Цитат на деня: Лицето на еврокризата – средната класа внезапно се стопи

Обикновените граждани в ЕС понасят затягането на коланите по различен начин, но винаги болезнено и с висока доза отчаяние
 
“Моята еврокриза: лични разкази от цяла Европа” – така британският в. “Гардиън” е озаглавил публикацията, която проследява как световната криза се е стоварила върху средностатистическия гражданин на Стария континент. Герои на разказите са хора на различна възраст, с различни професии, със или без семейства и деца. “Сега” допълва историите и с разказ за българско семейство.
 
 
Каролина работи на няколко места без твърд доход
 
Каролина Згола от Познан е образец на новия трудов морал в Полша. Работа на едно място е рядко срещана в страната и две трети от младежите трябва да работят на временни договори за заплати, които са много по-ниски от стандартите в Западна Европа.
“По професия съм гримьорка. Отделно от това правя дизайн на чанти и работя във фотостудио. Организирам също сватби и съм аранжьор на цветя”, сподели 29-годишната Каролина. Освен това тя учи на гримьорство онези, които са решили да се захванат с този занаят. Седмиците й са много натоварени, но няма гаранции за заплата или за платена отпуска.
Като ученичка Каролина не е знаела какво иска. Това се е променило след провала на изпита по математика в гимназията. “Трябваше да забравя за следване в университета. Преди 10 години това беше истинска трагедия. Много пъти трябваше да слушам, че съм опропастила живота си”, спомня си тя.
Приятелките й карали първата си година в университета, когато тя започнала да работи, докато се подготвяла за изпитите. Каролина признава, че онази година е била “пробив” за нея: “Имах време да намеря своя път”.
“Всичко започна, когато бях стажантка в цветарски магазин. Работата бързо се превърна в страст. По това време се записах в училище за гримьори. След това започнах да уча в авторитетно училище за аранжиране на цветя и започнах да работя в известен цветарски магазин. След няколко години работа реших да захвана собствен бизнес”, споделя полякинята.
Каролина признава, че животът й е много трескав. Понякога през седмицата тя прави снимки, заради което пътува из цяла Полша. “Отивам да спя във Варшава, а сутринта започвам със снимки в Познан”. През уикендите трябва да организира сватби и да гримира булките. Между всичко това прави дизайн на чанти, шити от майка й. Твърди, че иска да създаде своя марка за чанти. “Досега това бе хоби, но мисля, че има бъдеще в тази работа и скоро тя може да бъде основният ми източник на доходи”. Каролина няма твърди доходи. Но твърди, че не иска много. “Искам почивка два пъти в годината и от време на време дълъг уикенд”.
Добавя, че среща много хора, които работят на няколко места. Смята, че това е “готино, защото не изпадаш в рутина. Щастлива съм, защото обичам работата, която върша”.
 
 
Испанско семейство се отказва от телефон и телевизор
 
Години наред Луис е работил в юридическия отдел на банката “Каха” в Мадрид. Ден след ден е обработвал документи за неустойки и просрочени плащания. Малко по малко е виждал как към класическите случаи на лошите длъжници се добавят нови лица – хора, които досега не са били в тази категория, които не са били в периферията на обществото. С една дума – хора от средната класа. Той едва ли си е представял, че на 57 години ще дойде и неговият ред. Сега е в списъка на безработните заедно с жена си, която е без работа от 5 години. Двамата са се отказали от кредитните си карти, а този месец им бе спрян и достъпът до интернет – вече не могат да си позволят този разход.
“Литър бензин вече струва повече от чаша кафе. Нашата кола просто събира прах”, казва Луис. Спестяванията на семейството се стопили през последните няколко години, най-вече откакто жена му губи работата си като административен служител.
По-големият им син, 27-годишен икономист, кара стаж в застрахователна компания и според Луис “работи безплатно”. Така че това 4-членно семейство (по-малкият син е на 15 години) има доход от 1400 евро – тази сума Луис получава заради ранното си пенсиониране. Ипотеката му изяжда 600 евро. Други 300 евро отиват за изплащане на друг заем. Така че остават 500 евро за цял месец. Дните, когато семейството можеше да отиде на почивка, са далечен спомен. Следващия месец семейството трябва да се откаже от телевизия и телефон, за които плаща месечно по 90 евро.
“Бях свикнал да работя и живея с определена степен на сигурност, но всичко се промени. Емоционално се чувстваш ужасно. Имам още малко живот, не мисля, че това, което се е случило с мен, е справедливо. На 57 години вече нямам никакъв шанс да си намеря работа”, обезверено заключава Луис.
 
