1 000 мъже и жени копаят с кирки и лопати нов път от Неделино за Кърджали

1000 души удрят кирки и ринат пръст за нов път от Неделино за село Долен. Шосето ще съкрати разстоянието от града до Кърджали на 36 км. Сега се пътуват 65 км.
Хората, които копаят на ръка, са заети по програми за трудова заетост, от кметската администрация и доброволци.
“Пробити са 1, 6 км с жива сила и класическа повинност. Остават около 1,2 км. С положения труд спестихме към 2 млн. лева на държавата. Хората виждат ползата от този път и затова с ентусиазъм подкрепят идеята да се прокара”, казва кметът на община Неделино Стоян Беширов.
Отсечката, която остава непрокопана, е на територията на община Златоград, тъй като пътят е на границата на двете общини. Съседите обаче нямат голяма полза от него, понеже трафикът от общините Баните, Ардино и самото Неделино за Гърция ще ги заобикаля заради по-краткия и по-равен път.
“Оттук до Комотини ще ни е много по-близо, отколкото през сегашния пункт в Златоград”, изчисляват неделинци.
Златоградската част минава през частни имоти и горски територии. Доброволците чакат намесата на областния управител в Смолян, за да продължат да копаят. Според процедурата след това трасето трябва да бъде вписано като път от третокласната държавна пътна мрежа.
Трасето минава покрай коритото на река Неделинска след село Крайна. То трябва да стигне до асфалта в село Долен и след това да се слее с основния път от Златоград за Кърджали.
Цялото поречие на реката е почерняло от хора след старта на кампанията. Когато общинските кирки и лопати не стигат, хората си носели инструменти от вкъщи.
Преди месец, когато местните доброволно започнали работа по трасето, там се виел тесен коларски път, който продължавал в козя пътека.
Повечето от работещите са жени. Тяхната задача е да правят отводненията и канавките и да пренасят по-дребните камъни. Мъжете къртят твърдите скали. Шосето е по стандартите на третокласната пътна мрежа с ширина 7-8 метра.
“Децата ми живеят в Кърджали. Защо разстоянието между нас да не се съкрати с над 30 километра в тая криза и скъпи горива? Затова съм тук да копая”, обяснява Росица Симеонова от село Козарка.
Новият път се прокарва през много частни земи. Никой обаче не роптае, че му минава през нивите и не иска обезщетение.
“Нямам против, дарявам част от имота си безвъзмездно. Нищо не искам в замяна. Това е път, ползва се от много хора и за мен е гордост да допринеса за прокарването му”, каза Величко Доганов от Неделино, който има вила в село Крайна и пътят “хапе” част от земята му. Той самият е строител в София и не е доброволец.
 
“Бях на 11 години, когато тук правеха проект дори за жп линия. Трябваше до Неделино да идва влак от село Подкова. Бяха немци, но войната свърши и нищо след това не се направи. Преди години минаваха разни проектанти и инженери да мерят за път и така си минаха 70 години”, намесва се бащата на Величко – 81-годишният Младен Доганов.
“Няма правителство и строителен министър от последните 20-ина години, който да не е идвал и да не е обещавал тук на място, че ще го пусне този път. Реших, че трябва да почнем на ръка да го правим, след като държавата е безучастна. Доведох и служебния премиер Марин Райков – той каза, ще се направи всичко възможно пътят да стане факт. Всеки ден закъсват коли, има проблеми и оплаквания от хората. Дървеният мост е изгнил и опасен, а в Крайна живеят 67 души , които се налага да минават по него, зимно време е невъзможно. За махала Ангелови колиби пътят също е оттук”, обяснява кметът.
За пътя има проект, който е на стойност 4,8 млн. лв. и е актуализиран няколко пъти през годините. В сумата влиза и направата на един голям мост над река Неделинска и два по-малки по трасето. Сега, като се приспаднат разходите от повинностния и доброволен труд, остава държавата да даде 3 млн. лв.
“Сумата ни е необходима за мостовете и за асфалт, другото сами ще си го направим. Няма как тях на ръка да ги изградим. Тук минаха кандидати за депутати от всички партии и обещават помощ, но ние не се надяваме на тях и затова запретнахме ръкави да се оправяме сами”, уверява Беширов.
В момента жителите на Крайна преминават по прогнил въжен мост. Железата са корозирали, а дървената му основа е с дупки и липсващи дъски. Автомобилите газят по коритото на реката. Когато има повече вода, закъсват и се налага да бъдат теглени с въжета.
Джипът на Марин Райков едва не затънал при преминаването му през коритото на реката при огледа на трасето, казват местните.
“Трудно става, но така са правени повечето пътища в България. Да не би тогава да е имало техника”, казва 56-годишният Румен Славчев, докато кърти скалата. Той наближава възраст за пенсия, но цели 24 години няма осигуровки и не се надява да получи скоро такава.
Глухонемият Антон Димитров също е на строителния обект и се радва, че е нает по програма и може да получава някакви доходи.
“Сега за да идеш до село Долен, което се вижда от Крайна, минаваш почти 30 км по шосето, пеша се отива за половин час, но е много стръмно”, казва Илия Димитров, който има роднини там.
Поради географското си положение с. Долен няма пряка връзка с други населени места. На север граничи с река Неделинска. На изток се намират местностите Станкова и Доганица.
Селото е в края на общината и му липсват контакти с други. Заради откъснатостта си хората там сключвали бракове в затворената общност и често се раждат деца с малоформации.
„24 часа”
 
hard admin

*

Top