Честита коледа!

На Рождество Христово имен ден имат всички, които носят имената Христо, Божидар, Емил, Емануил, Християн, Ренета, Християна, Кристиян, Кристияна, Кристина, Радослав и техните производни

Рождество Христово, Коледа, Божик или Божич е един от най-големите и почитани църковни празници в християнския свят. Отбелязва се на 25 декември – по григорианския и новоюлианския календар, на 6 януари от арменската църква и на 7 януари по юлианския календар.

На него вярващите честват рождението на Сина Божий Иисус Христос. Според Евангелието на Лука това е станало в град Витлеем, провинция Юдея.
Православните християни честват Рождество Христово също толкова тържествено, колкото и Великден.
Според Евангелието на Лука, малко преди раждането на Иисус, майка му Мария, заедно със съпруга ѝ дърводелецът Йосиф, потомък на Давидовия род, отиват от Назарет във Витлеем, родното място на Йосиф. Римският император Октавиан Август (около 63 г. пр. Хр. – 14 г. сл. Хр.) издал заповед за цялостно преброяване на населението в империята — в границите ѝ тогава се намирала и Палестина.

Всеки трябвало да се запише там, откъдето е родът му. Мария и Йосиф не могли да намерят място в странноприемницата и били принудени да се подслонят в една пещера извън града, където пастирите затваряли овцете. (В източната култура “яслите” или изобщо местата за животните не са били непременно мръсно и недостойно място – в много домове животните били отделени от жилищните помещения с тънка преграда).

В мига на Рождеството в небето пламнала необикновена светлина, явил се ангел, който съобщил на намиращите се наблизо пастири, че на света е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири били и първите хора, които се поклонили на Бога-Син. Младенецът Исус почитат и трима източни царе, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото на събитието звезда.
С Рождеството си Христос донася частица от светостта на небесния мир. С неговото идване на земята се отбелязва началото на новата ера.

В България празникът Рождество Христово е продължение на празника Бъдни вечер – последния ден от великите пости, който започва от полунощ с обичая коледуване. В него участват коледари – мъже – ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Подготовката им започва от Игнажден. Тогава разучават коледните песни, създават се коледарските групи, определя се водача на групата, който е по-възрастен и женен.

Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят „шарени тояги”. Времето за коледуване е строго определено от традицията — от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджули, вампири, таласъми и др. свръхестествени същества. Вярва се, че коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят.

Коледарите обхождат домовете на групи, като тръгват винаги в източна посока. Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание. Стопанинът кани около трапезата младите мъже и ги черпи с вино и ракия, а после момата ги дарява с вит кравай. Даряват ги още с пари, месо, боб, брашно, вино и др.
От полунощ до сутринта коледарите обикалят домовете, пеят коледни песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а домакините ги даряват с коледарски кравай. Първо се тръгва от къщата на най-личния човек в селището – попа, кмета, даскала.

На Рождество Христово свършват постите и обядът е блажен и много богат. На него задължително се поднася баница с най-различни плънки – месо, зеле, гъби, праз, тиква и др. Основните ястия през този и следващите са приготвени от свинско месо.
На Рождество Христово имен ден имат всички, които носят имената Христо, Божидар, Емил, Емануил, Християн, Ренета, Християна, Кристиян, Кристияна, Кристина, Радослав и техните производни.
Коледните празници продължават до Стефановден – 27 декември.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

0 Shares
Share via
Copy link