Италиански архитект се върна в бащиния дом
 
Преди 10 години архитектът Даниеле Мондиале напуска дома си в Армено Сан Салваторе, искал да завладее света. Тази година обаче 30-годишният мъж бе принуден да се върне и да живее с родителите си.
Отначало нещата вървели добре за Даниеле. Завършва архитектура в миланската Политехника и бързо стига до месечна заплата от 2000 евро. Наема студио и става финансово независим: “Това беше 2007 г., преди финансовата криза. За няколко години имах усещането, че градя бъдещето си. Въпреки че всичко се оказа илюзия”.
Кризата удари строителството и всичко стана по-трудно. Спадът на поръчките е предизвикал жестока конкуренция и пряката последица е спадът на плащанията.
“Големите риби заграбиха целия бизнес, оставяйки по-малките без поръчки. Те плащаха смешни суми на работещите на парче. В същото време животът постоянно поскъпваше – стана невъзможно да се живее с парите, които само допреди няколко месеца стигаха за храна, бензина и сметките”, разказва архитектът.
Така Даниеле и негов колега решили да наемат малък апартамент в покрайнините на града и да си поделят наема. Планирали и да създадат малко работно пространство към жилищната площ. Но скоро идеята се провалила. “Вместо студио сложихме две допълнителни легла, да ги даваме под наем. След 10 години почувствах, че съм се върнал там, откъдето бяха тръгнал: да живееш в апартамент с други трима души и да спиш с някого в една спалня, за да свържеш двата края. Не бях си представял, че в живота ми ще настъпи такъв завой”, огорчено споделя Даниеле.
В крайна сметка се отказва от такъв живот. С магистърска степен и работа по докторантура той си събира багажа и се връща у дома. Това не е като в задънена улица. “Изписах “архитект” на табелката под звънеца. Започнах да си търся работа, да си създавам име, и пред мен се откриха неочаквани възможности, докато в града аз бяха един от многото”, добавя той. Изпълнява проекти и печели месечно около 1500 евро: “все още не са достатъчни, но се надявам да съм на прав път”.
“Не е лесно да нямаш свое лично пространство и време. Нито пък отново да живееш с родителите си, които винаги гледат на теб като на тяхното дете и неизбежно ще те нахокат, ако закъснееш за вечеря, или ще те изгледат неодобрително, ако отидеш на верандата за една цигара”.
 
Затягането на колана лиши британски инвалид от социални помощи
 
Съдбата на 51-годишния Стюарт Ноудън е поучителна история как животът може да рухне във време на строги икономии. Повече от три десетилетия той е работил като дърводелец и мебелист в Манчестър. Доскоро е имал къща и два пъти годишно е прекарвал отпуските си в чужбина.
Откакто обаче преди две години пада от покрива на къщата си, след като е загубил съзнание, животът му рухва. През март изкарва серия от микроинсулти, последвани от масиран инсулт през юни. Засегната е лявата му страна, движи се с бастун и има редовни пристъпи. Естествено от март не работи.
“Бях свикнал да работя всеки ден, никога не съм боледувал в продължение на 33 години. Сега едва ходя и се чувствам толкова уморен, че спя по цял ден”, казва Ноудън.
Но здравните му неволи са само част от проблема. Финансовата и фискална криза във Великобритания се усеща най-остро в онези области, в които правителството извършва съкращения, за да намали държавния дълг. Кардиолог му казва, че повече няма да може да работи и да кара кола. Въпреки това Ноудън не успява да събере достатъчно точки, за да получава помощи като недееспособен поради заболяване. Той твърди, че държавният оценител не е поискал никакви документи за състоянието му.
Точковата система, започнала при предишното правителство и разширена от сегашната коалиция, определя кой може да получава помощи. Критиците й твърдят, че се използва, за да се съкрати списъкът на нуждаещите се от социална помощ.
“Казаха ми, че съм събрал само 6 точки, а трябва да имам 15. Не мога да работя, както и да постъпя в болница. Ако аз не мога да получа обезщетение, кой тогава може?”, пита Ноудън.
Ноудън описва света на социалните помощи като кафкиански “ад от груби хора, които казват “не”. Кандидатства за получаване на обезщетение за безработица, но то му е отказано, защото здравословното му състояние не позволявало да кандидатства за работа. След това кандидатства и за обезщетение за инвалидност, но е било преценено, че той не е достатъчно осакатен, за да го получава. Подава и молба да получава парична помощ за изплащане на къщата и първоначално наистина е получавал по 10 лири седмично. Сега обаче те са спрени.
Трябвало да разчитат на 574-те лири, които съпругата му изкарвала месечно като чистачка. Но с ипотека от 72 000 лири, от която месечно изплащат 520 лири, те не могат да оцелеят само с този доход.
Освен това двамата са на път да загубят дома си заради нередовното изплащане на ипотеката: “Преди няколко седмици, докато бях в болницата, банката започна процедура срещу нас. Изпратиха хора у дома да видят, че не съм избягал или нещо такова”.
 
