30 души произвеждат продукция за около 100 млн. лв., 20 % от суровината е от района на Кърджали

Нов скок в цената на инвестиционното злато очакват експертите на пазара. След пика  от 1900 долара за тройунция преди 3 години стойността на благородния метал се сви до 1100-1200 долара.
Във връзка с анализите на пазара специалистите от Комбината за цветни метали (КЦМ) край Пловдив планират да увеличат производството на инвестиционно злато с още 10-15%. В последните две години от златния цех излизат между 250 и 350 кг годишно, плюс още 50 тона сребро.
“В момента благородните метали са много подценени. Очакванията са да скочат драстично. В момента има едно затишие, явно пред буря”, казва Ангел Спасов, ръководител на обособеното производство на благородни метали, по-известно като цех 330, цитиран от „Марица”. В КЦМ предстоят и сериозни инвестиции за близо половин милион лева. Ще бъдат внедрени нови инсталации за крайни продукти, така че пловдивското предприятие да отговаря на най-съвременните световни тенденции.
КЦМ е сред малкото в света, които рафинират злато и сребро до банкова чистота и същевременно го преработват. Произвежда по заявка на клиентите всякакви заготовки, ленти, както и кюлчета и монети с най-високата проба 999.9 (24 карата). Инвестиционният метал е с тегло от 1 грам до 1 килограм. Стандартните кюлчета, основно за износ, са по 12.5 кг, а цената им е близо 800 хил. лв. 80% от суровините са собствени от оловното производство. Друга част получават под формата на златен концентрат от района на Кърджали.
 
Партньорът на КЦМ е „Горубсо – Кърджали”,
 
поясниха за 24rodopi.com от комбината, разположен между Пловдив и Асеновград.
Основният им клиент на вътрешния пазар е Монетният двор на БНБ, за когото комбинатът изработва заготовките за монети. След това се оформят щампите спрямо изискването на банката.
“На вътрешния пазар се емитират малко – 3-4 вида монети годишно. Основното количество отива за износ”, казва Спасов. Износът е главно за Швейцария. С вътрешните клиенти КЦМ работи основно на ишлеме. “Вътрешният пазар е малко замрял. По понятни причини. Намаля покупателната способност на населението. Но за сметка на това се увеличи скрапът, който изкупуваме от филмите. Тоест клиентите си продават това, което е залежало по шкафове. За съжаление е така. Вторичният метал се увеличава като оборот”, отчита шефът на производството.
До 2-3 месеца предстои стартирането на новия завод в пловдивската компания. “И затваряме цикъла, като преработваме сплав дуре и получаваме сребро или злато до банкова чистота 999.9. Дори сега нашата следваща цел е да получим 999.99 сребро по искане на наши клиенти. Регистрирани сме на всички борси по отношение на среброто. Тоест има ли лого КЦМ, всички ни приемат с отворени обятия, знаят за какво става въпрос. Но не така стои въпросът за златото. При него се изисква минимум 10 тона годишно, за да бъдеш регистриран на борсата.
 
В златния цех работят 30 човека, които произвеждат продукция за около 100 млн. лв.
 
Входът до там изисква няколко пропуска, а изходът – проверка с металотърсач. Външният контрол е изключително стриктен. Всеки служител получава материала, отговаря за него и в края на работното време го издава. Излизането в работна време е забранено. Условията обаче са добри, така че текучество няма. Служителите дотолкова са свикнали с работата, че не пресмятат колко милиони левове минават през ръцете им. “Едно стандартно златно кюлче, 12.5-килограмово, е към 700-800 хил. лв. Държиш го и усещането е все едно виждаш някакъв месинг или бронз. Не ми прави впечатление. Може би, защото съм тук 30 години. Младите работници се впечатляват, но обикновено след втория месец всичко уляга. И спират да гледат на метала като на нещо ценно. Свиква се”, смее се ръководителят на цеха.
 
Втори сме в Европа по добив, Ада тепе ще ни направи първи
 
Има тенденция за увеличаване на добива на златосъдържащи руди в България. От доклада за баланса на запасите и ресурсите на находищата на подземни богатства, приет в началото на 2013 г., става ясно, че производството на златни руди през изминалата година се е увеличило с общо 37,71% спрямо 2011 г. Според данните на икономическото министерство от 2012 г., в страната са добити близо 1,36 млн. тона златни руди, съдържащи 5,3 тона от благородния метал. С това България се нарежда на второ място по производство на злато в Европа (след Швеция). Очаква се със старта на златодобива на Ада тепе, край Крумовград, България да атакува първото място. При всички обаче Източните Родопи ще бъдат регион №1 в Европа в категорията „Златодобив”.
Най-големите залежи у нас са в Стара планина, Средна гора, Странджа-Сакар и Родопите.
Години наред инвестициите в тази област бяха стопирани от екологични и неправителствени организации заради страха от прилагане на цианидните технологии при извличане на метала. В момента най-голям принос за ръста в добива на злато има “Челопеч майнинг”, дъщерното дружество на канадската компания “Дънди Прешъс Металс”. За изминалата година те са произвели 120.6 хил. тройунции (около 3.4 тона) злато под формата на концентрат, което е с 28% повече в сравнение с 2011 г. Увеличението се дължи на приключилия в края на миналата година проект за разширение и модернизация на предприятието, чиято цел е да се увеличи добивът на руда от 900 хил. тона на 2 млн. тона годишно.
Чрез друго свое дъщерно дружество “Дънди” държи концесия и за златното находище край Крумовград. Добивът в Ада тепе обаче се очаква да започне през 2015 г., тъй като имаше множество жалби срещу екооценката на проекта. Концесия за златосъдържащи руди има също “ГОРУБСО – Кърджали” (за находището Чала), както и “Елаците – мед”. Само преди месец пък “Асарел – Медет” приключи окончателно сделката по закупуването на добивното дружество “Трейс рисорсис”, което държи правата за проучване и добив в перспективните терени край Ракитово и Брезник. Цената на сделката бе 3.5 млн. канадски долара. Проектът за местността Милин камък в Брезник предвижда рудата да се добива с подземен способ и да се преработва до концентрат. Заложен е добив на 300 хил. тона руда годишно, а планираната инвестиция е 120 млн. лв. Изграждането на необходимите съоръжение ще отнеме до пет години, разработването на рудника ще продължи 11 г. Първоначално решението за добив в местността предизвика сериозно недоволство и част от местните жители се вдигнаха на протест. Според тях добивът на злато може да нанесе непоправими вреди на природата. По-голямата част от хората обаче приемат проекта положително, тъй като ще създаде около 400 работни места в периода на експлоатация на мината, а безработицата в Брезник е висока.
hard admin

*

Top