Златният рудник Ада тепе и маската на Агамемнон

Една интересна легенда за най-стария рудник край Крумовград Ада тепе се разказва в книгата „40 легенди за Чудесата на България“, издадена от „Стандарт“.

  • Добивът започнал преди 3500 години – по времето на траките
  • С ценния метал от Ада тепе бил изкован и мечът на Ахил

В Източните Родопи, близо до Крумовград, на възвишението Ада тепе е имало древен рудник. Добивът на злато там започнал преди 3 500 години по време на траките. Хълмът се смята от археолозите за най-старото находище на злато в Европа, експлоатирано близо 700 години.

Рудник от Микенската епоха нямат  дори гърците
Единственият подобен обект в света, по-стар от българския, се намира в Южна Грузия. Подобни рудници от островите на Гърция и по егейското крайбрежие са разработвани над 800 години по-късно.
Наричан Златният остров, хълмът е обект на усилени археологически проучвания, започнали още в самото начало на ХХ век. Изследователите установяват, че златото от тепето е добивано в открит рудник с фронт от над 80 метра. Смята се, че добиваните количества злато са били огромни.
Животът край хълма е започнал с изграждането на селище с основен поминък рудодобив, имало е и светилище. При разкопките са открити легендарните тракийски двуостри брадви – лабриси. Те са правени от бронз, с дължина около 20 см, с по две огледално разположени остриета. Едва ли са били ритуални, по-скоро се използвали като оръжие. Рудникът е бил обитаван сезонно, хората са прекъсвали работа през есента и зимата. Но имаме следи от леки конструкции на жилища, които са вътре в самия рудник. Очевидно там са спели тези, които са добивали благородния метал. Каква е била технологията на траките, които са взели най-богатата част от находището на Ада тепе?

Парчетата руда са хвърляни в огъня
за да се нагорещят, след това са охлаждани в студена вода, като процедурата се повтаряла няколко пъти, а после се натрошавани с хромели. След това парчетата били слагани в специални съдове под формата на корито. След нагряване златото се разтапяло и потичало през специално чучурче. Тази технология, възстановена и изпробвана от археолозите, доказва, че траките наистина са най-старите миньори, добивали злато.
Благородният метал от Ада тепе бил продаван по северното крайбрежие на Егейско море, а Микена била един от най-големите вносители.
В днешни дни рудникът отново работи, но вече с най-новите технолотии в областта и на рудодобива, и на екологията. Части от сечивата, използвани на Ада тепе, могат да се видят, както в Историческия музей в Крумовград, така и в Регионалния исторически музей в Кърджали. Освен лабрисите, там са показани чукалки, предназначени за детска ръка, сърпове, шила и игли. Изложени са още тесли, брусове, кремъчни стъргалки, каменни боздугани.  Теза артефакти обикалят Европа по време на десетки изложби, посветени на ранния златодобив. Предстои и отварянето на специален музей в Крумовград, в който ще има модерна експозиция с 3D възстановка на минната галерия за представяне на културно-историческото наследство на Ада тепе и региона от бронзовата епоха до византийско време.
Учените

тепърва ще търсят отговор
на въпроса защо златодобивът от богатото находище е бил спрян още в средата на второто хилядолетие преди Христа. Дотогава легендите ще продължат. Твърди се, че от златото от Ада тепе е във Вълчитрънското съкровище. Както и че голяма част от несметните богатства от златни предмети в Микена и Троя се дължат на българските земи, където се е добивало златото.
Според един от митовете с ценния метал оттам е изкован мечът на Ахил, с който той се е бил в Троянската война.
Според друго предание златото на Ада тепе е свързано и с една от най-големите исторически загадки – митичният цар на Микена, който превзел древния град Троя и за когото се разказва в поемата на Омир „Илиада“.
Твърди се, че германецът Хайнрих Шлиман е може би най-щастливият археолог в историята. Още от дете бил запленен от Омир, мечтата му била да докаже, че описаното в поемите е истина. Станал полиглот, посетил древните земи, започнал разкопки и през 1876 намерил гробниците на Микена. Между тях била и златна погребална маска
за която Шлиман обявил, че тя е на митичния цар Агамемнон.
И до днес тя се нарича „Маската на Агамемнон“, изложена е в Националния археологически музей на Гърция в Атина и събира милионни туристи всяка година.
Ада Тепе не е единственият златен рудник в Източните Родопи от времето на траките. Такива са „Стремци“, където се намира Перперикон и най-голямо находище – в района на Минерални бани. Твърди се, че златото в тракийските могили край Казанлък е именно оттам. В близост до него са открити около 20 крепости, които са опасвали златната мина в полукръг и така са охранявали златото на траките. При изкопните работи археолозите се натъкнали и на светилищата на рударите.
Известно е, че траките са познавали енергията на природните феномени и всичките им култови места и светилища са изградени на такива места. Виното е било сакрално питие за тях, а технологията на производството му била

известна единствено на жреческото съсловие
което използвало напитката при своите ритуали. Редица стари автори твърдят в книгите си, че траките са били много добри рудари, златото е било голямата им слабост.
Затова и всеки турист, посетил Източните Родопи, остава в плен на магията от времената на траките, които добивали тонове злато, правели уникално вино и целели болестите в лековити минерални извори.
Други обекти в близост:

  • Природозащитен център „Студен кладенец“
  • Пещерата „Самара“
  • Тракийски светилища
  • Скална гробница в с. Рогач

Източник: standartnews.com