Мама и татко без нови дрехи заради децата
 
“О-о, задушени картофи…Ам…ам!… Искам ги всичките”, възкликва 6-годишният Бастиен, върнал се от урок по бейзбол. 4-годишният му брат Албан доизяжда купата с десерт. Майка им Клеманс Ошер обяснява затягането на колани във френски вариант.
Първо е кухнята: да, нова е, като магазин на ИКЕА, но е монтирана от съпруга й Фабрис по време на лятната почивка. “Вече не можехме да си позволим да отидем на другия край на света, както бихме искали. Не караме ски, ограничихме нашия културен живот и за всеки разход мислим по два пъти”, споделя Клеманс.
Семейството се маха от Париж малко след разразяването на кризата. Заплатата на Клеманс като медицинска сестра едва стига, за да се покрият услугите по гледането на децата. Наемът, паркингът за колата и храната увеличили разходите. “Не можех да си позволя нова дреха, беше трудно да си позволим дори подаръци за рождените дни и вечеря с приятели,” казва тя.
Цените на имотите ги прокудили на 45 км от Париж в Серж-Понтоаз, където семейството намерило 4-стаен апартамент за по-малко от 200 000 евро. Месечно ипотеката им струва по 1400 евро – почти половината от заплатата на Фабрис.
Клеманс не очаква кризата да бъде толкова силна като в Гърция и Испания, но гледа на бъдещето с по-голяма трезвост: “Данъците ще продължат да растат, докато обществените услуги ще намаляват от гледна точка на човешките и финансовите ресурси”.
Нейният съпруг, който е аудио-визуален техник, казва, че условията на труд са станали по-тежки. До 2010 г. компанията му за провеждане на различни мероприятия е имала поредица от добри години. Сега обаче клиентите намалели, а и искали по-големи и по-атрактивни мероприятия, но срещу по-малко пари. Работните дни станали по-дълги, напрежението се увеличило, но заплатите – не. Далеч от тревогите на родителите си Бастиен и Албан са заспали – те могат да спят спокойно.
Техните родители предпочитат да се лишат от редица неща, примерно ресторант и сладолед, но не и да намалят таксите за бейзбол и курсовете по хип-хоп.
 
Живот от заем на заем
 
Марияна и Венцислав Илинови са обикновено семейство с две пораснали вече деца. Марияна работи като обслужващ персонал в болница. Назначена е на две длъжности, понякога работи по 12 часа за… 300 лв. доход на месец след приспадане на данъци и осигуровки. “За съжаление не ми остава време да поема още работа, иначе ще го направя”, казва тя.
Мъжът й Венци е на 50 г. Цял живот е работил като полицай. През 1990 г. едва оцелява, след като гони крадец в блок, който го ранява с нож. От 2008 г. е млад пенсионер от полицията. “Реши да се пенсионира заради обезщетението. Дъщеря ни Мартина завърши тогава училище и нямахме никакви средства да я изпратим”, казва Марияна. Пенсията му е 300 лв. Сега и той работи в охранителна фирма за още толкова пари.
През 2008 г. икономиката е в растеж и това си проличава по факта, че дъщерята си намира работа веднага като продавачка. Съвестна и работлива е, затова работодателят й я запазва и в кризата. Вече 4 години работи за една фирма. И тя за 300 лв. чисто. Брат й Венелин обаче има нещастието да завърши средно образование в кризисната 2010 г. Започва да работи чак от края на 2011 г. с помощта на познати. И той работи в магазин за същите пари като сестра си. Доходите на децата стигат колкото да не разчитат на родителите си, които със своите 1400 лв. успяват да връщат заемите си към банки и да им останат около 150 лв. за каквото е най-наложително.
“Кризата ни направи заложници на “Топлофикация”, защото за съжаление сметките са два пъти по-високи от парите, които ни остават. Живеем от заем на заем, вземем от един приятел да платим нещо, от друг да върнем стария заем и така”, обяснява Марияна. Най я боли, че не може да помогне на децата си за образованието им. Дори и след като всички работят, семейството така и не успява да събере пари за мечтания от дъщеря им курс за маникюр и педикюр, който се оказал над 900 лв. Момичето иска да се занимава с дизайн, но и за това трябват пари.
 
*
Репортажите за “Гардиън” са написани от Марта Пятковска (в. “Газета виборча”), Хосеба Елола (в. “Ел Паис”), Федерико Тадиа (в. “Стампа”) Рандиип Рамеш (в. “Гардиън”) и Беатрис Гюре (в. “Монд”).
 
hard admin

*

Top