Дистанционното обучение-романтика или олелия?
Ученици от Клуба на младия журналист в професионалната гимназия по транспорт „Хр. Смирненски“ в Крумовград споделят свои мисли за ситуацията, в която изпадна образователната система
Казвам се Мустафа Ахмед, ученик съм в 12 клас, специалност „Автотранспортна техника в професионалната гимназия по транспорт в Крумовград. Живея в махала Бащино на село Сливарка, община Крумовград, съвсем близо до града. Обичам тишината и красивата природа и тук ги имам в изобилие и двете. Вече преминахме през депресията на извънредното положение и успяхме да завършим миналата учебна година.
За наша радост новата учебна година започна присъствено и откровено заявявам, че предпочитам да съм на училище, защото не ми харесва това онлайн обучение. Свикнал съм с живия контакт с учителите и съучениците ми, въпреки че ми остават месеци до края на обучението. Сега ми се налага от дома си в махала Бащино на село Сливарка да участвам в дистанционната форма на обучение през платформата Теаms, която избра ръководството на моето училище.

Мисля че в новата ситуация има и положителни моменти – часовете са по-кратки, но по-интересни. Платформата Теаms позволява да се събират всички материали на едно място, харесвам възможността за директна обратна връзка с учителите по различните предмети във виртуалните класни стаи. Сред добрите ефекти на дистанционното обучение е и това, че е много по-тихо и добре чуваме преподавателите при добър интернет, в сравнение с шумната обстановка в класните стаи.
Като ученик в 12 клас, който е на прага на зрелостта, смятам, че в създалата се ситуация в момента много важно е да се учим на отговорност, а не само да усвояваме учебния материал. Усещането ми е, че трябва да пораснем малко по-бързо, отколкото ни се иска. Поглеждайки напред, но и назад към по-малките, за мен е важно какво ще се предприеме от отговорните фактори, за да се компенсира загубеното време и загубената увереност на моите съученици, която е разклатена в момента, с оглед на приключването на учебната година и предстоящите държавни зрелостни изпити. Романтиката на село ми помага да не се фокусирам върху „олелията“, в която изпаднахме. Да, ситуацията е извънредна, а извънредни ли са усилията ни! Трябва да ги положим, въпреки трудностите.

Разбирам, че тази обстановка изисква да се реагира по най-различни начини, не само от нас, но и от учителите, а и от самото министерство. Разбирам, че трябва да се съобразяваме с това. Но много ми се иска да се върнем отново в класните стаи, защото истинското училище е там. А и истинските ученически години трябва да са там, а не пред екраните на компютрите.
Мустафа АХМЕД, 12 клас
от Клуба на младия журналист в гимназията по транспорт в Крумовград