диаметър от 1,6 км и дълбочина 800 м. Ако облицовката на дъното на хвостохранилището се наруши, проникването навън на токсични съединения от вече обработените скални маси чрез дъждовните води продължава с десетилетия, се посочва в статията. Затова основно изискване за разрешаване на дейност на златодобивни предприятия на основа на цианидния метод е да се намират в райони с годишно количество на валежите под 250 мл (близо три пъти по-малко, отколкото са те в България). Корените на засадените върху вече покритото хвостохранилище растения поглъщат намиращите се опасни химически елементи и могат да се натрупат в хранителната верига.
През последните години има повече от 30 големи катастрофи с язовирни стени, довели до замърсяване на реките с цианиди, се посочва в статията. По протежение на стотици километри измират хиляди тонове риба и тези злополуки “поглъщат” стотици милиони долари за ликвидиране на последиците. Утаяването на отпадъчни материали на дъното на реките и техните брегове на десетки километри е причина за замърсяването на хранителните рибни запаси, да измират домашни животни, пили вода от тези реки, хората мистериозно да заболяват, се казва още в статията.
Ето защо не е добър вариант тази индустрия, чиито последици трябва да понасят и заплащат цели поколения. [/html]

автор: Валя АСЕНОВА
статия: в. Нов Живот

hard admin

*

Top